Роман за Лисан (5)

Лисан и петелът Шантеклер

Голям брой автори, сеньори,

разказват множество истории:

как е отвлечена Елена

от Парис и в каква геена

5 до свойта смърт е той живял;

какви неволи е познал

Тристан според това, което

Лашевр^[1] и другите поети

в писанията си твърдят;

10 с каква привързаност лъвът

се е отнасял към Ивен^[2]…

Но за Лисан и Изангрен

и за враждата фанатична

на двамата барони лични,

15 за разприте им, за кавгите

не казват нищо ни певците,

ни разказвачите до днес.^[3]

Но аз огромен интерес

към тях отдавна проявявам

20 и затова ви тук предавам

с подробности и откровено

сплетните им одързостени,

причините, зарад които

враждували така открито.

25         Лисан-хитрецът, който знаел

редица номера, се шляел

веднъж в леса и там видял

чифлик голям, а той гъмжал

от бели гъски и гъсоци,

30 от патици и от патоци

и от кокошки и петли.

Те на Констан от Ну били —

живеел той във дом богат

като във кралския палат:

35 месо от птици и сланина,

и свински бутове, и вино,

череши, ябълки, маслини,

бадеми, праскови, смокини

там имало във изобилие.

40 Лисан до двора приближил и

видял, че той е ограден

отвсякъде със плет зелен

и че на колове от глог

крепял се този плет висок,

45 Лисан към него се насочил,

приготвил се да го прескочи,

но си помислил, че при скока

ще стресне спящата там стока,

кокошките ще се покрият

50 в къпините, а той самият

ще бъде сигурно видян

от някого. Но как Лисан

могъл да се откаже лесно

от тази толкова чудесна

55 възможност? Прималял от глад,

към двора той протягал врат

да види вътре що ли става,

прикляквал, после се изправял

и забелязал как отвъд

60 плета кокошките кълват

на воля просени зърна.

Походил ту в една страна

покрай високия стобор,

ту в друга и съзрял отвор,

65 защото колът счупен бил.

Стопанинът бил посадил

леха със зеле и там точно

Лисан се осмелил да скочи.

Макар че той се постарал

70 да действа тихо, не можал

незабелязан да остане.

Неимоверен страх обхванал

кокошките, щом шум дочули,

и всяка, за да се притули,

75 затичала се към дома.

Петелът Шантеклер шума

не чул, защото той се бил

от двора поотдалечил

и на бунището стоял.

80 Оттам кокошките видял

как бягат, мигом след това

със гордо вдигната глава

до тях се приближил с въпроса

къде тъй тичат и защо са

85 обзети от небивал страх.

Най-прозорливата от тях,

на име Пинта (на която,

сравнени с другите, яйцата

били най-едри; тя се клела,

90 че е любимка на петела),

отвърнала с треперещ глас:

„Шум силен стресна всички нас.“

„Какво видяхте?“ — „Май че диво

животно вмъкна се и живо

95 то се преметна през стобора.

Ако останехме на двора,

то щеше да ни стори зло.“

„Как? Нищо тук не би могло,

щом сте със мен, на ни една

100 от вас да причини злина.“

А Пинта рекла му тогаз:

„Кълна ти се, че лично аз

го забелязах, но, уви,

не го познах по външен вид.

105 Видях добре как то се мушва

през онзи плет и как се сгушва

сред зелето, за да ни дебне.“

„Спокойно, Пинта! Нищо теб не

грози и в пълна безопасност

110 сте всички. Нека ви е ясно,

че ни лисица, нито пор

не биха влезли в този двор.

Върнете се сега където

си бяхте и не се плашете!“

115 И без окото му да мигне,

неустрашим, петелът вдигнал

глава и с гордост подчертана

на купчината тор застанал

и след като се ококорил,

120 едното си око затворил,

а с другото решил да бди

и отговорно да следи

какво около него става.

Понеже той се престаравал

125 да пее и да бди на двора,

усетил някаква умора

и както кротко си стоял,

в миг се унесъл и заспал.

И взел сън странен да сънува^[4]

130 (ако на някого се струва,

че разни басни съчинявам,

ще кажа: който се съмнява,

могъл би да го провери

във хрониките: там дори

135 за този чуден сън говорят).

Та той насън видял как в двора

(а той добре затворен бил)

отнейде призрак се явил

и взел към него да се движи.

140 В ръката си той носел рижав

кожух, със кости цял обточен,

със него пред петела скочил

и силом той му го надянал.

Горкият Шантеклер останал

145 като ударен по главата,

започнал в ужас да се мята

и се почувствал зле, защото

кожухът бил със опакото

навън обърнат, но така,

150 че от възтясната яка

опашката му се подала,

а пък главата му стърчала

от задната страна. В почуда

изпаднал той и се събудил,

155 тъй притеснен от тоз кожух,

че с вяра във Светия дух

започнал да се моли: „Боже,

стори така, че да не може

да ми се случи този ден

160 беда и да не падна в плен!“

Той толкоз разтревожен бил,

че тутакси се устремил

накъм кокошките, които

в момента си стояли скрити

165 под клоните на кичест храст.

Щом стигнал там, с треперещ глас

на Пинта рекъл: „Няма смисъл

да крия: толкова съм слисан,

объркан, разтревожен, плах.

170 Обзет съм от небивал страх,

че някоя граблива птица

или пък вълк, или лисица

зло може да ни причини.“

„Защо все мислиш за злини,

175 приятелю? Не подобава

на Шантеклер да се поддава

на страх. Държиш се в този случай

подобно на бъзливо куче,

което лае като бясно,

180 без камъкът да го е фраснал.

Кажи сега какво ти стана,

та смут и ужас те обхвана?“

„Какво ли? Както бях навън,

върху тора, кошмарен сън

185 и то посред бял ден сънувах.

Как, драга, да не се страхувам

и да не ти изглеждам блед?

Ще ти разкажа ред по ред

съня си… Вярвам, че ще можеш

190 добър съвет да ми предложиш.

Та чуй го: докато си спях,

животно някакво видях

с кожух възрижав във ръка,

скроен, без ножици, така,

195 че той на всекиго би станал,

и силом то ми го надяна.

Ех, Пинта, ти не си видяла

такава дреха: с чисто бяла

яка, която беше с кости

200 обшита, косъмът й остър

стърчеше и ми бе възтясна…

Тя стегна ме така ужасно,

че още щом ми я навлече,

почувствах се дотолкоз зле, че

205 в миг се измъкнах заднешката,

и забелязах, че яката

обратно извъртяна беше,

а пък опашката стърчеше

нагоре. Ето затова

210 към тебе хукнах презглава.

Та нека да не ти е чудно,

че дишането ми е трудно

и че от страх треперя цял.

Сега най-много бих желал

215 да чуя как ще изтълкуваш

това, което аз сънувах.

Какво ли то ми предвещава?

На тебе само се надявам.“

„Това, което чух, е май

220 измислица от край до край.

Но ти изпитваш притеснение

и мое свято задължение

е отговор на теб да дам.

Животното, което там

225 с кожух възрижав си видял,

дордето си дълбоко спял,

е бил Лисан — с уверен глас

отвърнала му тя тогаз. —

А тези кости, със които,

230 както твърдиш, била обшита

на рижия кожух яката,

това са зъбите в устата

на тоз хитрец. Не е ли ясно,

че грубоватата и тясна

235 яка, приятелю, това е

устата му и той желае

да вдигне борбено опашка

и с тебе свойта стръв апашка

да утоли. Какво остава

240 за теб, освен да се надяваш

на Бога? Злато и сребро,

не ще ни донесат добро,

не ще ни утешат тогава,

когато смърт ни застрашава.

245 Това, че си видял насън

кожух със косъма навън,

е много лесно обяснимо.

Нали такава кожа има

Лисан: при слънце и при дъжд

250 той външно е един и същ.

Надявам се да проумяваш,

че твоят сън ни предвещава,

уви, неволи и злини.

Веднага, драги, се върни

255 обратно — да не би оттатък

плета злосторникът да чака.“

Щом чул това й обяснение,

без да изпитва опасение,

петелът рекъл: „Аз се чудя

260 как може да си толкоз луда,

та да твърдиш, че ако мина

сам през овощната градина,

хитрецът ще ме отвлече

веднага. Струва ми се, че

265 голям страхливец ме изкара…

Горко на този, който вяра

на тебе хваща! Ти какво

говориш? Чукам на дърво

и вярвам, че не би могло

270 да ми се случи днеска зло.“

„Дано! — отвърнала му тя. —

Сеньор, от твоята уста

във Божите уши! Склонявам,

ако сега те заблуждавам,

275 веднага — още този ден

да скъсаш всяка връзка с мен.“

Но Шантеклер в ответ й рекъл:

„На този спор безсмислен нека

да турим точка!“ Той нехаел,

280 че зло голямо му вещаел

сънят, и с пълно безразличие

отишъл пак да се припича

на купчината тор и слама,

отпуснал се и пак задрямал.

285 Лисан все тъй нащрек стоял,

движенията му следял,

успял все пак да се стърпи,

изчаквайки го да заспи,

и с тихи стъпки след това

290 поел с приведена глава

към свойта плячка апетитна.

        Дано петелът не отлитне,

да продължи все тъй безгрижно

да дреме, та скоропостижно

295 хитрецът с него да се справи.

Но кой ли пък ще си представи

един тъй търпелив Лисан?

В последния момент припрян

показал се, чевръсто скочил,

300 ала не му бил скокът точен

и, без да иска, той събудил

петела, който се принудил

да бяга и завчас се скрил.

Макар че бил се провалил

305 във опита си да го хване,

Лисан не искал да остане

излъган… Що ли се е трудил,

щом плячката си е събудил

и е допуснал да избяга.

310 И той си наумил веднага,

от своя неуспех засрамен,

да си послужи със измама

и на петела гръмогласно

извикал: „Нека ти е ясно,

315 мой драги Шантеклер, че аз

не те заплашвам в този час

със нищо. Радвам се дори,

че си добре и ти спори

във всичко. Много ми се иска

320 да си останем с тебе близки!“

Петелът се успокоил

и песен гърлена извил,

а пък Лисан подхванал пак:

„Ти, драги, спомняш ли си как

325 баща ти с чудния си глас

омаял беше всички нас?

В гората някой друг едва ли

могъл би днес да се похвали

с глас тъй звънлив и самобитен!

330 Как той присвиваше очите

при всеки по-висок рефрен!“

„Лисане, страх ме е, че мен

възнамеряваш да измамиш

с похвалите си към баща ми.“

335 „Не бих го сторил никой път.

Нали еднаква кръв и плът

ни свързва. Я не ме кори,

а си очите затвори

и песен дивна ми изкарай!“

340 „За жалост, нямам в тебе вяра…

Отдалечи се и тогаз

за песен ще извия глас.“

„Как може, братовчеде драг,

да се боиш? Запей все пак,

345 за да покажеш и пред мен,

че ти, и чичо Шантеклен^[5]

и аз сме от едно коляно!“

Петелът, някак си сковано,

изкукуригвайки, надал

350 кресливи звуци… После спрял,

от страх все още обладан.

Разочарован бил Лисан

и рекъл: „Туй нима е всичко?

А колко дълго моят чичко

355 ми пееше, очи затворил,

и огласяваше простора?“

На думите му Шантеклер

се хванал и за цял концерт

той се приготвил — замижал

360 и на гласа си воля дал.

Лисан туй чакал, стиснал здраво

петела и побягнал право

към сенчестия гъсталак.

А Пинта, щом видяла как

365 Лисан съпруга й отмъква,

почувствала голяма мъка

и заридала: „Колко права

бях, като те предупреждавах,

съпруже мой! А ти, надменен,

370 за луда сметна ме и с мене

се подигра. Сега разбрах,

че луд е който няма страх

от нищо, докато в капана

не го измамниците хванат.

375 Лисан, за жалост, те отвлече

и с мене свършено е вече.“

Щом влязла в своята градина

загрижената домакиня

кокошките си да прибира,

380 видяла, че не се намират

там Пинта, Биза и Розета,

и от смущение обзета,

потърсила с тревожен вик

петела, ала в този миг

385 съгледала Лисан как тича

и как петела й отвлича.

Тя от покруса прималяла

и селяните призовала

на помощ. Хукнали мнозина

390 да видят по каква причина

ги вика. Тя им рекла: „Ето,

че ми отне Лисан петлето…“

Констан упрекнал я: „Така ли,

безделнице? Та не можа ли

395 да го настигнеш и да свариш

Лисан със нещо да удариш?“

„Не, нямах нищо под ръка,

пък и той бягаше така,

че и от два бретонски песа

400 би се спасил.“ — „Къде отнесе

петела ти?“ — „В оназ дъбрава.“

И всички, с викове, стремглаво

се втурнали Лисан да стигнат.

Такъв ужасен шум се вдигнал,

405 че търтил на лудешки бяг

Лисан и не усетил как

по задник на земята паднал.

Тогаз Констан подсвирнал ядно

на своя пес Малвоазен^[6]

410 и викнал, силно разгневен:

„Бардол, Хюмболт, Рьобур, Травер,

побързайте, че Шантеклер

е застрашен.“ Видял тогава

петелът, че опасно става

415 и рекъл на Лисан: „Сеньор,

мнозина селяни във хор

към теб отправят клетви люти.

Нима гълчавата не чу ти?

Констан така ожесточен е,

420 че хем те гони настървено,

хем ругатни по теб излива.

И ти му отвърни с такива,

че да ги помни цяла вечност!

Ако рече: «Защо отвлече

425 петела ми?», кажи тогаз:

«Че тебе ли ще питам аз?»“

На глупост всеки се поддава:

Уж за хитрец Лисан минавал,

но този път се уловил

430 във клопката и извисил

високомерния си глас:

„Че тебе ли ще питам аз?“

Щом той устата си отворил

и тези думи изговорил,

435 петелът мигом се видял

освободен и отлетял

на клон висок, а пък Лисан,

сърдит, посрамен, изигран,

с наведена глава стоял.

440 Петелът, горд, му се присмял:

„Приятелю, какво ти стана,

на въдицата как се хвана?

Нали минаваш за хитрец?“

Тогаз пладнешкият крадец

445 отвърнал му, от гняв обзет:

„От Господа да е проклет

езикът, който туй изрече,

и звук да не отрони вече!“

А пък петелът пак подхванал:

450 „Дано навеки сляп остана,

ако за сън очи притворя,

щом знам, че може да ми сторят

злина и щом ми се налага

от злото бързо да избягам!

455 Лисане, братовчеде злобен,

ти си измамник безподобен.

Махни се! Пусто-опустяло

роднинството ни! Ти си цяло

нещастие за всички нас.

460 Ако се застоиш, завчас

кожухът ти ще е съдран!“

Но на брътвежа му Лисан

не отговорил… Както бил

ужасно гладен, той решил

465 храна и завет да подири.