Джоди Пико
Домашни правила (112)

Рич

Ако градско ченге нахлуе във владението на шерифа, най-често следва мерене на оная работа: те не искат аз да им казвам как да управляват службата си повече, отколкото аз искам да ми развалят някое местопрестъпление. Но с Джейкъб, развилнял се в съдебната зала, навярно щяха да приемат дори помощта на Националната гвардия, ако се беше появила, така че, когато прескачам летвата и сграбчвам момчето, всички други се отдръпват и ми оставят поле за действие, сякаш наистина знам какво правя.

Главата му подскача нагоре-надолу, като че води разговор сам със себе си, а едната му ръка прави странно протягащо движение към крака му, но сега поне не крещи.

Завеждам го в една килия. Той се извръща настрана от мен и притиска рамене към решетките.

— Добре ли си? — питам, но Джейкъб не отговаря.

Облягам се на външната страна на решетките, така че практически сме гръб до гръб.

— Веднъж един човек се самоубил в килия в Суонтън — казвам, сякаш водим най-обикновен разговор. — Полицаите го прибрали и го оставили там да се наспи след як запой. Бил застанал в същата поза като теб, но скръстил ръце на гърдите си. С фланелена риза с копчета. Охранителна камера го наблюдавала постоянно. Навярно няма да се досетиш как го е направил.

Отначало Джейкъб не отговаря. После леко обръща глава.

— Направил е примка, като е завързал ръкавите на ризата около врата си — отвръща. — На камерата е изглеждало така, сякаш се е облегнал на решетката, но всъщност вече се е бил обесил.

От устните ми се изтръгва смях.

— Мамка му, хлапе! Много си добър!

Джейкъб се завърта с лице към мен.

— Не трябва да говоря с теб.

— Май наистина не трябва.

Впервам поглед в него.

— Защо си оставил юргана? Със сигурност си знаел, че не бива.

Той се поколебава.

— Разбира се, че оставих юргана. Как иначе някой щеше да разбере, че аз съм подредил всичко? Но ти пропусна пакетчето с чай.

Незабавно разбирам, че говори за веществените доказателства в дома на Джес Огилви.

— Беше в мивката. Не можахме да свалим никакви отпечатъци от чашата.

— Джес беше алергична към манго — обяснява Джейкъб. — А аз просто мразя вкуса.

Бил е толкова старателен. Не е забравил да унищожи това доказателство. Оставил го е нарочно, за проверка. Впервам поглед в него и се питам какво се опитва да ми каже.

— Но с изключение на това — казва той и се усмихва, — успя да разбереш всичко.