Клайв Къслър
Преследването (46)

45

В сърцата на мъжете, които се потяха и се мъчеха да тласкат „Аделин“ напред по релсите, се таеше надежда. Бяха надскочили себе си, за да постигнат невъзможното. Мъже и жени, които работеха по фермите и скотовъдните стопанства покрай железопътната линия, спираха работата си и зяпваха изненадани към забързания самотен локомотив, който пищеше със свирката си в далечината и профучаваше извън погледа им за по-малко от минута, оставяйки след себе си само струя сив дим.

На седалката на машиниста Лофгрен пришпорваше все по-силно и по-силно, „Аделин“, докато прекосиха границата от Юга към Айдахо със скорост от близо 160 км/ч. Покатело, Блекфут и Водопадите Айдахо минаха и заминаха. Началниците на гарите можеха само да стоят слисани и объркани, неспособни да проумеят появилите се от небитието и без никакво предупреждение локомотив и тендер, които профучаваха покрай депата им с нечувана скорост.

Преди да тръгнат от Огдън, Бел беше взел куп одеяла, за да могат екипите да дремват между смените с карането на локомотива и поддържането на котела. В началото им се стори невъзможно да спят на къси интервали заради стърженето на задвижващите лостове, съскането на парата и тракането на стоманените колела по релсите. Но умората се натрупваше и се оказваше все по-лесно да се унесат в дрямка, докато дойде редът им отново да гребат с лопатата и да натискат лоста.

Освен бързите спирки за въглища и вода, „Аделин“ изобщо не забавяше. При едно спиране в Спенсър, Айдахо, Бел научи, че са само на петдесет минути зад влака на Кромуел. Това, че бързо съкращаваха разстоянието, им вдъхна дух да подновят усилията си и да заработят още по-упорито.

Загадката, която се въртеше в ума на Бел, беше съобщеното му от началника на гарата в Спенсър. Като че ли главното трасе на „Южен Пасифик“ спираше в Мисула само с едно разклонение, което продължаваше още 128 км до малкото пристанище Уудс Бей, Монтана, на езерото Флетхед.

— Как го тълкуваш? — попита Лофгрен Бел, след като мястото му на дросела бе заето от Йонгевард.

— Кромуел трябва да е взел друг екип, след като е изкарал машиниста и огняря полумъртви в Уинемука — предположи Бел.

Лофгрен кимна.

— Без телеграфни съобщения, които да ме убедят в противното, трябва да приема, че ги е захвърлил в пустошта и е принудил сменен екип да се качи за финалното бягане през границата.

— В такъв случай ще трябва да го направи по пътя с автомобил.

Лофгрен го погледна.

— Защо казваш това?

Бел сви рамене.

— Началникът на гарата в Спенсър ми каза, че линиите на „Южен Пасифик“ свършват при Уудс Бей на източния бряг на езерото Флетхед. Допускам, че единственият начин Кромуел да продължи на север до Канада, е по шосето.

— Не съм съгласен. Предполагам, че ще качи влака си на вагонния ферибот, който минава през езерото.

Бел го изгледа питащо.

— Вагонен ферибот ли?

Лофгрен кимна.

— Трупите, изсичани в Канада, се карат на платформи през границата до едно малко пристанище на западната страна на езерото, наречено Ролинс. Оттам се превозват на ферибот; който ги пренася през езерото. Когато стигнат в Уудс Бей, прикачват ги на влакове, които ги транспортират до складовете за дървен материал из Югозапада.

— Защо „Южен Пасифик“ просто не продължи линиите си на север до Канада?

— Голямата Северна железница получи поземлени права от правителството да прекоси горната част на Съединените щати. Прокараха трасета, които минават от пристана на западния бряг на езерото Флетхед на север до границата, където локомотивите се прикачват към платформи, натоварени с дървени трупи, докарани от канадската „Тихоокеанска железница“ от лагерите на дървосекачите. Представителите на Голямата северна железница и на „Южен Пасифик“ отказаха да си сътрудничат и така и не положиха коловози, които да се съберат от двата края на езерото.

— Откъде знаеш всичко това?

— Чичо ми живее в Калиспел, над езерото. Сега е пенсиониран, но беше машинист в Голямата северна железница. Караше машина между Спокан и Хелена.

Любопитството в гласа на Бел отстъпи място на тревогата.

— Значи ми казваш, че Кромуел може да прехвърли влака си на ферибот през езерото до линията на „Северен Пасифик“ и да продължи на север в Канада, без да слезе от вагона си?

— Общо взето е това.

— Ако стигне до вагонния ферибот, преди да го спрем… — Лофгрен забеляза безпокойството в погледа му.

— Не се притеснявай, Айзък — успокои го той. — Кромуел не може да е на повече от 16 км по линията пред нас. Ще го догоним.

Бел помълча дълго. След това бавно извади от предния си джоб лист хартия. Бавно го разгъна и го подаде на Лофгрен.

Машинистът го огледа и заговори, без да вдига глава.

— Прилича на списък е имена.

— Точно това е.

— Чии имена?

Бел сниши глас, който едва се чуваше от тракането на бързащия локомотив.

— Мъжете, жените и децата, които Кромуел уби. Нося го със себе си откакто ми възложиха да го заловя.

Лофгрен вдигна очи и се загледа през прозореца в линията напред.

— Другите трябваше да видят това.

Бел кимна.

— Мисля, че сега е подходящ момент.

* * *

Три часа по-късно, с Лофгрен отново на дросела, „Аделин“ започна да забавя, щом навлезе в Мисула. Спря локомотива на 15 метра пред стрелката. Ший скочи от кабината, притича по коловоза и превключи релсите към разклонението, водещо към езерото Флетхед, без да обръща внимание на изскочилия от бараката стрелочник.

— Ей, какво правиш? — извика възмутено мъжът, плътно загърнат в палтото си заради студения вятър.

— Нямам време за обяснения — отвърна Ший и махна на Лофгрен в знак, че може да продължи по разклонението от главната линия. Погледна стрелочника, докато „Аделин“ бавно се изтъркаля покрай тях и го попита:

— Друг влак мина ли на разклонението в последния един час?

Стрелочникът кимна.

— И те превключиха на разклонението без разрешение.

— Преди колко време? — настоя Ший.

— Преди около двайсет минути.

Без да отговори, Ший затича след „Аделин“ и се издърпа в кабината.

— Според стрелочника, влакът на Кромуел е минал на разклонението преди двайсет минути.

— Сто двайсет и осем километра за двайсет минути — каза Йонгевард замислено. Ще бъде на косъм.

Издърпа до края лоста на дросела пет минути след като премина железопътния възел и „Аделин“ запуфтя по релсите със 136 км/ч.

Езерото Флетхед се появи щом излязоха на източния бряг. Най-голямото сладководно езеро в западните Съединени щати беше 44 километра дълго, 25 километра широко и покриваше 510 кв.км. площ със средна дълбочина от 49 метра.

Бяха вече на финалната права на дълга и мъчителна гонитба. Лофгрен седеше на седалката на огняря и помагаше на Йонгевард в наблюдението на линията напред. Бел, Ший и Лонг се редуваха в захранването на пещта. Бел нямаше кожени ръкавици като огнярите, затова уви ръцете си в парцалите, с които машинистите бършеха маслото. Защитата помогна, но по дланите му излизаха мехури от дългите часове гребане на въглища.

Скоро достигнаха скорост, каквато не беше предвидена за разклонението, принудено да понесе забързан влак. Нямаше никакво забавяне по мостовете. Завоите се взимаха по външния ръб. На един двоен завой, който взеха на бясна дъга, болтовете в тендера затрещяха. За щастие след това линията се изпъна права под летящата напред метална скара. Йонгевард задържа 136-те км/ч в следващите 65 километра.

— Еврика! — изрева изведнъж Лофгрен и посочи енергично напред.

Всички се надвесиха от кабината, а леденият вятър насълзи очите им.

И да: на седем-осем километра точно пред тях смътно се виждаха валма сив дим.