Роман за Лисан (15)

[1] Трите разказа от този бранш са писани през 70-те години на ХІІ век. Основните черти на антагонистите са вече определени. Макар и самостоятелни, между интригите на първите два разказа има последователност: в първия вълкът мами Лисан в подялбата на свинския бут, във втория получава възмездие. Водещ елемент и в двете истории е мотивът за глада. Третият разказ, „Жалбите на Изангрен и на мечока Брюн“ въвеждат темата за кралското правосъдие във връзка с прелюбодеянието на Лисан с вълчицата Херсан. Сюжетно разказът предхожда и подготвя „Лисан на съд“ от бранш І. За пръв път кралският двор е представен като трибунал, който изслушва тъжителите Изангрен и Брюн, преди да обсъди доводите „за“ и „против“ жалбите. От този момент нататък съдебното заседание се изражда в свада между съдебните заседатели. Накрая те се обособяват в два враждуващи лагера или по-точно в две вражески армии. Противниците на Лисан имат за предводител песа Рьонел, провъзгласен за най-мъдрия и обективен съдия. Всъщност той се оказва най-ожесточеният преследвач, който с хитрост иска да залови Лисан. Пародийната претенция на правосъдието да помири страните в спора прераства във военно опиянение, обхванало и двата лагера. ↑