Роман за Лисан (8)

Лисан и гарванът Тиеслен

845         Лисан между два хълма слязъл

и в равнината забелязал

край бисерна река кът чуден

и видимо съвсем безлюден.

Там бук с корона разклонена

850 растял посред трева зелена,

под него легнал си Лисан

и се почувствал като в хан:

била тъй силна радостта му,

че искал дълго време само

855 там да стои, ала да има

храна от някъде да взима.

Тогава тъкмо Тиеслен,

понеже, клетият, цял ден

гладувал, бързо от гората

860 излязъл, махайки с крилата,

застанал на един стобор

и зърнал в стихналия двор

парчета сирене, които

от селянката на открито

865 да съхнат сложени били.

Дощяло му се и нали

бил гладен, стрелнал се нататък.

А тъкмо в този миг жената

за малко влязла в своя дом.

870 Той взел едно парче, но щом

да вземе второ се наканил,

дочул язвителни закани

от домакинята, която

излязла от дома, когато

875 към сиренето той посягал.

„Крадецо, махай се веднага!“ —

извикала му тя сърдито.

А той отвърнал шеговито,

отлитайки: „За мене, бабо,

880 туй викане е твърде слабо.

Щом млякото не се покрива,

тогава котки го изпиват.

Не, няма да ти дам парчето.

Та аз треперех цял, дордето

885 то дразнеше ми апетита!

За другите се погрижи ти!

Живота си рискувах аз

за него. След като у нас

се върна, най-спокойно там

890 припечено ще го изям.

Ти вкъщи си се прибери,

за мене грижа не бери!“

Той моментално отлетял

и на едно дърво се спрял,

895 а тъкмо там Лисан се бил

съвсем наскоро подслонил —

като че са си дали среща.

Ужасен глад Лисан усещал,

а пък в туй време Тиеслен,

900 държал си плячката блажен,

с клюн лакомо я закълвал,

ала за жалост изтървал

парче от нея на земята —

на гладния Лисан в краката.

905 Хитрецът в клоните се взрял

и мигом Тиеслен познал:

с краката си на клонка близка

парчето сирене той стискал.

Лисан, поклащайки глава,

910 подбрал най-ласкави слова

и с дружелюбен, мамещ глас

попитал: „Теб ли виждам аз?

Кога в клонака долетя ти,

приятелю? Мир на баща ти —

915 на чудния певец Рохар!

Излъчваше той толкоз чар,

че цяла Франция и днес

отдава му висока чест.

И ти, когато малък беше,

920 омайни песнички редеше —

нали си лика и прилика

с баща си. Я изтананикай,

певецо, нещичко за мен.“

Тъй поласкан бил Тиеслен,

925 че радостта си не сдържал

и мигновено вик надал.

Лисан го поощрил: „Чудесно!

Ти ще напреднеш много лесно,

че теб високата октава

930 не те изобщо затруднява.

Защо не се опиташ пак?“

Разнесъл се пронизващ грак,

Лисан туй чакал и подхванал

хвалбите си: „По-чист е станал

935 напевният ти благ гласеж.

А спреш ли ядки да ядеш,

не ще се в този свят намери

певец друг с тебе да се мери.

Защо, сеньор, и трети път

940 да ти не проехти гласът?“

Щом гарванът тез думи чул,

така гърдите си надул,

че даже не усетил как

отпуснал десния си крак

945 и сиренето бързешката

намерило се пред краката

на изгладнелия Лисан —

като подарък възжелан.

Но той решил да се покаже

950 съобразителен и даже

не го докоснал — искал в плен

самия гарван Тиеслен

да хване. Дяволито смигнал

и куция си крак привдигнал

955 тъй, че да може Тиеслен

да види, че е наранен,

и почнал да се вайка горко:

„О, Господи, да знаеш колко

злощастен съм! Дали е свише

960 теглото ми? Ах, как мирише

парчето! Зная, че е вредно

за раните ми и е редно

да го избягвам. Тиеслен,

бъди добър, слезни при мен

965 да ме избавиш от злината.

Не бих ти искал добрината,

не бих те молил, ако днес

не се усещах тъй злочест,

ако не бях в крака ранен

970 в нелепа клопка онзи ден.

Принуден съм известно време

пластир да слагам и да вземам

илачи, за да оздравея.

Ах, докога сълзи ще лея?“

975 От думите му Тиеслен

съвсем бил вече убеден,

че страда, от дървото слязъл,

но в същия момент си казал,

че може скъпо да му струва

980 туй слизане и се страхувал

до него да се приближи.

Но с цел да го окуражи,

Лисан му рекъл: „Драги мой,

ела по-близичко, не стой

985 от мене толкова далече.

Тъй тежко съм ранен, че вече

злина не мога ти направи.“

И моментално се изправил,

готов да сграбчи Тиеслен.

990 Така бил гарванът пленен

от думите, които казал

хитрецът, че не забелязал

как той към него се насочил.

Добре, че овреме отскочил

995 странично гарванът злочест,

та лакомникът само шест

пера успял да му изтръгне.

А Тиеслен, преди да тръгне

унил, обезверен оттам,

1000 помислил си: „Изглежда сам

съм си виновен: бях нехаен

и този негодяй потаен

отскубна ми пет-шест пера.

Дано Съдбата е добра

1005 и справедлива, та той в ада

да изгори или на клада!“

Понечил да се оправдава

Лисан, но Тиеслен оставал

все тъй ядосан, разгневен

1010 и рекъл: „Ето ти от мен

туй сирене: ти го изкара

с лукавство… Аз ти хванах вяра

и като истински глупак

постъпих, като гледах как

1015 куцукаш. В мен си е вината.“

Лисан на упрека не смятал

да отговаря: все пак бил

доволен, че се е сдобил

със сирене, и го изял.

1020 А после с радост си признал:

„С такава хубава храна

все още в никоя страна

не съм тъй щедро угощаван.“

И сякаш сам се убеждавал,

1025 че тя била като мехлем

за раната му. Той съвсем

добре се чувствал и решил

да тръгва. Бързо изкачил

един наклон по стръмен път,

1030 след туй поел по горски рът,

обрасъл с толкоз храсталак,

че сам не забелязал как

от пътя си се отклонил.