Клайв Къслър
Преследването (49)

48

Железопътният ферибот чакаше до кея, когато влакът на Кромуел пристигна. Локомотивът бе прехвърлен на коловоза, водещ по дървения кей към ферибота. Но стигна само до там. Тричленният екипаж беше решил, че не е безопасно да опитват преминаване докато чинукът не отшуми и повърхността на езерото се успокои. Седяха в малкия камбуз, пиеха кафе, четяха вестници и не си направиха труда да станат, когато влакът на Кромуел се изтътри на борда.

Кромуел слезе от товарния си вагон и тръгна към локомотива, изгърбен срещу силния вятър. Спря и огледа вълните, които се надигаха кипнали над езерото. Напомниха му за бурно море. След това огледа лопатните колела на задвижвания с парна тяга ферибот.

На избелялата дървена табела, закована на кабината над колелата, пишеше „Калиспел“. Съдът беше стар. Боята се беше олющила и се белеше, дървената палуба бе изтъркана и прогнила. Беше преживял много години служба. Но за Кромуел изглеждаше здрав — достатъчно здрав, за да издържи на свирепия вятър и падините между усилващите се вълни. Чувстваше се сигурен, че ще може да ги превози до западната страна на езерото. Подразни го, че екипажът не се виждаше никъде.

Погледна нагоре по коловоза и остана доволен, че гонещият ги влак още го нямаше. Можеше само да се зачуди защо се бавеше. Каквато и да бе причината, нямаше време за губене. Махна на Абнър в кабината на локомотива.

— Погрижи се огнярят да захранва пещта, за да имаме пара, щом стигнем до линията на Голяма северна.

— Готово — отвърна Абнър и насочи дулото на револвера си към огняря Кар, който бе чул разговора. — Чу какво казаха. Продължавай да гребеш.

— Видя ли екипажа на ферибота? — попита Кромуел.

Абнър сви рамене.

— Никого не видях.

— Трябва да ги вдигнем и да тръгваме. Онзи локомотив може да дойде всеки момент.

— А влаковият екип? — попита Абнър. — Ако ги оставя сами, може да избягат.

— Прекъсни линиите — заповяда Кромуел. — Не може да идат никъде, ако се откъснем от кея. Аз ще потърся корабния екипаж.

Абнър скочи на палубата и притича на кея. Намери носовото и кърмовото въже, привързали ферибота. Вълните връхлитаха от средата на езерото и подхвърляха съда напред-назад към буферите срещу лопатното колело на левия борд. Изчака, докато съдът се отлепи от кея и въжетата се изпънат. Когато водата се отдръпна, въжетата се отпуснаха и Абнър ги издърпа от кнехтовете и ги хвърли през перилата на „Калиспел“. Пъргав като котка скочи обратно на палубата и се върна в кабината на локомотива.

Кромуел се качи по стълбата до кабината на щурвала и остана доволен, че се е скрил вътре от виещия вятър. Завари я празна и заслиза по стълбището към камбуза, където намери екипажа. Седяха и разлистваха вестниците равнодушно. Вдигнаха глави, щом слезе по стъпалата, но не издадоха особено любопитство.

— Вие ли сте господин Кромуел? — попита едър червендалест мъж с голяма брада и червено карирано палто на дървосекач.

— Да, аз съм Кромуел.

— Чухме, че влакът ви се качи на борда. Аз съм капитан Джак Бос, на вашите услуги.

Надменното държане на Бос, който остана седнал, ядоса Кромуел.

— Изключително важно е да тръгнете веднага.

Бос поклати глава.

— Няма да стане. Езерото е побесняло. Най-добре е да изчакаме докато бурята отмине.

Спокойно, все едно че палеше пура, Кромуел извади трийсет и осемкалибровия си колт от джоба на палтото си и застреля един от екипажа в челото. Изненадата беше толкова пълна, че морякът се смъкна в стола си и зяпна, все едно че продължаваше да чете вестника.

— Боже мили! — изпъшка Бос със замръзнало от ужас лице.

Кромуел насочи пистолета си към лицето на другия моряк, който затрепери неудържимо.

— Ще подкарате този съд моментално или този също си отива.

— Вие сте луд — ахна Бос.

— Слугата ми вече откачи въжетата. Съветвам ви да не губите повече време с възражения.

Бос погледна мъртвия си моряк и бавно като замаян се вдигна на крака. Изгледа Кромуел със смесица от отвращение и гняв.

— По-добре ни застреляй всички — отрони бавно. — Всички ще умрем, преди да стигнем до другия бряг.

— Ще трябва да поемете риска — отвърна Кромуел твърдо и с жлъч.

Бос се обърна към моряка си, Марк Реган.

— Ще трябва да подкараш машината сам.

Реган, младеж, няма и на седемнайсет години, кимна пребледнял.

— Ще се справя.

— Тогава нагнети котела и докарай достатъчно пара да вдигнем добра скорост.

Младежът бързо напусна камбуза и се спусна по стълбата към машинното. Бос, следван плътно от Кромуел, се качи в кабината на щурвала.

Кромуел го погледна в очите.

— Не си и помисляй да нарушиш заповедта ми, капитане, иначе морякът ти в машинното е мъртъв. Ще убия и теб без никакви задръжки, ако не ме докараш до линията на другия бряг.

— Мръсна измет — измърмори Бос с изкривено от гняв лице.

Кромуел се изсмя и го погледна с убийствена студенина. След това се обърна и напусна кабината на щурвала.

Докато се връщаше към луксозния си вагон чу пронизителния вой на локомотивна свирка. Прозвуча сякаш идваше от не повече от няколкостотин метра. След това ушите му доловиха съсъка на пара и тракането на локомотивни колела. Въпреки вихрушката от прах и смет, вдигната от чинука, видя изникналата в сумрака огромна машина.

Твърде късно, помисли си Кромуел самодоволно. „Калиспел“ вече се беше отделил на пет стъпки от края на кея. Никой и нищо не можеше вече да го спре. Усмихна се на себе си, продължи към товарния вагон и се качи вътре.

* * *

Йонгевард спря със скърцане „Аделин“ едва на девет метра от края на линията. Преди още големите задвижващи колела да спрат, Бел скочи от кабината и затича към края на кея. Железопътният ферибот вече се отлепяше от пилоните навътре в езерото и лопатните колела започваха да се въртят. Зевът се бе разширил до два и половина метра, когато Бел стигна до ръба.

Не се поколеба, не обмисли, нито анализира действията си, не забави бяга си. Изглеждаше непреодолимо далече, но без миг прекъсване скочи от кея. Съзнавайки, че разстоянието е твърде голямо, за да може да се приземи на крака, пресегна се и сграбчи перилото с ръце, а тялото му пропадна и се люшна като махало срещу корпуса на ферибота. На косъм успя да се задържи и да не падне във водата, а сблъсъкът изкара въздуха от дробовете му. Задържа се в мъртва хватка за перилото докато върне дъха си, но болката в гърдите му не заглъхна. Бавно, убийствено мъчително се издърпа през перилото на палубата до товарния вагон на Кромуел.

Бел опипа леко с пръсти гърдите си и разбра, че е пукнал едно или две ребра. Стисна зъби да надмогне болката, надигна се с усилие и се вкопчи в една от стъпенките на стълбата, водеща към покрива на вагона, за да се укрепи от подскачането и люшкането на кораба, заорал напред в пастта на чинука. Докато „Калиспел“ навлизаше в средата на езерото, понесените от вятъра вълни заливаха носа и ниската палуба с коловозите и се завихряха около колелата на локомотива. Ужасните ветрове вдигнаха температурата на въздуха до невероятните за сезона двайсет градуса.

Бел отхвърли всякаква мисъл за предпазливост. Отвори рязко товарната врата на вагона и се претърколи на пода. Изпъшка от болката в гърдите, стиснал здраво четирийсет и осемкалибровия колт в ръката си. Изненадата беше неговото предимство. Кромуел не изпадна в тревога, повярвал, че във вагона влиза Абнър. Твърде много бе закъснял, когато видя най-опасния си враг.

— Здрасти, Джейкъб — каза Бел със сърдечна усмивка. — Липсвах ли ти?

Последваха няколко мига стъписано мълчание.

Бел се вдигна на колене, а след това и на крака, като задържа колта прицелен в сърцето на Кромуел и затвори вратата на вагона, за да спре порива на вятъра, коте блъскаше стария ферибот. Огледа набързо вътрешността на вагона.

— Виж ти — отрони с любопитство. — Моите поздравления. — Махна със свободната си ръка из екзотично обзаведения вагон. — В този стил значи се измъкваше от престъпленията си.

— Радвам се, че одобряваш — подхвърли Кромуел невъзмутимо.

Бел се усмихна, присвил предпазливо очи, без да сниши дулото на колта. Озърна се към кожените сандъци, струпани до едната стена.

— Парите от банката ти. Трябва да са впечатляващо количество.

— Достатъчно, за да започна ново предприятие — отвърна сърдечно Кромуел.

— Ти си ни проследил? — най-сетне отрони Маргарет, изумена и невярваща. — Беше по-скоро въпрос, отколкото констатация.

— Не точно проследил — отвърна сухо Бел. — По-скоро подгонил.

Кромуел бързо възвърна самообладание.

— Как пристигна толкова бързо?

— За щастие имах по-бърза машина и по-самоотвержен екипаж.

— Разбрал си, че двамата с Маргарет напуснахме Сан Франциско?

— Проследих този товарен фургон и разбрах, че си го пребоядисал с нов сериен номер. Агентите ми го държаха под наблюдение, изчаквайки момента, в който ще прибегнеш отново до него. За съжаление дойде земетресението и агентите ми имаха по-неотложни задължения другаде.

— И си открил, че е напуснал гарата — предположи Кромуел.

Бел кимна.

— Едва след като отидох в банката ти и видях, че си разчистил хранилището от всички едри банкноти.

— Но как си могъл да разбереш, че сме тръгнали към Канада?

— Диспечерът в службата на „Южен Пасифик“ — излъга Бел, за да не замесва Марион. — Опрях пистолет в главата му и го убедих да ми каже по какво трасе пътува наетата ти композиция. След това бе само въпрос да се запълнят пукнатините.

— Много умно, господин Бел — каза Кромуел с чашата с шампанско в ръка и го изгледа с възхищение. — Явно съм проявявал склонност да ви подценявам.

— Един-два пъти успя да ме подведеш.

Маргарет заговори почти шепнешком.

— Какви са намеренията ти? — Стъписването й се бе превърнало в отчаяние.

— Задържам брат ти за местния шериф, след като стигнем до брега. След това събирам нужните документи да ви ескортирам двамата до Чикаго, където ще получите ускорен процес без уредено от старите ви приятелчета съдебно жури. Той ще бъде обесен за престъпленията си. — Усмивката на Бел стана студена и тонът — заплашителен. — А ти, скъпа Маргарет, вероятно ще прекараш най-хубавите години от живота си във федерален затвор.

Бел засече разменените погледи между Кромуел и Маргарет. Можеше само да гадае какво мислят, но беше напълно сигурен, че не вещаеше добро. Видя как Кромуел се смъкна в единия край на богатото канапе.

— Пътуването ни може да продължи дълго в това време. — Сякаш да подчертае твърдението му, бутилката шампанско се хлъзна на масата и се затъркаля на пода. — Жалко. Тъкмо се канех да ви предложа пиене.

Бел можеше само да предполага къде държи Кромуел своя колт трийсет и осем.

— Никога не пия по време на служба — отвърна шеговито.

Вагонът отново залитна рязко, докато фериботът се накланяше на една страна. Целият корпус затрепери, щом едното лопатно колело затрещя над водата. Маргарет ахна уплашено и зяпна във водата, просмукваща се на все по-големи локви на пода на товарния вагон.

* * *

Отвън вятърът нищеше, а „Калиспел“ скърцаше и стенеше под атаката на усилващите се вълни, които връхлитаха по дължината на езерото Флетхед. Умореният стар съд цепеше с носа си през тласканите от бурята разпопени гребени и пропадаше болезнено в падините. Една висока вълна разби предните прозорци и плисна парцали вода в кабината на щурвала.

Капитан Бос придърпа яката на палтото си и сграбчи отчаяно щурвала, докато вятърът го пердашеше с водни пръски, които жилеха кожата на лицето и ръцете му.

През говорителната тръба от машинното се чу пронизително свирене. Бос я вдигна.

— Кабината на щурвала.

Гласът на Реган прозвуча глухо през тръбата.

— Тук долу се пълни с вода, капитане.

— Помпите ще се справят ли?

— Засега. Но корпусът скърца ужасно. Боя се, че гредите може да поддадат.

— Приготви се да се разкараш, ако стане лошо. Измъкни се на покрива над камбуза и отвържи лодката.

— Да, сър — отвърна Реган. — А вие, капитане?

— Извикай ми, когато напуснеш машинното. Ще те последвам ако мога.

— А хората на влака? Не можем просто да ги оставим.

Бос беше мъж с морални устои, богобоязлив човек с голяма вътрешна сила, от старата школа, за която думата беше закон. Беше уважаван от всички, които живееха около езерото. Загледа се през счупения прозорец на кабината на щурвала към далечния бряг и полудялата вода, която се разбиваше на пяна в носа, и разбра със сигурност, че „Калиспел“ нямаше да се справи.

— Те са моя отговорност — отвърна бавно. — Спасявай себе си.

— Бог да ви благослови, капитане.

После тръбата затихна.