Роман за Лисан (3)

Лисан бояджия. Лисан жонгльор^[1]

Лъвът решил да обяви,

2210 че този, който залови

Лисан, е длъжен на часа

да го убие… А в леса

Лисан от туй не се засягал,

ала все пак дордето бягал,

2215 оглеждал се. Когато той

отминал някакъв завой,

видял, че зад една могила

на югоизток се разстилал

просторен кър. Със поглед взрян

2220 в безкрая, ревностно Лисан

започнал да се моли Богу:

„Ти, Боже, ми помагаш много

и в хитрините, и в бедите.

Дано до свършека на дните

2225 пребъде твойта воля свята.

Подреждай ми добре нещата

и ме прикривай, та дано,

дордето жив съм, ни едно

животно да не ме познае!^[2]“

2230 А после той в знак, че се кае,

на изток извъртял глава

и се прекръстил. След това

пак продължил по своя път.

Но все по-остро взел гладът

2235 да го измъчва. В миг Лисан

в полите на горист балкан

село съгледал и нататък

поел по път трънлив, но кратък.

Най-сръчният занаятчия

2240 и най-изкусен бояджия

живеел там. В едно корито

той току-що боя размита

бил сипал — искал в този случай

багрило жълто да получи.

2245 Но трябвало да си намери

прав прът, със който да измери

той предварително плата си,

и вън излязъл да потърси

прът подходящ, ала отворен

2250 оставил малкия прозорец,

пък и дълбокото корито

със нищо не било покрито.

Към къщата му се насочил

Лисан, оградата прескочил

2255 и в двора му се озовал.

А бил страхотно изгладнял

от бягането, но из двора

не забелязал нито хора,

ни пиле, ни петле, с които

2260 стомаха си да позасити.

Със пъргав скок върху перваза

се метнал, но не забелязал

човек из стаята да ходи.

Но дяволът не знае отдих

2265 и хитър номер му скроил.

Лисан за миг се престрашил

и скочил, ала в бързината

той не видял съда с боята

и за голяма изненада

2270 до гуша във боята пада.

Направил опит със отскок

от пълния с боя бачок

да се измъкне, но напразно.

Тогава тъкмо вътре влязъл

2275 стопанинът със прът в ръката

и взел да мери дължината

на своя плат, но бил смутен,

че плисък необикновен

внезапно чул, и слух надал.

2280 Лисан, макар и отмалял,

насам-натам се още мятал,

за да излезе от боята.

Щом бояджията открил

Лисан, той тъй се разгневил,

2285 че налетял да го удари

със своя прът, ала не сварил,

защото в тоз миг чул молбата

на падналия във боята:

„Сеньор, недей изпада в яд!

2290 Аз също този занаят

отдавна упражнявам — даже

и по-добре. И ще ти кажа

един изпитан мой секрет:

боя и пепел отнапред

2295 ще вземеш — те се смесват лесно

и получава се чудесно

багрило.“ — „Твърде любопитно!

Но как тъй в моето корито

ти озова се?“ — „Тъкмо сторих

2300 туй, за което ти говорих.

Багрилото е чудно, виж!

Аз знам тоз метод от Париж

и няма в тайна да го пазя.

Но помогни ми да изляза.“

2305 Стопанинът подал ръка

на падналия и така

го дръпнал, че Лисан излязъл

вън от коритото и казал:

„Е, драги, сам прави каквото

2310 намислил си за днес, защото

това мен хич не ме засяга.

Ти ми помогна да избягна

опасност явна, слава Богу.

Макар че аз не киснах много

2315 в коритото, виж резултата

от действието на боята —

тъй както съм във жълто цял,

не би ме никой разпознал.

Е, остани си тук със здраве,

2320 пък аз на път ще се отправя

да си потърся сам късмета.“

Лисан се втурнал през полето,

ала съгледал Изангрен

как дебне сам край плет зелен,

2325 и страх смразяващ го обхванал.

Вълкът дебел и як бил станал,

но явно бил в момента гладен

и чакал жертва да му падне.

Лисан помислил си: „Със мен

2330 е свършено. Та Изангрен

изглежда силен, наедрял,

пък аз съм тъй измършавял,

че трудно си представям как

той би ме разпознал^[3]. Все пак

2335 ще трябва много да внимавам

и никак да не се издавам,

че щом устата си раззина

ще ме познае сред стотина

животни в гъстата дъбрава.

2340 Ще действам хитро, пък да става

каквото ще, но ще науча

какво във двора днес се случва.“

Към Изангрен се той отправил,

ала решил да си преправи

2345 гласа, за да не го познае.

В туй време Изангрен гадаел

какво ще е туй чудновато

животно, скитащо в полята,

изпаднал в ужас и чевръсто

2350 стотина пъти се прекръстил.

Лисан до него приближил

и ето как го поздравил:

„Гудбай, сир, не ти знам езика,

но тъй нали у вас се вика?“

2355 „Добро Бог само да ти дава!

Но откъде се взе тъдява?

Не си от Франция ти май,

ни от познат на мене край…“

„Не, сир. В Британия роден,

2360 но вече от имот лишен.

Днес търся моята приятел

разкаже мене за палата;

цял Франция съм аз обходил

и цял съм Англия пребродил.

2365 Аз дълго в тоз страна живял

и много я добре познал,

ала във Франция желае

да ида пак, да опознае

Париж, но иска най-напред

2370 изучи френски ред по ред.“

„А имаш ли си занаят?“

„Я, я, жонгльор^[4] съм вред познат,

но някой мой виола крадне.

Ако тя мене ми попадне,

2375 балади, песни свиря пак.

Два дена минали откак

не хапвал даже и коричка.“

„А как на име те наричат?“

„Мен всички викат Галопен^[5].

2380 а твойто име кажеш мен?“

„Аз Изангрен съм, братко драг.“

„Във тоз страна роден все пак?“

„Да. Тук протичат мойте дни.“

„От краля имаш новини?“

2385 „Защо?… Та ти виола нямаш…“

„Не, но желание голямо

да свиря — всички до един

мен слуша песни за Мерлин,

и за Нотон, и за Тристан,

2390 и за Артур, и за Брандан,

за όрловите нокти ле-то.“

„Ами онази песен, дето

все за Изолда се говори?“^[6]

„Я, я, бай гуд, знам, знам безспорно.“

2395 „Ти явно си възприемчив,

умел, способен, талантлив.

Кажи ми, щом се уповаваш

на крал Артур, дали тъдява

съзирал си един лентяй,

2400 един престъпен негодяй,

един нехранимайко рижав?

Дано за тебе Бог се грижи

и от такива да те брани!

Ех, ако можех да го хвана!

2405 Та той нас всички изигра

и с краля Лъв се подигра

По този повод бе осъден

от трибунала ни да бъде

обесен за безброй простъпки.

2410 Той на кралицата потъпка

достойнството и я примами

в леглото си… И на честта ми

посегна… Имам разрешение

от краля с тежко отмъщение

2415 да заплатя на таз твар гадна,

щом в моите ръце попадне.“

Лисан с наведена глава

отвърнал: „Бога ми, това

нечувано, непоносимо…

2420 Какво бе неговото име?“

„Лисан се казва тоз мизерник.

Той всички поданици верни

безсрамно позори и мами.

Да можех да го пипна само,

2425 заслуженото ще му дам:

ще действам, както аз си знам,

и ще спася от този гад

добрия животински свят.“

„Добре ще е да си плати,

2430 ако намериш него ти!

Кълна се във светци английски,

в свети Тома Кентърбърийски

и в Бога, дето небесата

препълнил със сребро и злато,

2435 че аз на него не прилича.“

„С разумни думи се заричаш —

отвърнал Изангрен, — защото

ти би си сам навлякъл злото,

ако със нас се заядеш,

2440 и няма да се отървеш

ни чрез властта на някой трон,

ни с помощта на Аполон.

Но аз за твоя занаят

си мисля. В кралския палат

2445 ако отидеш, ще ли смогнеш

придворните така да трогнеш,

че те да ти се възхитят,

без в нещо да те укорят?“

„О, пресвети Йерусалим,

2450 на мене крал необходим.“

„Чудесно, сир! Ела тогава

на краля аз да те представя

и на кралицата. А тя

е млада и по красота

2455 със никоя не е сравнима.

Ти също чар безспорен имаш

и сигурно ще покориш

придворните, ако решиш

да дойдеш в двора този ден.“

2460 „Добре! — отвърнал Галопен. —

Аз знае номера различни,

шеги, истории комични —

любимец аз на всички стана.

А пък кога виола хвана

2465 в ръце, ще пея много песни

и разни припеви чудесни

за теб, защото доста свестен.“^[7]

„Ще станеш в двора най-известен! —

окуражил го Изангрен. —

2470 И друго трябва според мен

да сториш: в селото живее

мъж, който превъзходно пее,

с виола си акомпанира

и всяка нощ в дома си сбира

2475 ведно с роднините, с децата

цял куп съседи и познати.

Пред Господа аз клетва давам,

че таз виола си остава

и днес в отлично състояние,

2480 и ако проявиш желание

да бъде твоя, с мене в двора

ела и всичко аз ще сторя,

та твой да стане инструментът.“

И те поели на момента

2485 натам в чудесно настроение.

На френски Изангрен с вълнение

му заразказвал как го бил

Лисан направил за резил,

А пък Лисан все тъй се правел

2490 на чужденец и продължавал

на англо-френски да говори.

Така те стигнали стобора

на селянина, който свирел

с виола. Изангрен подирил

2495 место, където да прескочат,

та към дома да се насочат,

а щом те вътре се видели,

върху стената гръб опрели,

та никой да не ги съзре.

2500 И там се чувствали добре —

до тях достигали чудесни

свирни и мелодични песни,

с които музикантът личен

приятно гостите развличал.

2505 Но ето, че дошъл часът

да се оттеглят да поспят.

На дрямката се пръв поддал

свирачът — легнал и заспал.

И другите ги сън оборил

2510 и шум от хъркането скоро

дома изцяло огласил.

Веднага Изангрен открил

в оградата пролука тясна,

през нея вгледал се и ясно

2515 съзрял виолата, която

била опряна на стената.

Един голям копой лежал

край огъня, но не видял

във тъмнината Изангрен.

2520 Тогава той на Галопен

прошепнал: „Стой тук. Аз в туй време

ще се опитам да я взема.“

„Аз сам стои?“ — „Нима си плах?“

„Не, не, но мене много страх,

2525 че някой мож отмъкне мен.“

При тези думи Изангрен

избухнал в смях, но се смилил

над него и му заявил:

„Кълна се, че на този свят

2530 не съм видял жонгльор сърцат,

ни здравомислеща жена,

ни смел свещеник… Щом една

жена се убеди веднъж,

че я задиря щедър мъж,

2535 тя все по-ненаситна става.“

Лисан отвърнал: „Клетва давам,

че трябва окачат на кука

Лисан, кога яви се тука.“

„За туй не се грижи. Аз зная

2540 как сам да се заема с тая

задача… Чакай да се върна

с оназ виола“. Гръб обърнал

вълкът и приближил веднага

прозореца, а той с тояга

2545 подпрян бил — да стои отворен.

Вълкът, като скачач безспорен,

с отскок премерен вътре влязъл,

след туй с виолата излязъл

и я протегнал към жонгльора.

2550 Лисан не знаел що да стори

със нея, но за миг пресметнал

как най-добре вълка би метнал

и рекъл си: „Ще се разправя

с вълка, каквото ще да става.“

2555 Той към тоягата ръка

протегнал, дръпнал я така,

че вътре Изангрен останал

и страх неистов го обхванал.

Но селянинът чул шума,

2560 помислил си, че във дома,

е влязъл някой крадешката,

и на жената и децата

извикал със треперещ глас:

„Станете, че крадци у нас

2565 са влезли — ще ни оберат!“

И както правел всеки път,

той над огнището се свел,

да стъкне огън се заел,

ала вълкът се устремил

2570 към него, остри зъби впил

във задника му, силен вик

надал стопанинът и в миг

копоят като жегнат станал,

със зъбите си здраво хванал

2575 ташаците на Изангрен,

задърпал ги тъй разярен,

че щял да ги откъсне даже.

Вълкът не смогнал гък да каже:

хем болката била ужасна,

2580 хем ставало все по-опасно…

Към него мигом се завтекли

домашните и му отсекли

ташаците сред страшна врява.^[8]

Възбудата била такава,

2585 че и съседи, и роднини

развикали се: „Помогни ни,

о, Господи, да се избавим

от тези дяволи лукави,

които в тоя дом върлуват!“

2590 Вълкът, щом зърнал как нахлуват

тълпи от хора с мотовили

с мотики, с брадви и със вили,

в миг се промъкнал бежешката

между човека и вратата

2595 и от голямата опасност

се отървал. Но той тъй тласнал

стопанина, че го прострял

безпомощен в дълбока кал.

Съселяните го открили,

2600 изнесли го и го церили

така, че чак след месец време

успял все пак да се съвземе.

А след като спасил се с бяг,

във гъст усоен храсталак

2605 най-сетне скрил се Изангрен.

Той бил безкрайно натъжен,

защото в схватката безславно

загубил своето най-главно

богатство — мъжката си чест.

2610 Вълкът не искал тази вест

да се разчуе в никой случай,

че щом жена му я научи,

от него би се отвратила.

Макар потиснат, с всичка сила

2615 той продължил все по-чевръсто

да бяга през гората гъста.

Най-сетне, в крайна изнемога,

достигнал своята бърлога,

през задната врата там влязъл

2620 и щом в тъмата забелязал

домашните си, с тъжен глас

им рекъл: „Господ да е с вас!“

Когато своя мъж видяла,

Херсан от радост полудяла,

2625 с целувки топли го покрила,

след туй и челядта му мила

дотичала да го прегръща.

Вълкът с милувки им отвръщал,

съзнавайки, че те едва ли

2630 тъй мило биха се държали,

ако са знаели, че в бой

за смях и срам бил станал той.

Щом се нахранили, веднага

отишли всички да си лягат,

2635 но Изангрен се притеснявал

и дълго все се размотавал,

от смут небивал обладан.

В обятията си Херсан

го стиснала, но Изангрен

2640 лежал, като че бил вдървен,

на непривично разстояние,

напук на нейното желание.

„Защо, съпруже, се държиш

така? Защо от мен страниш?“ —

2645 му рекла тя, а Изангрен

отвърнал: „Но какво от мен

очакваш ти сега?“ — „Каквото

съпрузи правят във леглото.“

„Сега не съм предразположен…“

2650 „Какво? Нима един мъж може

да гледа със пренебрежение

на прякото си задължение!“

„Но я виж, късно вече става,

а ти молитви не отправи

2655 към преподобния светия…

Свят празник идва.“ — „Стига с тия

светци! Ако държиш на мен,

не би бил толкова студен.“

Херсан си пъхнала ръката

2660 на Изангрен между краката,

но не напипала туй, дето

очаквала. „Ах, ти проклето

мъжле, висулките ти где са?

Коя жена ти ги хареса,

2665 мръснико?“ — „Дадох ги назаем.“ —

„Но на коя, кажи ми?“ — „Тя е

от дълго време монахиня

и в манастирската градина

ме хвана. Но ми обеща

2670 да ми ги върне.“ — „В тез неща

не вярвам. И да обещават,

жените рядко устояват

на клетви. Бързо заминавай

и тук без тях не се вестявай,

2675 че монахинята веднъж

ако усети що е мъж,

забравя всяко обещание.

Ти трябва за това деяние

което тъй ме е ранило,

2680 качен да бъдеш на бесило.

Навярно сам не осъзнаваш

какви неволи ми създаваш

На краля Лъв ще се оплача.“

„Ах, кучко дърта, стига грачи!

2685 Наместо да се инатиш,

по-хубаво е да заспиш.

Дано да не осъмнеш жива!“

„На мене номера такива

не ми минават, кучи сине.

2690 Знай, мястото ти ще изстине

в леглото. Моля се на Бога

да ме закриля, за да мога

да отмъстя за туй, с което

ти тъй ми нарани сърцето.“

2695 Обзета от небивал яд,

отдръпнала се тя назад,

излязла вън и пред вратата

със адска болка във душата,

с въздишки тежки, без да спира,

2700 започнала да си раздира

одеждите, да кърши пръсти,

коси да скубе, да се кръсти

и да се моли час по-рано

да бъде от смъртта прибрана —

2705 утеха да намери в гроба.

        „Каква беда, каква прокоба!

Защо ми трябва да съм жива,

щом радостта ми си отива,

щом от наслада въжделена

2710 завинаги ще съм лишена?

Как да постъпя с Изангрен,

щом той към мен е тъй студен?

Коя глупачка ще споделя

едно легло, една постеля

2715 със този сух, безчувствен пън?

Не го ща, да върви навън,

та във леса да се изгуби,

щом с мен не може да се люби!

Не ми е нужен мъж скопен.“

2720 Но ето, че настъпвал ден,

зората двора осветила

и в своя яд Херсан решила

да влезе, до леглото спряла

и гневно, като полудяла,

2725 извикала: „Мръснико, ставай!

При курвата си заминавай!

Дали си я задоволил

не знам, но скъпо си платил.

На женен мъж така се пада,

2730 щом той по курвите си пада.“

Вълкът, засрамен и посърнал,

на упреците не отвърнал,

опашка гузно той подвил

и видимо се примирил,

2735 макар да виждал, че жена му

във суетата си не само

че с укорите прекалява,

но и нарочно разиграва

осакатения си мъж.

2740 А пък нали тя неведнъж

със лекото си поведение

на всички лошо впечатление

е правила… Херсан със крак

сърдито тропнала и пак

2745 погледнала мъжа си ядно.

След туй навирила гол задник

и без да спира да се кръсти,

измъкнала се тя чевръсто,

за да поскита тук и там.

 

2750         Дойде ред вести да ви дам

за случилото се с Лисан.

Той скрил се в близкия балкан,

щастлив, че вече е снабден

с виола, а за Изангрен

2755 не му се искало да пита.

Той две недели упорито

с виолата се упражнявал

и горе-долу уж успявал

да свири като музикант.

2760 Но както скитал се Лисан,

съпругата си в дол дълбок

заварил със един младок —

на язовеца братовчед.

Та тя за тоз младок Понсет

2765 желаела да се омъжи,

но чакала го да се свърже

за случая с жонгльор най-вещ.

Нали за този й стремеж

не бивало да я корят,

2770 щом всички взели да мълвят,

че е съпругът й умрял.

А при това Тибер твърдял,

че е видял как го качили

на две високи здрави вили,

2775 със вързани отзад крака:

„Той беше. Виждам и сега

как в миг увисна на въжето.“

„Не се съмнявам в туй, което

твърдите — казала жена му. —

2780 А като си помисля само,

че и към краля той е бил

нечестен и му е скроил

такива номера, че с клупа

единствено си би откупил

2785 веднъж завинаги вината!…“

В туй време на Лисан жената

целувала се със Понсет.

А пък съпругът й, обзет

от ревност, глухо промърморил:

2790 „Понсет, ще съжаляваш скоро

за подлостта си!“ От година

Понсет се срещал с Хермелина,

а пък Лисан едва сега

научил за това… Така

2795 постъпват още много други

безнравствени жени-съпруги.

Любовниците не познали

Лисан и щом като разбрали,

че е жонгльор, го поздравили,

2800 учтиво му се поклонили,

поискали да разберат

какъв е, как ли го зоват,

а пък Лисан отвърнал: „Аз

жонгльор голям със хубав глас.

2805 Знам песни, ле-та знам, които

научил в Безансон^[9], и нито

тук, ни по таз земя голяма

по-даровит от мене няма.

Истории разказвам смешни

2810 за случки вчерашни и днешни…

Сеньор, по всичко си личи,

че дамата обичаш ти

и че премного тя цени те.

Къде решили да вървите?“

2815 Понсет отвърнал му тогава:

„Да ще Бог здраве да ни дава,

на църква. Двамата желаем

тържествено да се венчаем.

Мъжът й (той умря наскоро).

2820 спечелил беше си във двора

омразата на тез, които,

уви, понесоха щетите

от неговите злодеяния.

Той си получи наказание

2825 и кралят вече е спокоен.

Та този изверг непристоен,

от дух престъпен обладан,

се именуваше Лисан.

В безброй кавги бе той замесен

2830 и бе заслужено обесен.

Навред се чуват гласове,

че тримата му синове

заканват се да отмъстят

(така диктувал им дългът)

2835 преди да дойде гроздоберът.

Срещу лъва тъкмят завера

със риса (Господ го убил!).

Тоз звяр света е покорил

и силите му алчно смуче.

2840 Ни вълк, ни мечка, нито куче

не ще при него да припари:

от риса всички земни твари

се плашат. Всеки брат сега

угажда му като слуга.

2845 В момента майката сама е:

и аз, и тя, сеньор, желаем

да сключим брак — до утре вечер

съпруга тя ще ми е вече.“

Лисан през зъби промърморил:

2850 „Ще се разкайваш много скоро

и с твоя вероломен план

ти сам ще паднеш във капан.“

Понсет подел: „Сеньор, и ти

на празника ни гост бъди.

2855 Най-щедро ще те наградим.“

„Покорно теб благодарим —

отвърнал му Лисан. — За вас

готов да сторя всичко аз:

със песните на Ожие,

2860 на Оливан, на Ролие,

на беловласия Шарлон^[10]

ще екне този небосклон.“

„Тогава всичко ще е в ред“ —

доволен рекъл му Понсет,

2865 а пък Лисан през зъби пак

заканил се: „Ще видиш как

ще си платиш за произвола!“

След туй засвирил на виола,

по пътя тримата поели

2870 и при дома му чак се спрели.

Но замъкът му сринат бил.

Не се той външно притеснил,

от таз беда не се отчаял,

шегувал се, но си чертаел

2875 план как порой сълзи ще леят

онези, дето му се смеят.

И ето, че за тържествата

безчет роднини и познати

Понсет поканил. Няма кой

2880 да каже точния им брой.

И госпожа Херсан дошла

на тържеството: тя била

презряла вече Изангрен

и тъй като той бил скопен,

2885 зарязала го, клетва дала,

че с него нивга не би спала.

Защо да има мъж в леглото,

ако си няма той каквото

на нея иска се най-много?

2890 Да ходи дето ще, ей Богу!

Затуй, от него отвратена,

в най-хубавите си премени,

на тържеството и Херсан

отишла също. Там Лисан

2895 развличал със свирни чудесни

сватбарите и пеел песни

с акцент английски, но изкусно.

Тибер и Брюн блюда най-вкусни

били приготвили за всички

2900 (петли, кокошки, горски птички),

та гостите каквото щат

на тържеството да ядат.

        Сега пък чуйте що се случва,

когато сватбата приключва.

2905 Преди нощ тъмна да настъпи,

пристигналите гости скъпи —

и възрастни, и още млади,

и със бради, и голобради —

се разотишли доста бърже.

2910 Лисан, като жонгльор, бил длъжен

да поизчака, за да вземе

дължимото. Ала в туй време

Херсан до булчинското ложе

се приближила, за да може

2915 да натъкми тъй този кът,

че сладко младите да спят,

щом тържеството свърши вече.

Лисан разбрал, че недалече

бил гробът на Купе, сестрата

2920 на Пинта. Вредом из страната

твърдели, че по късна доба

се случват чудеса на гроба:

ако там идел някой болен,

той здрав се връщал и доволен,

2925 какъвто да е бил — монах

или мирянин, сиромах

или богат. Лисан вървял

веднъж край гроба и видял,

че някой сложил бил капан.

2930 С трева го поприкрил Лисан

и с колчета го укрепил,

защото бил си наумил

да го използва занапред.

Щом младият жених Понсет

2935 оттеглил се, за да си ляга

със своята съпруга драга,

Лисан след него се завтекъл,

настигнал го и тихо рекъл

с подправения си акцент:

2940 „Сеньор, щом ти послушаш мен,

ще имаш преголям късмет.

Във гроба, ей при оня плет,

отдавна мъченик почива

и прави чудеса такива,

2945 че щом там бос, със свещ в ръката,

нощта прекараш стоешката,

съдбата тъй ще нареди,

че тебе син ще се роди.“

Понсет идеята приел

2950 и заедно с Лисан поел

със свещ запалена в ръката

по пътя, водещ нанататък.

Пристигнали там много скоро

и на могилката под бора

2955 те търсения гроб открили.

Лисан се леко отстранил и

предложил тихо на Понсет:

„Е, хайде, драги мой, напред

по таз пътека ти върви

2960 и Бог да те благослови!“

След пет-шест крачки във капана

Понсет бил ненадейно хванат

за шията и за ръката.

И той понечил заднишката

2965 да се отдръпне… Ни небето,

ни пък страдалчицата клета

Купе могла да го измъкне.

Лисан от този номер пъклен

бил предоволен и надменно

2970 му се присмял: „Май прекалено

на тая мъченица ти

се моли; тя те приюти,

обикна теб и вероятно

теб няма пусне те обратно.

2975 Уж младоженец, пък държиш

ти тука цяла нощ стоиш,

а вкъщи си жена зарязал.“

Но селянин се в миг показал

със кучетата си. Познавал

2980 добре той гъстата дъбрава

и щом като Понсет открил,

посочил го и настървил

връз него свойте върли псета

и те веднага на парчета

2985 разкъсали жениха клет.

От безпокойство бил обзет

Лисан, из храстите той щукнал,

накъм бърлогата си хукнал

и там по гръб^[11] жена си зърнал.

2990 Тя чакала да се завърне

женихът, без да се досеща,

че пак с Лисан ще има среща.

Но щом видяла тя, че там

жонгльорът се завръщал сам,

2995 вдървила се от притеснение.

Лисан, обзет от възмущение,

развикал се: „Ах, курво стара,

стани и мигом се разкарай

от моя дом. Не провървя ви

3000 в играта с мен. Бог ме остави

сред живите — и здрав, и читав.

А ти избърса си сълзите

по мене прекалено рано.

        Сега пред тебе съм застанал,

3005 за да ти кажа: бързо ставай

и при жениха заминавай.

Но знай, че другата държи го

дотолкоз здраво, че не би го

изпуснала, та той да може

3010 при теб да дойде, не дай Боже!“

При тези думи госпожата,

със страх и болка във душата,

отронила с тих, скръбен глас:

„Каква нещастница съм аз!

3015 Та моят мъж стои пред мен!“

Лисан така бил разгневен,

че сграбчил някаква тояга

и взел жена си да налага,

дордето викове надала:

3020 „Чак тъй ли съм ти отмиляла,

Лисане? Остави ме жива!

Недей ме би, така не бива!“

А той извикал гневно: „Вън!

Да се не връщаш и на сън!

3025 Да те не виждам вече тук,

мръснице, щом си спала с друг!

На остър кол ще те намуша,

корема ти ще изтърбуша,

носа ти крив ще отсека,

3030 червата ти ще развлека

наоколо… Херсан^[12], защо ти

намеси ми се във живота?

Когато не възпираш злия,

извършваш зло и ти самият.

3035 Жени, ах колко сте ужасни!

Със литургии велегласни

изпратихте ме съпричастно,

въртейки задник сладострастно.

Дойде последният ви час.

3040 В свети Мартен и в Господ аз

кълна се, че ще ми платите

прескъпо.“ С ужас във душите,

те по гласа го разпознали,

но той не се поколебал и

3045 навън най-грубо ги изритал

и казал да не се опитват

да си измислят оправдание.

И двете в пълно отчаяние

изпаднали и взела всяка

3050 пред другата да се оплаква.

Херсан се вайкала, защото

си бил изгубил мъжеството

мъжът й, а пък Хермелина

й доверила, че причина

3055 за нейния тъй лош късмет

бил русокосият Понсет.

„Че да не сме глупачки двете! —

подела вече със съвети

Херсан. — Нима не можем ние

3060 с добър съпруг да се сдобием?

Та няма ли на този свят

за нас мъж хубав, свестен, млад?

Излишно е да се косиш!“

„Така е, явно не грешиш —

3065 отвърнала й Хермелина. —

Но ще ме укорят мнозина,

че съм честта си опетнила

и своя мъж опозорила.

Нали на всички бе известно,

3070 че е съпругът ми обесен.

Тогаз в какво съм съгрешила,

ако с друг мъж съм се сближила?

Навярно и за мен важи

това, че често на лъжи

3075 жената лесно се поддава.“

„Госпожо, видимо си права —

отвърнала Херсан. — Обаче

навред е плъзнала вестта, че

ти също, като всички леки

3080 жени, готова си със всеки

да легнеш. А за мен развратът

противно нещо е и смятам,

че чиста ми е съвестта.

Да, аз отстъпих пред страстта

3085 и наглостта на твоя мъж,

ала то случи се веднъж.

Когато мойте тъй добри

вълчета той опозори,

в бърлогата си аз със яд

3090 го вкарах, а пък той отзад

награби ме… Какъв развратник!“

При тези думи неприятни

и непристойни, Хермелина

от ревност взела да проклина,

3095 крещейки като полудяла:

„Ти на разврат си се отдала,

на блудство долно, на поквара,

защото, гювендийо стара,

със курвенските си чалъми

3100 си позволила на мъжа ми

по задника без капка срам

да те потупва. Аз не знам

каква отплата ти се пада,

освен да изгориш на клада.

3105 Как може, блуднице нахална,

едва ли не като похвално

да ми представяш, без стеснение,

скандалното си поведение?

Пачавро, тебе насред път

3110 ще трябва да те одерат.

Нима на толкова злина

една омъжена жена

способна е, че да мърсува

със чужд мъж, без да се срамува!

3115 Развратното ти поведение

навежда ме до заключение,

че копелета си родила

и си без свян омаскарила

децата си, а Изангрен

3120 е толкова опозорен,

че докато е жив ще носи

дамгата си на рогоносец.“

„А ти, курветино разгулна —

отвърнала й присмехулно

3125 Херсан, — на теб не ти ли стигна

съпругът ти Лисан, та дигна

крака за друг? Лисан нима е

тъй слаб и вързан, че не знае

една мръсница да оправи?

3130 Ти с твоите порочни нрави

и със покварата си гадна

и от муха си по-досадна.

Та кой ли мъж не е желан

в бърлогата ти? Като в хан

3135 там всеки може да снове.

Твърдиш, че мойте синове

са копелета. Аз обаче

съвсем не мисля, че туй значи

да ги презра. В Светата Дева

3140 и в Господа се днес заклевам,

че ако някой смъртен смята

от копелетата земята

да отърве, той си създава

пределно глупава представа,

3145 че по-способен е от краля

на Франция. Кой теб не сваля

и с кой разгонен селски пес

не си мърсувала до днес?“

„Ах, вещице, ах, шаврантийо,

3150 млъкни или ще те набия!“

„Как мен ще биеш, курво мръсна?

Аз ей сега ще ти откъсна

ръцете, крехките ти кости

завчас със зъбите си остри

3155 ще изпочупя на парчета.“

От ярост и от гняв обзета,

нахвърлила се Хермелина

върху косматата гърбина

на озлобената Херсан.

3160 Във разразилата се бран

катурвала се ту едната,

ту другата върху земята,

със нокти те се изподрали

и се със зъби изпояли.

3165 Да бяхте само ги видели

как гневни и освирепели

се бият двете без пощада

и как една след друга падат!

Най-сетне едрата на ръст

3170 вълчица, със отскок чевръст,

в миг Хермелина уловила,

до дънер стар я повалила

и щяла да я удуши,

ала до нейните уши

3175 достигнал тропот монотонен

от стъпките на стар поклонник.^[13]

Когато дамите видял,

веднага той ги разтървал,

ръка подал им, за да станат

3180 и с благи думи се захванал

хем строго да ги укорява,

хем мъдро да ги поучава.

Попитал ги вражда ли стара

си имат, та така се карат

3185 и толкоз са се озверили.

Те тутакси се доверили

на божия човек, а той

предупредил ги, че със бой

добро не могат да постигнат,

3190 и им предложил да се вдигнат

и при мъжете си да идат.

Щом насаме със тях се видят,

изпърво прошка да им искат,

да се държат като със близки,

3195 за да получат на свой ред

любов и нежности в ответ.

И всяка в своя дом склонила

да иде и се помирила

с мъжа си: с Изангрен — Херсан

3200 и Хермелина — със Лисан.

Лисан, в семейното огнище,

пред Хермелина взел да нищи

различни случки: как в боята

за срам бил паднал слепешката,

3205 как бояджия го наел

на работа, а той го взел

на подбив, как бил Изангрен

от мъжеството си лишен…

А тя, превърнала се цяла

3210 във слух, от все сърце се смяла.^[14]

Тъй свършва странният роман

за бояджията Лисан.