Скот Мариани
Свещеният меч (65)

64

Не след дълго Пенроуз се съвзе, стана от пода на дрешника и изтича обратно в кабинета си. Безпардонното нахлуване на Кътър в личното му пространство и загубата на четирийсетте хиляди евро го бяха върнали към реалността.

Не се тревожеше само за парите, с които щеше да се раздели. Внезапно си бе наумил, че полицията е тръгнала към имението, за да го арестува. Той се приближи до прозореца, отвори го и се заслуша. Не се чуваше нищо, освен грохота на прибоя. Нямаше сирени, поне засега. Но всеки миг щяха да се появят.

Пенроуз отиде до бюрото и трескаво заизважда навън съдържанието на чекмеджетата. Списъци с имена, снимки на жертвите; дисковете с детска порнография, качени на компютъра на Фабрис Лалик; скицата на меча; подробни описания на всички операции, които бе разработил с педантично старание. Целият му труд щеше да се превърне в доказателствен материал срещу него, способен да го накисне толкова дълбоко, че никога повече да не може да изплува.

Налагаше се да унищожи всичко, и то веднага. Пенроуз измъкна кошчето за боклук изпод бюрото, изсипа отвътре смачканите листа с бележки по новата му книга и започна да го тъпче с уличаващите материали.

Сигурно някъде има кибрит, мислеше трескаво той. Трябваше да е останал от провалената романтична вечеря на свещи с онази неблагодарна кучка Дария Пинятели. Намери кутийката, драсна една клечка и я хвърли в кошчето за боклук. После се загледа в пламъците, които обхванаха хартията. Тя почерня и се сбръчка, а сребристите дискове се разтекоха като восък. Край, вече беше в безопасност.

Едва тогава се сети, че кошчето е от ракита и ще изгори заедно със съдържанието си. А не можеше да изгаси пламъците с крака, защото беше бос. Кабинетът му започна да се изпълва с дим. Пенроуз се закашля.

Към басейна бяха построени четири съблекални с дървени врати, обозначени с номера от 1 до 4. Във всяка имаше луксозна душкабина, голям гардероб за дрехи и обувки, шкафове за хавлии, халати и сешоари и сейф за лични ценности — всевъзможни места, където да се скрие една чанта с пари. След няколко минути безплодно ровичкане в първата кабина Кътър надникна в съседната, за да види как се справя Гринол.

— Страшни късметлии сме, няма що — изпъшка Гринол, застанал сред купчина хавлии.

— Къде е Дейв? — попита Кътър и се намръщи.

Гринол поклати глава. Кътър въздъхна, обърна се и тръгна към изхода, като спря за миг до басейна, за да се полюбува на чантата, натъпкана с банкноти. Междувременно Гринол се беше прехвърлил на кабина номер три, блъскаше вратичките на шкафовете и ругаеше по адрес на Пенроуз Лукас.

— Дейв! — извика Кътър, щом излезе навън. — Хей, Милс!

Милс беше потънал вдън земя. Кътър се върна при басейна и понечи да каже нещо на Гринол, но изведнъж замръзна на място. Чантата с парите бе изчезнала.

— Тери, защо си преместил чантата?

Гринол излезе от съблекалнята. Изглеждаше още по-ядосан.

— Какво?

— Къде са парите?

— Откъде да знам? Ти къде ги сложи?

— Бяха точно тук. Хайде, не се бъзикай с мен!

— Не се бъзикам. Не съм ги пипал!

— Къде са тогава? — попита намръщено Кътър.

Отначало си помисли, че Дейв Милс се е вмъкнал отнякъде и е задигнал чантата. Усети как го обзема паника и реши да изтича навън, но после се спря. Беше невъзможно. Та той не я бе изпускал от очи за повече от няколко секунди! Огледа се. Нима полудяваше?

И в този момент я забеляза. Открояваше се като тъмно петно на дъното на басейна, в дълбокия му край.

— О, не! Мамка му!

Без да се колебае, той се хвърли в басейна и заплува с мощни загребвания към чантата. Когато стигна до нея, на метър и осемдесет дълбочина, се молеше водата да не е съсипала парите.

Гринол наблюдаваше сцената от ръба на басейна и се тревожеше за същото, когато една ръка се протегна изотзад, сграбчи го в стоманена хватка през шията и го повлече заднишком към отворената врата на съблекалня номер три.