Клайв Къслър
Преследването (28)

27

Бел беше пренесен в болницата на Телърайд и прегледан от градския доктор. Първият куршум от колта на Кромуел беше влязъл и излязъл от бедрото му, причинявайки малки щети на тъканта. Докторът заяви, че до месец ще зарасне. След това заши раната на черепа, като затвори браздата грижливо като шивач, закърпил скъсан джоб.

Пренебрегнал настояванията на лекаря да остане няколко дни в болницата, Бел изкуцука до гарата, за да вземе следващия влак до Денвър. Нахлупил шапката, за да скрие превръзката около главата си, двамата с Къртис наблюдаваха с гняв и тъга как помощник-шерифите на Парди вдигнаха ковчега с тленните останки на Ървайн в багажния вагон. След това се обърна и стисна ръката на Парди.

— Шерифе, не бих могъл да се отблагодаря за съдействието ви. Още веднъж ви благодаря.

Парди разтърси ръката му.

— Съжалявам за приятеля ви — каза искрено. — Имаше ли семейство?

— За щастие нямаше жена и деца, но живееше със старата си майка.

— Горката. Предполагам, че я очаква окръжният дом за бедни.

— Ще се грижат за нея в добър старчески дом.

— Добрият старчески дом не излиза евтино. Ървайн имаше ли пари?

— Не отвърна Бел. — Но аз имам.

Парди се въздържа от повече въпроси.

— Само да не бяха се издънили така нещата.

— Добре скроените ни планове явно се провалиха — отрони Бел, докато вратата на багажния вагон се затваряше зад ковчега. — Бандитът ме направи на глупак.

— Не се укорявайте — каза Парди. — Всички ни надигра, а аз бях най-големият глупак. Вече съм сигурен, че бедната вдовица, която приютихме с жена ми, му беше съучастничка. Трябваше да проявя подозрителност, когато измъкваше информация от мен за дейността на банката.

— Но не й казахте, че залагаме капан. Кромуел изобщо нямаше да влезе в банката, ако подозираше капан.

Парди поклати глава.

— Хванаха се на версията ви — въдицата, кордата и плувката. Само да знаехме, че ще е в женски дрехи, щяхме да го застреляме без колебание като куче, каквото е.

— Според докладите от другите му обири, никога не се е обличал като жена.

— Дори след като капанът се провали, с хайката ми трябваше да ги заловим. Глупаво си помислих, че ще се задържат на пътя. Изобщо не ми мина през ума, че могат да използват железопътното трасе за изход, докато не се оказа много късно. Докато се сетя, че са ме прецакали, отдавна бяха заминали.

— Бяха ли проверени списъците на пътниците в Монтроуз?

— Телеграфирах на началника на гарата, но вече бяха заминали на влака за Гранд Джънкшън — отвърна Къртис. — Не помнеше да са се качвали две жени, но е забелязал двама мъже. Каза, че единият изглеждал болнав.

— На задното стъпало на банката имаше кръв — каза Парди със стегната усмивка. — Трябва да сте го улучил.

— Не е било достатъчно сериозно, за да го спре — измърмори тихо Бел.

— Телеграфирах на районния полицейски началник. Пратил е помощници в Гранд Джънкшън да претърсят всички влакове, заминаващи на изток и запад, но не са намерили и следа от две пътуващи заедно жени.

Бел се подпря на дадения му от Парди бастун.

— Започвам да разбирам как работи умът на бандита. Отново се е облякъл в мъжки дрехи и е преоблякъл и сестра си като мъж. Полицейският началник е търсил две жени и изобщо не са ги заподозрели.

— Хитрец е този Кромуел.

— Да — призна Бел. — Такъв е.

— Оттук накъде? — попита Парди.

— Връщаме се в Денвър и започваме всичко отначало.

— Но вече знаете името и навиците на бандита.

— Да, но образуването на дело е невъзможно. Никой федерален прокурор няма да си губи времето по обвинение с толкова неубедителни доказателства.

— Ще го спипате — каза Парди уверено.

— Ще работим още по-усърдно, след като вече имаме лична причина да го видим обесен — мрачно отвърна Бел.

* * *

Когато Бел и Къртис стигнаха в Денвър късно вечерта, ги чакаше катафалка, която да откара Ървайн до местната морга.

— Беше най-добрият ми приятел — въздъхна Къртис. — Ще утеша майка му и ще уредя погребението.

— Благодаря ти — отвърна Бел. — Аз ще поема разходите.

Бел взе такси до хотел „Браун Палас“. Щом влезе в апартамента си, смъкна дрехите си и се отпусна във ваната с гореща вода, като подпря ранения си крак на ръба, за да не се намокри превръзката. Затвори очи и умът му се зарея над събитията от последните няколко дни. Вече знаеше, че жената, покрай която беше минал в хотел „Ню Шеридан“, е била Маргарет Кромуел. Когато брат й влезе в банката от предната врата, тя беше чакала отзад с кон и двуколка. Образът на Кромуел, предрешен като жена, го отврати, но неволно изпита уважение към хитрия пресметлив ум на Бандита касапин. Избягването на хайката на шериф Парди с минаването на кабриолета по железопътната линия беше гениално решение.

Отначало Бел си помисли, че Кромуел няма да направи нов опит за обир. Възможността изглеждаше безкрайно малка, но като с всички престъпници, които бе залавял досега, Бел започна да рови в ума на заподозрения. Обучил се беше да разсъждава като бандита. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че Кромуел си въобразява, че е непобедим и неуязвим за всякакво разследване от силите на закона, особено от агентите на детективска агенция „Ван Дорн“.

Следващата стъпка трябваше да се обмисли много внимателно. Умът му работеше над възможностите да събере достатъчно улики за ареста на Кромуел, когато чу чукане на вратата. Залагайки на здравия си крак и надмогнал лекото замайване от болката, причинена от раната в главата му, докато се надигаше. Бел се измъкна тромаво от ваната, навлече си халат и изкуцука до вратата. След като я отвори, с изненада видя застаналия на прага Джоузеф Ван Дорн.

Ван Дорн погледна превръзката около главата му с избилото петно кръв и се усмихна мрачно.

— Жалка гледка си.

— Влезте, сър. Разполагайте се като у дома си.

Ван Дорн огледа агента си. Беше разтревожен, но не направи усилие да си придаде безразличие.

— Много ли боли?

— Нищо, което аспиринът да не излекува.

Ван Дорн пристъпи вътре и се озърна из апартамента.

— Обичам агенти, които пътуват стилно, без да е за моя сметка.

— Мога ли да поръчам румсървис и да ви донесат нещо за ядене или пиене?

Ван Дорн махна с ръка.

— Не, благодаря. Ядох на влака от Чикаго, малко преди да пристигна в Денвър. Чаша портвайн ще е съвсем на място.

Кел се обади до румсървиса и остави слушалката.

— Не очаквах шефа да пътува над хиляда мили, само за да ме види.

— Срещата ни не само е уместна, но и жизненоважна за разследването. — Ван Дорн се отпусна в мекото кресло.

Предпочитам подробен доклад пред няколкото думи по телеграфа. Е, кажи ми какво се случи в Телърайд и не пропускай нищо.

— Повечето от това, което мога да ви кажа, се обърка — отвърна Бел с горчивина.

— Не се самообвинявай — утеши го Ван Дорн. Идея нямаш колко мои планове са се проваляли.

Донесоха им портвайн и в следващите четирийсет минути Бел описа подробно на Ван Дорн схемата за залавянето на Бандита касапин и как Кромуел обърна залозите срещу него и шериф Парди. Разказа му за убийството на Ървайн и неговото раняване, приключило със събуждането му в болницата на Телърайд.

Когато приключи, Ван Дорн го попита:

— Сигурен ли си, че Джейкъб Кромуел е Бандита касапин?

— Маскировката му беше гениална и двамата с Ървайн бяхме неподготвени. Но в ума ми няма съмнение. Лицето в банката, което разпознах, беше Кромуел, облечен в женски дрехи. Двамата с Парди идентифицирахме и сестра му, Маргарет, отседнала в града, за да му помогне в обира.

Ван Дорн извади кутия с пури от джоба на елека си, извади дълга тънка хаванска пура и я разпали с клечка кибрит, която драсна в палеца си.

— Нелогично изглежда. Щом Кромуел е богат, притежава банка с активи в милиони и живее на Ноб Хил в Сан Франциско, какво печели, като рискува всичко това и залага на банкови обири и убийства?

— Според това, което успях да събера, парите, които е крал, ги е използвал, за да изгради банковите си активи.

— Но защо сега, след като е финансово осигурен и банката му е стабилна? Защо продължава криминалните авантюри?

Бел се загледа през прозореца в синьото небе над града.

— Простият отговор е, че човекът е луд. Сглобих му профил в ума си. Сигурен съм, че краде и убива, защото го забавлява. Парите вече не са целта му. Загубили са важността си. Като човек, пристрастен към уиски или опиум, го влече да сее погроми и смърт. Вярва си, че е недосегаем от силите на правораздаването. Смята, че е непобедим и всеки криминален акт за него е предизвикателство в надиграването на закона.

— Трябва да признаеш… — Ван Дорн издуха голям кръг дим в стаята. — Дотук доста успешно направи нас и всеки полицейски служител западно от Мисисипи да изглеждаме като тайфа аматьори.

— Кромуел не е безгрешен. Той е човек, а всеки човек прави грешки. Когато дойде моментът, смятам да съм там.

— Накъде ще продължиш оттук?

Бел направи гримаса.

— Ще ми се всички да престанат да ме питат това.

— Е?

Бел погледна Ван Дорн съсредоточено и спокойно.

— Ще се върна в Сан Франциско и ще съставя дело срещу Кромуел.

— Според това, което ми каза, няма да е лесно. Имаш малко доказателства, за да внесеш дело. Защитата ще те разпъне на свидетелската банка. Ще ти се изсмее на твърдението, че си разпознат мъж, преоблечен като жена и ще заяви, че е било невъзможно да направиш разликата. А без друг свидетел или пръстови отпечатъци трябва да кажа, че каузата ти е загубена.

Бел го изгледа ледено.

— Намекваш да се оттегля от разследването?

Ван Дорн се намръщи.

— Нищо такова не намеквам. Само изтъквам фактите. Знаеш съвършено добре, че този случай е приоритетен в агенцията. Няма да отдъхнем, докато не видим Кромуел зад решетките.

Бел леко опипа скулата си, сякаш за да се увери, че раната още си е там.

— Веднага щом подредя някои неща тук в Денвър, се връщам в Сан Франциско.

— Мога да уредя екип от агенти да ти помага. Трябва само да поискаш.

Бел поклати глава.

— Не. С Къртис като моя дясна ръка и с подкрепата на Бронсън и агентите в офиса му, ще имам цялата работна сила, която ще ми трябва. По-добре да продължим прикрито, без армия от агенти, които да причиняват усложнения.

— А полковник Дензлър и Департамента за криминално разследване във Вашингтон? Може ли правителството да е от помощ по този проблем?

— Да, но само в подходящия момент. Кромуел има невероятно влияние в политическия и финансов елит в Сан Франциско. Той е най-видният филантроп в града. Ако съберем достатъчно улики и го обвиним, приятелите му ще барикадират фургоните и ще се бият с нас на всяка стъпка. В този момент ще ни трябва цялата помощ от федералното правителство, която можем да получим.

— Какъв е планът ти?

— В момента нямам готов план. Кромуел е спокоен, тъп и щастлив, без да си дава сметка, че стягаме кръга около него с всеки изтекъл ден.

— Но не си по-близо до залавянето му, отколкото преди три седмици.

— До, но сега имам предимство.

Ван Дорн вдигна вежди с любопитство и попита скептично:

— И що за предимство е то?

— Кромуел не знае, че все още съм жив.

— Ще дойде като удар по самочувствието му, когато разбере, че си възкръснал.

Бел леко се усмихна.

— Разчитам на това.