Роман за Лисан (16)

Лисан, Изангрен и свинският бут

Излязъл бил посред бял ден

храна да дири Изангрен.

Лисан с подобно намерение

скитосвал и това стечение

5 довело до досадна среща.

Към Бог Лисан молба гореща

отправил, искайки съвет

как от злонравия съсед

при зор голям да се предпази.

10 Вървял през сенчести боази

Лисан и недалеч съгледал

лика омразен на съседа.

И тъй като не виждал как

да го избегне, той все пак

15 го поздравил: „Бог да ти дава

добро, сир!“ — „Той не ме забравя,

щом с теб ме среща в тоз момент —

доволен рекъл Изангрен. —

Представям си как ти без време

20 ще ми се вместиш във корема

и предусещам най-голяма

наслада. Избор вече нямаш.

Сполучил би да се спасиш,

ако на як кон полетиш.

25 Но как такъв кон да откриеш?

Когато целият се свиеш

в стомаха ми, от твойта плът

тъй жилите ми ще заврат,

че триж по-страшен ще съм аз.

30 Какво очакваш в този час?

Я влизай в моята уста!“

Не си прикривал алчността

вълкът, зъбите си наточил

и в миг върху Лисан той скочил.

35 И сарацините да бяха

го взели в плен, едва ли щяха

тъй скотски да го изтезават

и мъки да му причиняват.

Какво по-тежко изпитание

40 от туй жестоко наказание!

От неговия риж кожух

летели косми като пух

от вече излинял юрган.

От бой в устата на Лисан

45 избила ненадейно пяна,

а кожата му изподрана

била. От ужас той мълчал,

до него Изангрен стоял

и уж се вайкал: „Съжалявам,

50 че бях обзет от злост такава,

че маслото неволно светих

на своя най-добър съветник.

Наистина е много жалко.“

Лисан се поразмърдал малко,

55 но Изангрен го забелязал

и с изумление си казал:

„Уж го убих, а пък кръвта му

май още бие във гръдта му^[1]…

Пък е студен… Дали умря?“

60 „Защо ми кожата съдра? —

започнал горко да се вайка

Лисан. — Аз знам от мойта майка,

че сме роднини. А пък ти

направо ме осакати.

65 Със слабите така не бива!“

В туй време в недалечна нива

отруден селянин вървял

и носел свински бут. Видял

Лисан селяка как пристъпя,

70 намислил номер да скалъпи

на Изангрен и с мамещ глас

му заговорил: „Чичо, аз

приканвам те към помирение

и искам свойто намерение

75 да споделя. Я виж, че там

селякът с бута ходи сам.

Предлагам да не губим време

и бързо бута му да вземем.

Ще се представя за месар

80 (аз в този занаят съм цар)

и плячката ще поделим.

Най-важно е да уточним

тук предварително разчета:

на мен ми стига една трета,

85 а двете трети ще ги дам

на теб, че ти си по-голям.“

Вълкът озъбил се и рекъл:

„Не искам. Вече съм се пекъл

на селски огън. Аз треперя,

90 щом селянин съгледам… Вчера

един с кривак ме тъй удари,

че на земята ме стовари.“

„Разчитай този път на мен! —

отвърнал му Лисан, решен

95 на всичко. — Ако в този случай

заслужен дял не си получиш,

дано увисна на въжето.

Не мърдай, тука стой, дордето

със селянина се разправя.“

100 „Добре!“ — отвърнал му тогава

вълкът. Лисан крака провлачил

и към селяка взел да крачи

като сакат. Щом го видял,

тозчас селякът засиял

105 и нож наточен той протегнал

към него, но не го досегнал —

Лисан встрани отскочил леко.

„Не ще избягаш надалеко —

провикнал се мъжът в закана. —

110 От кожата ти май ще стане

за моето палто яка.“

„Защо селякът е така

уверен в своя пъклен план?“ —

ехидно казал си Лисан

115 и търтил тутакси на бяг.

Мъжът видял, че няма как

беглеца ловък да настигне.

Без страх, че някой ще задигне

товара му, той го оставил

120 на пътя, бързо се изправил

и хукнал като изтърван

да гони хитрия Лисан.

„Най-сетне сгодният момент

дойде“ — помислил Изангрен,

125 с отскок намерил се при бута,

нарамил го и за минута

във близкия гъстак се сврял,

за нула време го изял,

а за Лисан той заделил

130 канапа, с който вързан бил.

Мъжът след малко се завърнал,

но своя бут, уви, не зърнал

там, дето той го бил оставил.

Ядосал се, но що да прави?

135 Вървейки по пътека пряка,

Лисан се върнал в гъсталака

с надеждата, че с Изангрен

ще бъде бутът поделен,

ала вълкът канапа само

140 показал му, а не частта му.

Лисан си яростта сподавил

и рекъл: „Ако Бог въздава

на смъртните това, което

те заслужават, теб въжето

145 те чака — ти си лош другар.

В Исус пред Божия олтар

кълна се, че не бих живял

с теб, грешнико закоравял.

Макар че ти си мой земляк,

150 кълна се в преподобний Жак^[2],

че няма да ти вярвам вече

и че ще ида надалече

като поклонник благоверен.“

Лисан, обзет от яд безмерен,

155 петнайсет дена все се скитал

и непрекъснато се питал

как на вълка да отмъсти —

той трябвало да си плати

за бута, който бил изял.