Роман за Лисан (18)

Жалбите на Изангрен и на мечока Брюн

Вървейки из горист балкан,

вълкът се сетил, че Лисан

наскоро спал бил със жена му…

250 Събудила се ревността му,

по пътя към дома си свил

и във един момент открил

жена си, както си седяла

навън. Развихрен като хала,

255 вълкът започнал да я рита,

крещейки: „Курво недобита,

развратнице, мръсницо гадна,

така се случи, че попаднах

в момента, в който те напъна

260 Лисан, и ядно взор отвърнах

от тебе, блуднице такава!“

Щом чула как я обвинява

мъжът й, тя се възмутила,

но въпреки това решила

265 да му разкаже по-обстойно

за тази случка непристойна:

„Наистина, съпруже, бях

озлочестена, но аз грях

в тоз случай нямах и вината

270 е във Лисан: той заднишката

там изнасили ме, уви.^[1]

Но аз те моля, забрави

това, защото с думи ние

обидата не ще изтрием.

275 Ти знаеш, че които спорят

за нещо, към съда във двора

обръщат се и съблюдават

туй, що съдът постановява.

Кажи, защо да не отидем

280 във двора, с краля да се видим,

та от Лисан да се оплачем

надлежно пред съда, така че

принуден да се види той

греха си да изкупи в бой.^[2]“

285 „Добре де! — поуспокоен

приел съвета Изангрен. —

Защо ли злобата обзе ме?

Аз вярвам, че съдът ще вземе

в тоз случай моята страна,

290 тъй че за своята вина

и причинените щети

Лисан прескъпо да плати.“

И те потеглили на път,

решени в двора чак да спрат.

295 Крал Лъв за конетабъл^[3] бил

вълка отдавна назначил,

зачитайки му мъдростта,

безстрашието, сръчността,

и Изангрен все вярвал, че

300 лъвът Лисан ще привлече

в съда и в много кратък срок,

ще му даде добър урок.

Всевластният премъдър крал

придворните си бил събрал

305 на съвещание. С корона,

достойно той седял на трона,

а пък животните, смълчани,

изслушвали го със внимание.

И ето, че в един момент

310 дошли Херсан и Изангрен.

Въздишайки пред краля Лъв,

съпругът думата взел пръв:

„Законът днес се нарушава

и правдата се задушава.

315 Кралю, нали със ваш декрет

установен бе най-строг ред

в съпружеските отношения.

А колко много нарушения

Лисан извършил е до днес!

320 Потъпквайки морал и чест,

той с вас не се съобразява,

а пък и мен опозорява,

въвеждайки във грях жена ми,

Той непрекъснато я мами

325 и ни роднинство, нито брак

зачита блудният хъшлак.

Във никой случай не мислете,

че аз, кралю мой, съм клеветник.

Не бих го никога петнил,

330 но и не бих Лисан прикрил —

свидетел ми е и Херсан.“

А тя додала: „За Лисан,

това, кралю, съвсем е вярно.

Той ме задиря най-коварно

335 и всячески ме съблазнява,

но аз на всичко устоявам.

Откакто в брак съм с Изангрен,

Лисан все влачи се след мен,

безспир подмамва ме със разни

340 обети, дарове, съблазни.

Но не обръщам аз внимание

на неговите излияния —

не лъжа ви, кълна се в Бога.

Преди два дни в една бърлога

345 видя ме той и изотзад

с мен се изгаври този гад

пред погледа на Изангрен.

Като от удар поразен

бе моят мъж, ала срамът

350 на мене падна този път.“

Едва привършила Херсан

и Изангрен подел: „Лисан

при този случай, без съмнение,

извърши явно престъпление,

355 погази право и морал.

Кралю, понеже тук сте сбрал

бароните си, аз присъда

заслужена държа да бъде

издадена. Щети премного

360 Лисан ни причини, ей Богу.

Вълчетата ми вкъщи той

нахока грубо и до бой

чак стигна, а освен това

ги копелета назова

365 и рогоносец мен изкара,

защото бил Херсан прекарал.

Измислици, сплетни и глуми,

кралю, са неговите думи,

изказани по наш адрес.

370 А ни веднъж Лисан до днес

не е пропуснал случай сгоден

да ме срами. От похот воден,

на мене той преди два дена

ми спретна много долна сцена.

375 В леса с Херсан на лов бях аз,

преследвах дивеч и тогаз

видях със своите очи

съпругата ми как клечи,

а той такова я отзад.

380 Обзет от ревност и от яд,

аз укор гневен му отправих,

а той невинен се представи

и даже се закле, че можел

и аргументи да изложи,

385 че хич не бил виновен. Ето

едно безочие, което

присъда строга заслужава,

та никой да не си внушава,

че може като този скот

390 злини да върши цял живот.“

„Това ли имаше да кажеш?“ —

попитал го лъвът с тон важен.

„Да, сир. Аз много съжалявам,

че случаят обществен става,

395 но името ми той окаля.“

„Херсан, — подел на свой ред кралят —

от тези думи аз разбирам,

че често ви Лисан задиря.

А случвало ли се е повод

400 да му дадете?“ — „Не!“ — отново

намесила се тя. — „Тогаз

защо ви бе обхванал бяс,

та в неговия дом сама

отидохте?“ — „Кралю, нима

405 подобно нещо съм твърдяла?

Че да не съм обезумяла!

Бях с конетабъла — той тук

присъства и е мой съпруг.

Та кой би го заподозрял

410 в лъжа?“ Стъписаният крал

възкликнал гръмко: „Боже мили,

но как така ви изнасили

Лисан, как може пред мъжа ви

той да се метне на гърба ви?“

415 Не се сдържал съпругът, станал

и свойте жалби пак подхванал:

„Кралю, не бива да се счита,

че се надявам на защита

от вас. Не вземайте страна.

420 Но истината е една!

        Ако Лисан бе в тоз момент

изправен тук пред вас и мен,

доказал бих и то безспорно,

че пред очите ми позорно

425 той се погаври със жена ми.

Не си мислете, че ви мами

един покорен ваш васал.“

Съобразителният крал

не можел да допусне в двора,

430 зарад съмнителна история,

дори един човек да бъде

без никакъв вина осъден.

Ала го глождело съмнение,

че на подобно престъпление

435 Лисан способен е, и даже

си мислел да не го накаже,

но Изангрен се инатял,

а кралят Лъв все пак държал

въпроса им да уреди

440 и рекъл: „Както се твърди,

от пламенна любов Лисан

е тъй постъпил със Херсан

и затова му бих простил,

Но аз съм ви предупредил,

445 че в този двор закони има

и ние грешка непростима

ще сторим днес, ако съдът

не се произнесе.“ Лъвът

най-сетне си насочил взора

450 накъм камилата, че в двора

от всички тачена била.

Тя от Ломбардия дошла

току-що и донесла в стана

константинополския данък.

455 Самият папа бил я пратил,

защото виждал свой приятел

във нея.^[4] А на туй отгоре

била сред тачените в двора

правозащитници и кралят

460 й рекъл: „Чул съм, че ви хвалят,

госпожо, за премъдростта ви.

Пътували сте в ред държави

и случаи подобни там

сте срещали. Държа да знам

465 каква присъда според вас

да издадем в тоз върхов час.“

А тя пристъпила към трона

и рекла: „Сир, според закона

при посегателство над брака,

470 ти длъжен да разпиташ всяка

страна, участваща във спора.^[5]

Пръв подсъдимият говори,

а щом се случи да не знае

сам себе той да оправдае,

475 наказваш, както се полага.

Във този случай аз предлага

Лисан, хитреца дяволит,

да бъде с камъни пребит

или на клада го пратѝ,

480 ако не може да плати

в най-кратък срок надлежна глоба

(туй значи, казано във скоба,

да предостави си имота

за ползване от обществото).

485 Престъпник трябва скъпо плаща.

Ти, сир, в момента се захваща

със свято дело — чист бъди

и справедливо отсъди

във името на кръста Божи.

490 Ако не щеш или не можеш

поддържа безпристрастна теза,

ще сториш както Юлий Цезар.

В говоренето ти внимавай,

придворни много уважавай…

495 А щом не можеш, напусни

двореца и монах стани.

Не съблюдаваш ли закона,

не ти е мястото на трона.“^[6]

Едни били, наглед поне,

500 доволни, а пък други — не.

След менторските й слова

Лъв Знатни с вдигната глава,

подел: „Животни най-отбрани,

към вас, които сте събрани

505 в таз шатра, се обръщам аз:

дойде решителният час

да кажете дали да дирим

вина у който е раздиран

от силна, неподвластна страст.“

510 Усамотили се тозчас

животните, за да обсъдят

какво решение да бъде

гласувано във този случай:

Бришмер, еленът, бил научил

515 за хитрините на Лисан

отдавна. Чувствал се призван

и Брюн мечокът да изкаже

становището си — той даже

на строги санкции държал.

520 Босан, глиганът, не можал

да скрие свойто възмущение

от неговото поведение.

Еленът се изправил пръв

и със поклон пред краля Лъв

525 взел отривисто да говори:

„Току-що Изангрен, сеньори,

представи своето прошение

срещу Лисан. Сега решение

ни предстои. Наш братовчед

530 е Изангрен и наш съсед,

но според правото, което

е в сила, ще ни трябва трето

лице — на нашето събрание

са нужни още показания…

535 Не бива, с право и без право,

да бъде някой обвиняван.

В тоз случай на вълка жената

не ще е редно да се смята

за безпристрастен прям свидетел.

540 Бидейки самозван владетел,

той би могъл да я принуди

да ни излъже и изнуди.

Друг някой нужен е на нас.“

„Сеньори, знаете, че аз

545 съм съдия — подел мечокът —

и мога най-добра насока

сега на делото да дам.

Вълкът, доколкото аз знам,

е конетабъл уважаван

550 и той напълно заслужава

доверието ни. Херсан

се произнесе за Лисан

и можем да се доверим

на нея.“ — С тон неумолим

555 Босан отвърнал му: „Сеньор,

не искам с вас да водя спор,

но ще ми кажете ли кой

от споменатите герои

е по-добър? Ако за вас

560 това е Изангрен, при нас

Лисан със сигурност се смята

за по-почтен и акуратен?

Приемем ли туй ваше мнение,

не можем до добро решение

565 да стигнем. Всеки в таз страна

могъл би своята жена

да призове като свидетел

и да държи да му дадете

сто су. Но знайте, че дордето

570 все още ми тупти сърцето,

това не ще допусна аз.

Сеньор Бришмер, по-скоро вас

бих подкрепил, защото знам,

че вие сте мъдрец голям

575 и че където и да ида,

едва ли мъж по-прям ще видя.“

„Сеньори — рекъл лопатарът

Плател, — аз лично имам вяра

на Изангрен, а той в тъжбата

580 бе споменал, че и храната

веднъж хитрецът му задигнал,

че без окото му да мигне

Лисан и рожбите му бил,

че даже изпикал се бил

585 върху горките му дечица,

че копелета и мръсници

наричал ги. По мое мнение

това е тежко провинение

и щом Лисан не си признае

590 вината и не се разкае,

това безспорно означава,

че той все тъй ще продължава.“

Мечокът Брюн го подкрепил:

„Съгласен съм. Срам и резил

595 за който на Лисан прости!

Той щеше да опропасти

на Изангрен дома. Днес ние

носа му трябва да натрием

и жертвата да защитим.

600 Какво ли този нетърпим

престъпник у вълка е дирил?

Да го оставим ли да вири

носа си? Лудост би било,

ако за стореното зло

605 не бъде той наказан строго.

Тук магистрати има много

и разни мнения ще чуем.

Лъвът, владетелят ни, всуе

с ищеца днес се подиграва

610 и безпардонно поощрява

един мерзавец и простак.

Но аз отлично зная как

да отмъстя за Изангрен.

Дано и Господ бъде с мен!

615 И аз държа да се оплача

от изверга, от подмазвача

Лисан. Той пробва много пъти

и моята вода да мъти.

Веднъж омразният нахал

620 зад някакъв стобор съзрял

едно имение богато,

а в двора — къща на два ката.

Грижлив стопанин там живял,

с кокошки двора му гъмжал,

625 от тази плячка съблазнен,

Лисан в един прекрасен ден

във двора вмъкнал се и там

изял над трийсет птици сам.

Селякът люто се заканил

630 злосторника Лисан да хване…

Лесът съвсем наблизо бил

и умният стопан решил,

че в своя двор широк ще може

капани лесно да заложи.

635 Лисан бил много притеснен,

ала досетил се за мен:

помислил си, че във сравнение

със него по телосложение

значително го превишавам

640 и че ако го придружавам,

ще хванат мен и мен ще бият,

а ще остане той самият

вън от опасност — здрав и читав.

Отчитайки, че предпочитам

645 меда пред всичко на земята,

дойде той миналото лято

(май Еньовден не беше минал)

и рече: «Знам, че медовина

обичаш, драги Брюн. Аз вчера

650 едно гърне със мед намерих.»

«Къде е?» — «У Констан от Ну» —

«Медът за моето меню

е много важен и се питам

ще мога ли да го опитам?»

655 «Излишно е да се съмняваш —

нали затуй те известявам.»

Полята бяха се покрили

с жита току-що вретенили,

един ден аз и той, двамина,

660 проникнахме в една градина,

големи зелки там видяхме,

стаихме се и престояхме,

без да помръдваме, дордето

се стъмни. Мислехме гърнето

665 да счупим тайно в тъмнината,

но лакомникът крадешката

със своя ненаситен взор

обходи стихналия двор

и върху сламата съзря

670 кокошки. Мигом се добра

до таз съблазън и без страх

се хвърли на една от тях.

Останалите от уплаха

неистово се разпищяха

675 и много селяни тозчас

се устремиха срещу нас.

Поне две хиляди на брой

те бяха. Чу се страшен вой

на кучета и трийсетина

680 мъже дойдоха в таз градина

кой със мотика, кой с тояга

и погнаха Лисан веднага.

Развихри се такава врява,

че почна да ме дострашава.

685 Лисан там всичките пътеки

познаваше и надалеко

се готвеше да се отправи,

а мен самичък ме остави.

Аз викнах му: «Сеньор, ти бягаш,

690 а мене ме на смърт излагаш!»

«Кой както може се спасява,

щом нужда гони го — тя дава

крила на старците дори.

Побързай, сили не пастри!

695 Чуй селяните как крещят,

че искат да те осолят.

Пък ако кожата тежи ти,

ще бъде на кожух ушита

и ще я носи някой друг.

700 Дордето ти се бавиш тук,

сеньор, напред ще ида аз

да сготвя овреме у нас

кокошката… Я да попитам

дали със сос я предпочиташ?»

705 Почувствах се като във ада,

видях как псета ме нападат,

стрели над мене заваляха,

селяците все тъй крещяха

и стана страшна олелия.

710 Наложи ми се да се бия

със кучетата озлобени,

тъй както никой като мене

не се е бил до днешен ден.

Но забелязах в тоз момент,

715 че селяните се тълпят,

готови да ме умъртвят.

На кучетата гръб обърнах,

към селяните се извърнах,

на тях стремглаво връхлетях,

720 а те, обхванати от страх,

назад удариха на бяг.

Обаче аз успях все пак

един да стигна и с крака,

ядосан, стъпках го така,

725 че той едва се отърва,

ала на помощ призова

друг, който беше с боздуган

и със замах необуздан

тъй по ухото ме удари,

730 че на земята ме стовари.

От болка три пъти премигнах,

с усилие едва се вдигнах,

но селяните ме видяха

и пак към мене полетяха

735 колове, камъни, стрели.

Веднага кучетата зли

към мен се спуснаха, но аз

едно тъй стиснах с дива страст,

че в лапите ми изскимтя

740 и огласи със вой нощта.

Но после селяни и псета,

от чувството за мъст обзети,

ме погнаха и към леса

се втурнах аз да се спася.

745 Да, рижият Лисан ми стори

куп неприятности, сеньори.

При все че тъжба аз не мисля

да депозирам, все пак искам

да ви разкрия таз особа

750 на колко низост е способна.

Освен горкият Изангрен,

от тоз злодей и Тиеслен

пострадал е. Преди два дена

Лисан постъпил непочтено

755 към гарвана — дори перата

оскубал му. Със скръб в душата

пред всички нас и котаракът

Тибер от него се оплака —

без малко заради Лисан

760 щял да попадне във капан.

Пак той с престорени милувки

и със измамливи целувки

постъпи както Юда (тоз,

що бил предал Исус Христос)

765 и въз синигера се хвърли.^[7]

Повярвайте, че тук по-върли

престъпници не обитават.

Онез, които му прощават,

извършват явно престъпление.“

770         Глиганът бил на друго мнение

и на мечока заявил:

„Но аз, сеньор, не бих склонил

да се претупва тоз процес

за нечий личен интерес.

775 Кой има в случая вина?

Да чуем другата страна

и кой каквото заслужава,

от трибунала чак тогава

ще го получи — безпристрастно,

780 според делата и съгласно

закона. Ще се провиним,

ако прибързаме… И Рим

не е бил нявга построен

тъй — джаста-праста — в един ден.

785 Не смятайте, че защитавам

Лисан и само утежнявам

процеса. Трябва очна ставка

като надлежна предпоставка

за справедливо правосъдие.

790 Налага се Лисан да бъде

доведен спешно във палата

и после на вълка молбата

ще гледаме. Едва когато

се изяснят съвсем нещата,

795 присъдата ще огласим.

Подход друг е недопустим.“

Маймунът Коентрел добавил:

„Аз лесно, Брюн, те бих заставил

да казваш истината само!“

800 Мечокът бил от наглостта му

до крайна степен отвратен

и му отвърнал разгневен:

„Единствено един дебил

сега Лисан би защитил.

805 Той сигурно на вас разчита

и може би ще се опита

да бъде пак оневинен.“

Маймунът тъй бил възмутен,

че със гримаса злобна рекъл:

810 „Личи си, че си се изпекъл

във занаята, адвокате!

Кажи какъв най-вероятен

завършек виждаш в този случай.

Държа тозчас да го науча.“

815 „Във Господа кълна се аз,

че съм готов да вдигна глас

във всеки двор, във всеки град

срещу Лисан. Та този гад

е толкова злини направил!

820 И Изангрен със пълно право,

кралю, от него се оплака.

Ще трябва ли съдът да чака?

Аз съм напълно убеден,

че и Херсан, и Изангрен

825 го обвиняват с основание

в позорно прелюбодеяние.

Да вържем със въже Лисан,

да го затворим във зандан,

да го набием и скопим,

830 щом грях е сторил непростим.

У него явно е вината,

щом е бесувал със жената

на друг. За мен е без значение

дали е с нейно позволение.

835 Узнахме, че една съпруга

е поругана и съпругът,

за свой срам, всичко е видял.

Ако не бе тъй, би ли дал

той повод напоследък в двора

840 за този случай да говорят?

Сеньори, правото нима

умряло е на таз земя?“

„Аз досега подобна смешка

не съм чул… Ако има грешка,

845 и прошка има — рязко рекъл

Босан глиганът. — Първо нека

да видим грешката каква е

и случаят кого касае.

А според мен Лисан е честен

850 и аз предлагам по-уместен

подход — наместо отмъщение

да се потърси помирение.

Войната трябва да довежда

до мир. Вълкът не ми изглежда

855 ни злонамерен, ни враждебен.

Понякога от камък дребен,

уви, катурва се колата.

Дордето на Лисан вината

все още буди колебание,

860 сеньор Брюн, запази мълчание.“

Бришмер, еленът, енергично

се включил в спора: „Най-логично

ще е сега да уточним

кога и как да спогодим

865 Лисан и Изангрен, сеньори.

Излишно ще е да се спори,

ако Лисан все пак склони

надлежно да се извини

на Изангрен. Щом нещо смътно

870 долавя се, присъда смъртна

не се издава. И маймунът

го заяви от таз трибуна.

Към мир страните призовавам

и нека всеки да внимава

875 да не допуснем правна грешка,

че трижди би била по-тежка

тогава отговорността ни.

И друг въпрос аз бих подхванал:

ако се случи тъй, че кралят

880 отсъства, за да обикаля

земите си, какво ще правим?

Предлагам, вместо да се бавим,

да се обърнем към Рьонел,

пес свестен, който би поел

885 и като свое задължение

възникналото затруднение

да превъзмогне. Та кой друг

от насъбралите се тук

би действал с повече умение?“

890 И всички неговото мнение

приели с нужното внимание

и за пленарно заседание

пред краля Лъв се те явили.

Останалите дъх стаили,

895 ала еленът бил припрян

и със ораторски талант

към краля се обърнал: „Сир,

ще ви доложа, че подир

най-отговорно размишление,

900 постигнахме споразумение

за предстоящата присъда:

най-редно ще е тя да бъде

по същество съобразена

със нормата, установена

905 във кралството от памтивека.“

Крал Лъв му отговорил: „Нека

да чуем взетото решение!“

„Кралю, със ваше позволение

по тъжбата на Изангрен

910 докладвам ви, че според мен

неотменимо се налага

вълкът да се яви веднага

(или по-късно), но с двамина

свидетели. Не ще отмина

915 да спомена, че проверихме

нещата и установихме,

че казаното от Херсан

срещу ответника Лисан,

дори да е реален факт,

920 на Изангрен то няма как

да носи някаква изгода.

Босан и Брюн се ръководят

от свои принципи при спора,

обаче всички други в двора

925 споделят мойта гледна точка.

Във крайна сметка доста точно

определихме в кой момент

и как ще трябва Изангрен

надлежно да се закълне,

930 ̀        заставайки на колене

пред доблестния пес Рьонел

(той безрезервно е приел

поканата ни). Туй ще стане

в неделя сутрин рано-рано.

935 Вълкът ще заяви тогава,

че няма иск да предявява

срещу Лисан. А после, сир,

ще призовем Лисан, та мир

да сключи той със Изангрен.“

940 Лъвът бил удовлетворен

и рекъл: „След като научих

как гледате на този случай,

във качеството си на крал

ви уверявам, че бих дал

945 хиляда лири в потвърждение

на туй, че вашето решение

напълно ме задоволява.

И затова ви заявявам,

че ще издам тозчас повеля

950 след литургията в неделя

да се извърши тоз обред.

Ала е нужно най-напред

Гримбер да каже на Лисан,

че е надлежно призован

955 в уречения ден и час

да се яви и тук пред нас

да се врече, че на Рьонел

напътствията би приел,

ако склони и Изангрен

960 да бъде мир установен

помежду тях от днес нататък.“

Накрая всички от палата

си тръгнали, Гримбер си взел

със краля сбогом и поел

965 по пътя към Мопертюи —

ответника да извести.

Последният не възразил,

но все така надменен бил,

и хич не се страхувал, че

970 могъл би да си навлече

неволи, да се озове

пред изпитни и врагове

да си спечели някой ден.

Противникът му Изангрен

975 живеел с мнимата представа,

че дар словесен притежава,

потърсил среща със Рьонел,

ала последният не счел

за нужно с него да говори

980 и се притулил зад стобора.

Но Изангрен го забелязал

и настоятелно му казал:

„Ще ви помоля за съвет,

Рьонел. С Лисан от дни наред

985 сме в най-жестока разправия.

След празничната литургия

ще дойда с краля на лъжците

при вас и вие ще решите,

бидейки съдия върховен,

990 кой прав е бил и кой виновен.

Лисан чрез клетва и обет

щял да докаже най-напред,

че пакости не ми бил сторил,

а после щял да ми обори

995 мотивите. Но аз ви моля,

със вяра във добрата воля,

с която сте известен в двора,

да подкрепите мен при спора,

а на Лисан във дълг вменете

1000 да си признае греховете.

Един въпрос ме затруднява —

дали ще можем дотогава

до мощи да се доберем,

щом трябва да се закълнем.“

1005 „О, мощи колкото си щеш

в туй село, стига да речеш

да търсиш. И бездруго аз

във най-решителния час

ще ти помогна. Ето как:

1010 край селото под стръмен бряг

са изкопали ров голям;

в неделя ще отида там,

а ти ще кажеш, че със кост

съм се задавил. Клюмнал нос,

1015 провесил врат като заклан,

ще чакам тоз хитрец презрян.

Щом дойде, ще му съобщиш

че всичко ти ще му простиш,

ако над моя зъб Лисан

1020 се закълне, че със Херсан

не е извършил прегрешение.

Щом той се приближи до мене,

тъй за краката ще го хвана,

че като гръмнат ще остане

1025 и ще си каже: «Как тъй може

светец да хапе, мили Боже?»

Пределно късно ще е вече,

ако Лисан назад понечи

да бяга — трийсет песа зли

1030 ще има там и надали

ще се спаси — на пух и дреб

ще стане… Господ да е с теб

и теб с добро да наспори!

А ти, приятелю, стори

1035 това, което ти заръчах!“

Вълкът, без много да се мъчи,

цял куп приятели открил

в Жьонмандската гора: там бил

и сенешалът, сир Бришмер,

1040 и дръзкият котак Тибер,

мечокът Брюн и сир Босан

(известният навред глиган);

а най-отзад, в ариергарда

били маймунът с леопарда.

1045 И след като видял събрани

приятелите си отбрани,

със глас настойчив Изангрен

им рекъл: „Аз съм затруднен,

сеньори. Предстои процес

1050 с Лисан — затуй ви свиках днес.

Добросърдечност проявете

и моята страна вземете.“

И всички — близки и далечни —

се врекли пред вълка, че вечно

1055 на тях той може да разчита

(тъй както крал на свойта свита),

че са готови тежка бран

да поведат срещу Лисан.

Тогава порът, пръв юнак,

взел Изангреновия флаг

1060 и с доблестния котарак

Тибер (и той Лисанов враг)

понесли се напред. Обаче

ще отбележим и това, че

1065 там имало лица, които

се обявили във защита

на обвиняемия. Тук

ще спомена не някой друг

а язовеца — сир Гримбер,

1070 един изпечен кожодер

(той на Лисан бил братовчед,

а на мечока враг заклет).

И много други в този кът

събрали се да подкрепят

1075 Лисан в решителния спор:

и ежът, и мармотът Мор,

и заекът — сир Галопен,

и бобърът, на бой решен,

за да спаси Лисан от смърт.

1080 Най-сетне туткавият кърт

примъкнал се, та редом с тях,

без да изпитва капка страх,

със чест да защити Лисан.

Сплотеният и борбен стан

1085 от родственици и познати

на път потеглил бързешката

накъм уреченото село,

където ключовото дело

в неделя щяло да се гледа.

1090 Със вяра в близката победа,

вълкът пристигнал бил там рано

със свойта армия отбрана.

На три войските разделени

били: полята затревени

1095 заел вълкът, а пък Лисан

накъм гористия балкан

да се оттегли предпочел.

Неотстъпчивият Рьонел,

преди в съдбовен бой да влезе,

1100 с наведен врат, с език изплезен,

отпуснал се, да диша спрял

и се престорил на умрял.

Но той, преди това, в засада

покрай високата ограда,

1105 разставил своята дружина;

събрал бил вече над стотина

палаши, хрътки — псета зли.

И те на мнение били

Лисан най-строго наказание

1110 да понесе за назидание.

Бидейки правник превъзходен,

Бришмер приел да ръководи

решителното заседание

и вложил нужното старание

1115 да се покаже безпристрастен.

„Лисане — рекъл му с тон властен

Бришмер, — днес кралските велможи

изискват клетва да положиш

сега и тук. Сир Изангрен

1120 ще бъде удовлетворен,

щом разбере, че лоб си свел

над преподобния Рьонел

и над зъба^[8] му ти най-чинно

си се заклел, че си невинен,

1125 че зло не си му причинил,

че той теб в грях е обвинил

без повод и несправедливо.“

        Лисан пристъпил предпазливо

и всички рискове пресметнал…

1130 След туй ръкавите запретнал

и се подготвил, като че

щял ей сега да изрече

изискваната клетва свята.

Понеже имал във главата

1135 достатъчно акъл, Лисан

сам дал си сметка, че капан

са му подготвили… Рьонел

във този миг си дъх поел,

издавайки се, че е жив.

1140 Лисан, бидейки досетлив,

разбрал как трябва да постъпи

и стреснато назад отстъпил.

Бришмер не спрял да настоява:

„Лисане, но какво ти става,

1145 защо отдръпваш се така?

Простри си дясната ръка

накъм зъбите на Рьонел!“

„Тъй щях да сторя, сир — подел

Лисан, — но аз бях изумен,

1150 че във последния момент

съгледах нещо непонятно,

което вие вероятно

не виждате… Пък се стеснявам

с въпроси да не ви додявам.“

1155 Но племенникът на Лисан,

Гримбер, разбрал какъв капан

за подсъдимия стъкмен е

и заявил: „А според мене

Лисан изпитва притеснение

1160 сега от туй стълпотворение.

Нали е невъзможно днес

един барон с безспорна чест

спокойно клетва да положи

пред толкоз хора? За да може

1165 да го направи, ви предлагам,

сеньор Бришмер, оттук веднага

да отстраните тез зяпачи.“

„Ще сторя нужното, така че

възможно най-добре да мине

1170 таз важна клетва, господине“ —

с готовност му Бришмер отвърнал

и се към своите обърнал

със настоятелна покана

по-надалече да застанат.

1175 Лисан, наместо да протегне

ръка за клетва, да побегне

решил и към леса се втурнал.

Цял взвод от кучета се юрнал

да го догони. Пръв поел

1180 по дирите му сир Рьонел

и копие напред насочил.

След него незабавно скочил

палашът стръвен Епилар,

след тях — Рапид и Епинар,

1185 Фьойе, Емир и Бризбоа,

Пасутър и Корнебриа,

Арньо, Греншьо и Харпиен,

Лувел, Рюзе, Пиле, Ферен,

Фрия, Горфо, след тях Моран

1190 и Грасийо, и Пасаван,

и Паслиевър, и Тромпе,

и шареният Виоле,

злорадият палаш Тиран,

брадатият Екартелан,

1195 Пастьор, Букан и Еклерьор,

Фрикан, Оливие, Шершьор,

Морган и Сюперлеврие,

Тизон, Клермон, Боле, Мале,

и Грезийон, и Тротменю,

1200 Фулжу, Пасмер, Филар, Шеню,

и Екуйе, и Оайе,

и Опитал, и Оазле,

необузданият Куртен,

и хрътът на Тибер от Френ —

1205 несдържаният Вакюлар,

след тях на селския месар

Рембо охраненият пес

(той имал на Лисан гарез

отколешен и, настървен,

1210 очаквал сгодния момент

зъби тъй в него да забие,

че на умряло да завие).

След него бързо дотърчали

неудържими като хали

1215 Емерийон, Ниго, Гренго,

Шапе, Верже, Хербо, Риго.^[9]

И всеки, без да чувства страх,

заканвал се такъв пердах

да дръпне на Лисан, че той

1220 за този безподобен бой

да не забравя цял живот.

Огромен, грандиозен взвод

сформирал се и ни един

от тях не чувствал се самин:

1225 обединявало ги нещо

невиждано — борба гореща

с лисановци да поведат

и бързо да ги победят.

Из нивите от край до край

1230 отеквал кучешкият лай.

От махали и от дерета

дотичали там още псета:

Арди, Фалез, Бриард, Блюет,

Кокий, Сибил, Брешин, Брюнет,

1235 Робер, Дусроз и Примавер,

Малисийоз и Малниер,

Клует и Фов. А Пенсонет

нарочно стъпил точно пред

Лисан със цел да му попречи

1240 да се оттегли надалече

и след като от пътя свърне,

в бърлогата си да се върне.

Вълкът изобщо не преставал

войската си да подстрекава

1245 срещу Лисан, но той чрез бяг

отскубнал се от тях все пак.

Отколе се твърди със право,

че нуждата крила ни дава.

Ала по стръмния наклон

1250 Траншан, Фаит и Брюамон

настигнали го разярени

и въз Лисан като хиени

нахвърлили се те със яд.

Като че огненият ад

1255 в тоз миг пред него се разтворил.

Какво ли би могъл да стори?

Очаквало го наказание

и той във пълно отчаяние

изпаднал, тъжен и унил.

1260 Късметът му изневерил

тоз път. За жалост хитрините

не го спасили от зъбите

на псетата: фъндъци цели

от космите му полетели,

1265 ребрата му били одрани

и над тринайсет пресни рани

върху снагата му личели.

Тъй псетата освирепели,

че най-безжалостно го били;

1270 след туй в Мопертюи решили

да го държат — до изнемога

да страда в своята бърлога.