Роман за Лисан (9)

Лисан и вълчицата

Лисан обаче продължил

1035 през гъсталаците напред

и стигнал до висок жив плет,

зад който пещера дълбока

се криела. (Кавга жестока

Лисан там имал с Изангрен,

1040 когато бил вълкът цанен

за главен конетабъл в двора).

Щом доближил се до отвора,

Лисан озадачен се спрял:

дали в таз дупка някой крал

1045 е скрил съкровище прескъпо?

Той предпазливо запристъпял

навътре и се озовал

в голяма зала. Там живял

като във безопасен стан

1050 вълкът с вълчицата Херсан

и с четири вълчета мили,

които се били родили

току-що и Херсан редовно

по ред ги кърмела грижовно.

1055 Тя вдигнала в туй време взор

към осветения отвор

и изненадана видяла,

че светлина била огряла

дома им… Кой ли гост е влязъл

1060 и без да бъде забелязан,

там вмъкнал се е бързешката

и е застанал зад вратата?

Все пак вълчицата Херсан

познала рижия Лисан

1065 по козината и през смях

му рекла: „Вече те видях,

Лисане. Но защо си там?“

Хем щял да стане той за срам,

хем бил от смъртен страх смразен:

1070 нали мъжът й Изангрен

омраза спрямо него хранел.

„През козината ти, Лисане —

подела пак Херсан, — прозира

коварството ти. Не разбирам

1075 защо във теб поне веднъж

не зърнах аз галантен мъж.“

Той превъзмогнал своя страх

и рекъл: „Явно, че не бях

към теб внимателен и мил,

1080 приятелко. Бог ме убил,

ако те мразя! Многократно

бих идвал с чувство най-приятно

при теб. Но твоят мъж, вълкът,

безспир ме дебне всеки път,

1085 когато покрай вас минавам.

Повярвай, че недоумявам

какво във моето държание

го дразни. Всяко наказание

приел бих, щом съм аз виновен.

1090 Той мисли, че от плам любовен

по теб изгарям, и твърди

навред, че ще възнагради

богато който ме очерни

със клюки, с клевети неверни.

1095 Какво по-долно и по-срамно

за мен, ако към теб измамно

постъпвам?“ В своя яд Херсан

обърнала се към Лисан:

„Нима така ни злепоставят?

1100 Как безнаказан ще оставя

сплетника? Редно би било,

при все че му не мисля зло,

съпругът ми за този случай

възмездие да си получи.

1105 Обичай ме от днес нататък,

отворена ми е вратата

за теб, Лисане, лете, зиме.

Ела при мене, целуни ме

и колкото си щеш тук стой.

1110 Сама съм днес и няма кой

да ни упрекне в прегрешение.“

От сладостно опиянение

обзет, той явно тържествувал,

най-пламенно я разцелувал

1115 и кълката си тя тозчас

повдигнала и с луда страст

те се отдали на наслада.

Но можел да ги изненада

вълкът… Лисан при тази мисъл

1120 неимоверно се сащисал,

решил се да я изостави,

ала преди да се отправи

на път, взор на децата спрял

и върху тях се изпикал,

1125 храната лакомо излапал,

а после с дясната си лапа

навън изхвърлил зимнината

и от леглото на земята

вълчетата със гняв изтикал,

1130 като безумец се развикал

и копелета ги наричал.

Изпаднал в ярост тиранична,

не се той вече опасявал

от никого и се надявал

1135 все пак, че неговата мила

Херсан не би си позволила

до го изложи… Но обзета

от жал, над своите вълчета

Херсан в туй време се навела

1140 и с глас съчувствен се заела

да ги теши: „Не се сърдете,

деца, и спрете да ревете.

Нали от вас за този случай

баща ви няма да научи!“

1145 „Но как така? Та кой не би

се възмутил? Лисан ни би!

Как можем от баща си ние

най-смъртния си враг да крием?

А с него ти изневери

1150 на татко и опозори

семейството ни. С вяра в Бога

надяваме се, че най-строго

ще бъде тоз злодей наказан.“

Лисан ги чул с каква омраза

1155 я укоряват и веднага

от жилището им избягал,

лукаво клатейки глава.

Известно време след това

вълкът до своята бърлога

1160 се приближил — до изнемога

бил гонил дивеч надалече

и с тежкия си улов вече

пристигнал морен в своя дом.

А бедните вълчета, щом

1165 видели го, надали вик:

„Ах, мили татко, тоз мръсник

Лисан ни подреди така:

той върху нас се изпика

и копелета ни нарече,

1170 след туй клеветникът изпечен

теб рогоносец назова те.

Нали ще го накажеш, тате?“

След тези думи Изангрен

се разтреперил, разгневен

1175 от туй, че неговата мила

съпруга му изневерила…

Без малко да загуби свяст.

А после викнал с режещ глас:

„Херсан, мръснице долнопробна,

1180 пачавро, курво безподобна,

нима за теб се трепя тук,

за да те яхне някой друг?

Лисан децата обругал,

а ти с развратния нахал

1185 позорно сложи ми рога.

Заклевам се, че отсега

ти вече няма с мен да спиш,

ако не се съобразиш

с това, което ти наложа.“

1190 Херсан разбрала, че ще може

с престорено покорство само

да обуздае яростта му,

и рекла: „Ах, сеньор, бъдете

по-сдържан и не ме корете

1195 неоснователно. Аз мога

пред вас, пред краля и пред Бога

невинността си да докажа.

Чрез клетва бих приела даже

да бъда жива изгорена

1200 и на бесило окачена,

ако изляза аз виновна.

Изказвам своята готовност

да изпълнявам най-смирено

каквото бъде наредено

1205 от вас, съпруже скъп и мил.“

Вълкът гнева си укротил

с надеждата, че и Херсан

ще дебне хитрия Лисан

и ако случай се представи,

1210 със него тя ще се разправи.

Все пак съпругът се надявал,

че негодяят ще внимава

и няма пакости да прави.

Той знаел как да го застави,

1215 дори и силом, занапред

да спазва и закон, и ред.

Така и двамата се врекли

Лисан да дебнат… Не изтекли

от тази случка и шест дена,

1220 и край градина, оградена

с плет, злополука преживял

Лисан, но все пак оцелял.

В деня, когато зарзаватът

обран бил вече и стъблата

1225 на купчина били събрани,

в стремежа си да се нахрани,

понеже дълго бил гладувал,

Лисан навред се разтършувал.

Тъй станало, че в този ден

1230 оттам минавал Изангрен,

той във градината се взрял

и тутакси Лисан видял:

тъй, след като път дълъг бил,

тук той най-после го открил.

1235 Извикал му, но щом го чул,

Лисан си на петите плюл

и хукнал като луд да бяга.

Херсан и Изангрен веднага

подир беглеца полетели,

1240 но да го стигнат не успели.

Вълкът премного изостанал,

понеже по непряк път хванал,

а пък Лисан се изхитрил

и по пресечка пряка свил.

1245 В стремежа си да го догони,

през бурени и сухи клони

след него тичала Херсан,

Обзетият от страх Лисан

пришпорил лудо своя кон,

1250 до своя сигурен заслон

в Малкрьо^[1] той бързо се добрал,

назад погледнал и видял

Херсан, но в своето прикритие

той страх от нея не изпитвал.

1255 Та тъй дошъл мигът, когато

тя прекалено глуповато

постъпила: така търчала,

че във бърлогата му цяла

потънала. Лисан тогава

1260 решил да се позабавлява

с вълчицата — да я налегне,

без страх, че тя ще му убегне.

Херсан се чувствала ужасно

в лисичата бърлога тясна,

1265 а върху нея при това

Лисан тежал като товар.

Но на какво ли да разчита?

Решила да държи подвита

отзад опашката си сива,

1270 та двете дупки да си скрива.

Лисан обаче зъби впил

в опашката и я извил

нагоре, след това я яхнал,

от удоволствие чак ахнал

1275 и се развихрил като луд —

наслада трудна, сладък труд.

Взел после да я клати бавно

и тя със задоволство явно

в един момент му рекла: „Мили,

1280 ти май ме леко изнасили“.

а той във отговор така

раздрусал нейните крака,

че и заслонът потреперил,

а после в нея поглед вперил

1285 й казал: „Ти ли бе твърдяла,

че уж не би ми се отдала?

Видя какво току-що стана

и аз не мисля да престана.

Десетки пъти ще го сторя,

1290 все за това ще ти говоря

и няма да е в мен вината,

щом вириш си сама краката.“

И продължили с порив нов

да правят двамата любов.

1295         Но във сюблимния момент

отнейде цъфнал Изангрен

и гръмогласно се заканил:

„Лисане, ето че ви хванах

и двамата във изневяра.

1300 Такъв позор ми ти докара,

че се кълна във вси светии

за всички твои срамотии

заслужено да си платиш.“

„Защо се толкова гневиш,

1305 сир Изангрен? — подел Лисан

с тон на измамник обигран. —

Та аз направих ти услуга.

Ела виж своята съпруга

как се заклещи в дупка тясна.

1310 Достатъчно бе да я тласна,

за да излезе. Мили Боже,

кълна се, че това не може

да е простъпка. Ще изтъкна,

че нито гащите й смъкнах,

1315 ни пък полите й повдигнах.

Доколкото ми спомен стига,

те уверявам, че до днес

на вашата семейна чест

не съм посегнал ни веднъж.

1320 Говоря като мъж на мъж

и клетва съм готов да сторя

пред вашите най-близки хора.“

„Мръснико, клетва ли? Най-сетне

млъкни! Не можеш да ме метнеш!

1325 Не е ли по-добре да спреш

с престорения твой брътвеж!

За мене си пределно ясен.“

Лисан додал: „Не съм съгласен

със вас, сеньор. Нима ще спорим,

1330 че би могло да се говори

по-кротко. Аз не съм лъжец.“

„Ала и аз не съм слепец!

Ти знаеш ли страна, където

изтласкват точно туй, което

1335 стараят се да привлекат? —

ядосан рекъл му вълкът. —

Нали видях, че ти привидно

изтласкваше Херсан.“ Ехидно

Лисан отвърнал му: „Сеньор,

1340 нали когато си на зор,

ако със сила не успяваш

несгодите да надделяваш,

използваш хитрина. Херсан

заклещи се като в капан:

1345 хем тя е доста угоена,

хем дупката е тъй стеснена,

че с теглене, за жалост, аз

не смогнах, и реших тогаз

със бутане да се оправя —

1350 не можех тъй да я оставя.

Бърлогата се тук стеснява,

но вътре по-широка става

и аз в последната минута

успях все пак да я избутам.

1355 Ако не идваш за кавга,

ще ми повярваш… Ей сега

ще чуеш ти и от самата

вълчица как стоят нещата.

Нали не ще те тя излъже…“

1360 И във бърлогата си бърже

Лисан се вмъкнал… Изангрен

почувствал се опозорен,

но можел ли с Лисан да спори.

По-важно нещо щял да стори:

1365 от дупката да извлече

Херсан. Той тъй я дръпнал, че

неистово я заболяло.

На Изангрен му се видяло,

че дупката е твърде тясна,

1370 и почнал някак съучастно

(нали бил пъргав, работлив,

а не отпуснат и ленив)

отвътре да я разширява:

земята с нокти разкопавал,

1375 пръста навън избутвал с крак

и с ноктите си ровел пак.

Та как след този труд сърцат

да не постигне резултат:

изхвърлил доста много пръст,

1380 след туй изправил се в цял ръст

пред дяволската теснина,

където клетата жена,

уж по една случайност зла,

все тъй заклещена била.

1385 Със свойта сила прословута

той теглил, блъскал, дърпал, бутал

напред, назад, надясно, вляво…

Херсан била с опашка здрава,

ала все още там стояла,

1390 макар мъжът й до премала

да теглел… Изангрен със мъка

успял най-сетне да измъкне

заклещилата се Херсан.

В туй време в дупката Лисан

1395 се сврял, вълкът му гръб обърнал

и в своя собствен дом се върнал.