Клайв Къслър
Преследването (27)

26

На другата сутрин една чернокоса жена подкара спретната двуколка, теглена от дорест кон по пътя за Телърайд. Пътят водеше от Монтроуз, общност от скотовъдни ферми и спирка на Южни железници „Рио Гранде“. Беше пристигнала от Денвър и нае возилото и коня в местната конюшня. Облечена беше в дълга пола от шевро над чифт островърхи кожени ботуши. Тялото й над кръста беше покрито с хубаво изплетен зелен пуловер под палто от вълча кожа. На главата й беше кацнала дамска каубойска шапка с плоско дъно. Беше облечена по модата на Запада, но без да изглежда натрапчиво.

Излезе на Колорадо авеню, подмина съдебната сграда на окръг Сан Мигел и дръпна поводите на коня пред градската конюшня. Слезе от двуколката и го върза за коневръза. Собственикът на конюшнята излезе и вдигна шапката си за поздрав.

— Добро утро, мадам. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Да, чудя се дали ще сте така добър да нахраните и напоите коня ми. Трябва да хвана пътя обратно за Монтроуз днес следобед.

— Да, мадам — отвърна собственикът учтиво, изненадан от леко дрезгавия глас. — Ще се погрижа. Междувременно ще затегна предните ви колела. Изглеждат ми малко разхлабени.

— Много сте мил, благодаря ви. А, между другото сестра ми ще дойде за двуколката и ще ви плати.

— Да, мадам.

Жената напусна конюшнята и продължи една пресечка нагоре до хотел „Ню Шеридан“. Приближи се до рецепцията и попита администратора:

— Имате ли регистрирана тук мис Рейчъл Джордан?

Служителят поклати глава, изгледа привлекателната според него жена и отвърна:

— Не, мадам, вчера вечерта напусна. — Замълча, обърна се и извади плик от слота за пощата и връзка ключове. — Но каза ако някой попита за нея, да му дам това.

Жената благодари на служителя, излезе на тротоара, отвори плика и прочете бележката. Пъхна я в чантичката си и тръгна из града. След малко вървене стигна до гробището „Самотното дърво“, на един хълм северно от река Сан Мигел. Мина през портата и закрачи между паметниците, като забеляза, че повечето покойници са загинали от минни злополуки, снежни свлачища и миньорска туберкулоза.

На една пейка край гробищната алея седеше хубава русокоса жена. Беше се отпуснала назад и се грееше на слънцето. С крайчеца на окото си забеляза приближаването на другата жена. Изправи се и погледна непознатата, която се спря и я изгледа отгоре. Маргарет се разсмя.

— Боже мой, Джейкъб — ахна най-сетне тя. — Това е най-находчивата маскировка, която си измислял някога.

Кромуел се усмихна.

— Помислих си, че ще я одобриш.

— Добре е, че си нисък, тънък и жилав.

— Не знам защо изобщо не бях се сещал за това преди. — Вдигна непохватно кожената си пола и седна на пейката до Маргарет. — Кажи ми, скъпа сестро, какво научи, откакто си тук?

Маргарет му разказа как се е сприятелила с шерифа и жена му. Връчи му скица, която бе нахвърлила на вътрешността на Първа национална банка „Телърайд“ и описание на служителите. Докладът й включи пристигането на товара със заплати от банката в Денвър и броенето на сумата днес, преди да се изпрати до мините утре.

Кромуел погледна часовника си.

— Имаме още един час преди банката да затвори. Най-добрия момент да приберем валутата и да напуснем града.

— Забелязах един мъж да се мотае на гарата. Не бих могла да кажа със сигурност, но подозирам, че може да е агент на Ван Дорн, дошъл да те търси.

Кромуел помисли.

— Дори ако Ван Дорн праща агенти да наблюдават пристягания и заминавания при превози на заплати, гонят само един призрак. Няма как да знаят къде ще е следващият ми удар.

— Ако са се досетили за вагона ти, добре е, че го пребоядиса. — Тя го погледна въпросително: — Как точно очакваш да се измъкнем чисто, след като обереш банката?

Кромуел се усмихна хищно.

— Кой ще заподозре две спретнато облечени привлекателни дами, които бавно излизат от града в двуколка с един кон?

Тя го прегърна през раменете.

— Простият план е най-добрият план. Гениален си, братле. Никога няма да спреш да ме удивляваш.

— Благодаря за комплимента — отвърна той и стана. — Нямаме много време. Заплатите чакат.

— Какво искаш от мен?

— Иди до конюшнята и вземи коня ми и двуколката. Казах на собственика, че сестра ми ще намине да вземе возилото. След това чакаш при задния вход на банката.

* * *

Докато Къртис наблюдаваше градската гара и железопътната линия, Бел и Ървайн бяха заели местата си в банката на Телърайд. Седнал в кабинета на Мъри Окснард, Бел започваше да мисли, че е заложил на погрешния кон. Оставаха още десет минути до часа на затваряне, а от бандита нямаше и помен. В ролята си на касиер, Ървайн вече се приготвяше да затваря гишето, в очакване на последния клиент.

Бел хвърли поглед към колта автоматик, калибър 45, който беше оставил в едно отворено чекмедже на бюрото и съжали, че вероятно няма да се стигне до използването му по Бандита касапин. Пръсването на главата му щеше да е прекалено добре за него. Не и след като бе убил толкова много нищо неподозиращи хора. Вярно, смъртта му щеше да спести на данъкоплатците разходите по делото. Но му предстоеше да признае поражение и да започне отново с нищожните улики, до които бе успял да се докопа с агентите си.

Ървайн отиде до вратата на кабинета и се облегна на рамката.

— Не мога да отрека, че беше добър опит — каза стегнато.

— Изглежда бандитът не захапа въдицата — отвърна Бел замислено.

— Може би не е прочел статията във вестника, защото не живее в Сан Франциско.

— Така започва да изглежда.

Точно в този момент входната врата се отвори и в банката влезе жена, облечена в пола от шевро. Шапката й беше придърпана толкова ниско напред, че скриваше очите й. Бел надникна покрай Ървайн, но се отпусна, след като видя просто една добре облечена жена. Кимна на Ървайн, а той се върна в касиерската си кабина и каза:

— Мога ли да ви помогна с нещо, мадам?

Кромуел вдигна леко глава, за да може да види лицето на касиера. Изведнъж се вцепени, жегнат от тревога, след като моментално си спомни агента на Ван Дорн, един от мъжете, които седяха с Бел и Бронсън в трапезарията на „Бохемиън клъб“ едва преди няколко дни. Не отговори на Ървайн от страх, че гласът му ще го издаде. Напрежението го обзе, след като осъзна, че това е капан. Последва пауза, докато навеждаше отново глава и умът му трескаво затърси решения. Предимството му бе, че агентът не беше го разпознал, не и облечен като жена, и не си даваше сметка, че бандитът е на по-малко от четири стъпки от другата страна на тезгяха.

Можеше да застреля агента и да прибере колкото пари имаше в сейфа, или просто да се обърне и да излезе от банката. Избра второто и тъкмо се канеше припряно да се оттегли, когато Бел излезе от кабинета. Кромуел моментално го разпозна. За първи път в криминалната си кариера го жегна паника.

— С какво мога да ви помогна, мадам? — повтори Ървайн, смътно зачуден защо жената не му отговори първия път.

Бел вече го гледаше с озадачено изражение на лицето, сякаш клиентката му изглеждаше позната. Бел беше майстор в разпознаването и притежаваше фотографска памет за лица. Очите му издадоха, че се опитва да си спомни къде я беше виждал. След това погледът му се спря на ръцете на Кромуел, покрити с кожени ръкавици. Изведнъж, сякаш беше видял привидение, осъзна, че гледа бандита. Осъзнаването го удари като чук в главата. Очите на Бел се разшириха и той ахна:

— Ти!

Кромуел не загуби нито секунда. Бръкна в голямата си платнена чанта и извади своя 35-калибров колт, с увития дебел плат около дулото. Без и най-малко колебание насочи пистолета в гърдите на Ървайн и дръпна спусъка. Тътенът отекна в банковото фоайе. След това извърна дулото и стреля в Бел, преди още Ървайн да се свлече на пода като парцалена кукла.

Ако Бел не беше се завъртял инстинктивно и не беше се хвърлил през бюрото, рухвайки на пода зад него, куршумът щеше да го порази право в стомаха. Светкавичният скок го спаси, но куршумът все пак заора в месестата част на бедрото му. Едва усети пронизващия удар. С едно движение посегна и дръпна колта си от чекмеджето на бюрото. Без да губи време, стреля по Кромуел и пропусна врата на бандита едва на сантиметър.

След това, по-бързи и от мълния, двамата мъже стреляха отново. Изстрелите излетяха толкова близо, че проехтяха като един.

Вторият куршум на Кромуел изрови малка бразда в скулата на Бел, едва разкъса кожата му, но само облиза черепа. Погледът на Бел се замъгли и той потъна в черната яма на безсъзнанието. Кръвта бързо потече от раната и обля едната страна на лицето му. Раната не беше фатална, но за Кромуел, който все още стоеше на крака, куршумът като че ли бе пръснал половината глава на противника му.

Бандитът не излезе невредим от кратката престрелка. Куршумът на Бел беше поразил Кромуел в кръста, но бе излязъл, без да засегне важни вътрешни органи. Залитна и само това, че се пресегна и вкопчи в ръба на касиерското гише, го опази да не падне на пода. Постоя така няколко мига, докато надвие болката. После се обърна, отключи задната врата и остана встрани, а Маргарет нахлу вътре.

— Чух изстрели отвън — извика тя стъписана. — Какво се обърка?

— Беше капан — измърмори той, след като гневът измести страха. Притиснал ръка върху раната си, махна с дулото на калта към вратата на кабинета. — Убих Айзък Бел.

Маргарет пристъпи в кабинета, погледна плувналия в кръв на пода агент на Ван Дорн и в очите й се появи ужас, щом позна Бел въпреки кръвта, покрила повечето лице.

— О, Боже! Имаше чувството, че ще повърне, но гаденето бързо премина, щом се обърна и видя, че брат й също кърви. — Ти си ранен! — ахна тя.

— Не толкова лошо, колкото изглежда — отвърна той стиснал зъби.

— Трябва да се махаме оттук. — Изстрелите ще доведат шерифа и ще вдигнат половината град.

Маргарет едва извлече ранения си брат през задната врата на банката. Отвън конят и двуколката чакаха. Вложи цялата си сила, докато го избута на седалката на кабриолета, отвърза коня от дървения пилон и се качи.

Вдигна камшика, за да подкара коня в галоп, но той я сграбчи за китката.

— Не, карай бавно, все едно че сме две жени, излезли да се повозят на кабриолет. Ще изглежда подозрително, ако изхвърчим в галоп от града.

— Шерифът е умен мъж. Познавам го. Няма да се излъже толкова лесно.

— Дори един умен мъж няма да заподозре жена в обир на банка и убийство на двама мъже — измърмори Кромуел.

В края на задната уличка Маргарет зави кабриолета по една странична улица и продължи на запад към края на града. Кромуел свали палтото си от вълча кожа и го метна на скута си, за да скрие кръвта, просмукала се в пуловера му. Пъхна колта в един от каубойските си ботуши и се отпусна назад, мъчейки се да запази ума си ясен, като надмогне пулсиращата болка в хълбока си.

* * *

Бел беше указал на шериф Парди, че ако бандитът се появи, ще произведе един изстрел. Но Парди разбра, че става нещо неприятно, когато чу пет изстрела, някои от които приглушени като далечен заряд динамит в някоя мина наблизо. Излетя на улицата от един магазин за железария, където се беше скрил, уплашен, че жената, която бе видял да влиза в банката, може да е застреляна от бандита.

Щом го видяха да тича към банката, четирима от помощник-шерифите му изскочиха от укритията си и се шурнаха след него, докато петият помощник затича към гарата да предупреди Къртис. С извадения си Смит & Уесън за единична стрелба и дръпнат назад ударник, Парди нахлу през вратата на банката. В първия момент не видя никого. Ървайн лежеше скрит зад касиерската кабина, а Бел беше паднал от другата страна на бюрото. След това заобиколи кабината и видя проснатия на пода сред локва кръв агент на Ван Дорн. Провери пулса, увери се, че Ървайн с мъртъв, след което влезе в кабинета и намери Бел.

— Пътник ли е? — попита един от помощниците си, едър като мечок мъж с огромен корем, издут над панталоните с изпънатите до пръсване тиранти, който стоеше в готовност с рязана карабина в ръцете.

— Куршумът само е забърсал черепа му — отвърна Парди. — Още е жив.

— А жената?

Умът на Парди не зацепи за миг. След това го осени.

— Жената, която влезе в банката преди изстрелите?

— Същата.

— Трябва да е похитена от бандита.

— Но не видяхме никой да влиза в банката преди или след нея.

Парди се изправи, объркан и невярващ. Нужно му беше цялото въображение, за да си представи, че Бандита касапин е жена.

— Бандитът трябва да е влязъл през задната врата.

— Не знам, шерифе — отвърна помощникът и се почеса по брадичката. Вратата трябва да е била заключена отвътре, както винаги.

Парди притича до задната врата и я намери отключена. Отвори я рязко и огледа нагоре и надолу по уличката, но не видя никого.

— По дяволите — изруга той. — Измъкнала се е.

— Не може да стигне далече — каза помощникът.

— Вдигай хората! — сопна се Парди. После махна с ръка на друг помощник, застанал на входа на банката. — Доведи доктор Медисън. Кажи му, че агент на Ван Дорн лежи с рана на главата и да дойде до банката на бегом. — Парди коленичи и отново огледа Бел. Кажи му също, че в крака на агента май има куршум.

Веднага щом помощникът се отдалечи от входа, Парди се надигна и затича към коня си, вързан на коневръза пред офиса му. Изглеждаше невъзможно, мислеше си, всичко да се обърка така ужасно. Едва тогава го осени мисълта, че бандитът е мъж, маскиран като жена и че бедната вдовица, която бяха приютили с жена му, беше съучастница.

* * *

Щом напуснаха границите на Телърайд и подминаха пътя към мините Офир на юг, Маргарет шибна коня и го подкара в бяг през каньона и надолу по пътя, водещ на запад към Монтроуз. През десетте минути, откакто бяха напуснали банката, Кромуел имаше време да помисли. Посочи към една просека в дърветата, която водеше към мост над река Сан Мигел. Беше обрасъл с бурени път, използван от железницата за екипите, ремонтиращи трасето.

— Свий встрани от пътя — каза Джейкъб на Маргарет. — Мини през моста и продължи по линията.

Тя се обърна и го погледна.

— Не каза ли, че никога няма да заподозрат две жени в двуколка?

— Това беше преди да се сетя, че шерифът и помощниците му са наблюдавали банката.

— Несъмнено, но какво общо има с бягството ни?

— Не разбираш ли, мила сестричке? Аз бях последният влязъл в банката и повече не излязох. Ако това, което казваш, е вярно, Парди не е глупак. Вече трябва да е събрал две и две и да търси двама ни. Но изобщо няма да се сети да ни търси по железопътната линия. Ще е сигурен, че сме хванали по пътя.

— А ако не ни намери, какво смяташ, че ще направи тогава?

— Ще претърси назад, смятайки, че сме се скрили в дърветата, докато хайката му ни е подминала. Дотогава ще сме на влака от Монтроуз, облечени като двама мъже.

Както обикновено, Кромуел беше на мили пред преследвачите си, станеше ли дума за борба на умове. Макар и да беше обезсърчен, че Бел го бе надхитрил със залагането на добре скроен капан, компенсираше с голямото задоволство, че е убил прочутия агент на Ван Дорн.

Точно както беше предвидил, шерифът и хайката му препуснаха по пътя далече встрани от линията през горите и след като не намериха никаква следа от плячката си, претърсиха обратно пътя към Телърайд. Возенето друсаше по железопътните траверси, но беше компенсирано от това, че Парди е изигран и щеше да се върне с празни ръце.