Роман за Лисан (10)

[1] Трите разказа от този бранш са писани в 1178 г. Те утвърждават образа на тържествуващия измамник Лисан. Всички негови начинания завършват с успех. Анонимните автори заимстват мотиви и епизоди от латинската поема Ysengrimus, дело на някой си Нивар от Гент (1148 г.). Иронията по адрес на монашеските ордени, характерна за Ysengrimus, тук прераства в злъчна сатира. Друг сюжетен източник са фолклорни разкази: Лисан се преструва на мъртъв, за да се добере до каруцата с риба; вълкът, подведен от Лисан, лови риба с опаката си, която замръзва в ледената вода. Т. нар. странстващи мотиви са умело вградени във фабулата на конкретните разкази. ↑