Роман за Лисан (13)

Риболов с опашка

Тогаз, без никак да се бави,

375 Лисан при Изангрен излязъл

и настоятелно му казал,

че трябва вече да вървят

за риба. Тръгнали на път

и след като цял ден вървели,

380 до езеро голямо спрели.

        А случката се разиграва

в предколедните дни. Тогава

във сняг загърнат е светът

и свински бутове солят

385 във всеки дом за зимнина.

Небето в лунна светлина

все тъй висяло, озвездено,

над езерото заледено.

Лисан току-що бил се спрял

390 и дупка във леда съзрял —

пастирите от този кът

там идвали да си поят

добитъка. Едно ведро

от тях край дупката било

395 оставено за тази цел.

Лисан тозчас ведрото взел,

обърнал се към Изангрен

и рекъл: „Тука всеки ден

за риба идваме, защото

400 щом пуснеш в дупката ведрото,

то със змиорки най-отбрани,

със сомове и със шарани

се пълни ненадейно бърже.“

„Така ли? Хайде да завържеш

405 за моята опашка здраво

ведрото!“^[1] Без да се забави,

Лисан изпълнил му молбата

и рекъл: „Важно е водата

изобщо да не се разклаща:

410 тогаз със сигурност се хваща

най-много риба, братко мой.“

И мигом, зад един завой,

Лисан се скрил да наблюдава

какво на езерото става.

415 Клечал смирено Изангрен,

а пък ведрото за момент

напълнило се с бучки лед.

В туй време от студа проклет

опашката му се сковала,

420 вълкът треперел до премала,

привдигнал се, напрегнал жили,

опитал се със сетни сили

ведрото някак да извади,

помислил си да се обади

425 за помощ на Лисан, обаче

страхувал се от минувачи

и от злодеи ненадейни,

защото можела да грейне

след малко ярката зорница.

430 С лукаво светнали зеници

Лисан се приближил и рекъл:

„Приятелю, полека-лека

се съмва, слънцето се вдига.

Да тръгваме, тоз улов стига!“

435 „Ела по-бързо тук при мен,

Лисане — викнал Изангрен, —

че рибата е страшно много!“

„Май ненаситен си, ей Богу!

Щом се стремиш цял куп да хванеш,

440 без нищо можеш да останеш“ —

отвърнал му Лисан коварно.

В туй ранно утро лъчезарно

живеещият недалече

Констан де Гранж бил станал вече

445 (а той бил кастелан богат,

владетел със престиж признат).

Щом рог ловджийски прозвучал,

Констан си кучетата сбрал,

на свитата си дал веднага

450 знак да започва да се стяга

за лов и, както често става,

се вдигнала голяма врява.

Щом чул шума, Лисан се скрил,

а Изангрен, уви, не бил

455 във състояние да бяга

и виждайки, че се налага

опашката си да прежали,

съвсем отчаян, до премала

той да се дърпа продължавал.

460 Но някакъв слуга тогава

със две зли хрътки се показал

и щом вълка той забелязал,

към него спуснал се стремглаво.

Ала ледът сковал бил здраво

465 опашката на Изангрен.

„На помощ! Има вълк пред мен!“ —

развикал се с тревожен глас

слугата и Констан завчас

с отбор ловци се появил

470 и властно им разпоредил:

„Пуснете кучетата! Бързо!“

Щом всеки своето отвързал,

на Изангрен те налетели

и с острите си зъби щели

475 да го разкъсат, но вълкът

кураж небивал този път

показал и се отървал.

Със меч изваден се добрал

до него и сеньор Констан

480 и със замах необуздан

да го убие се опитал,

но в устрема си той залитнал

и паднал възнак на земята.

Веднага станал и главата

485 на Изангрен на прицел взел,

ала вълкът се тъй навел,

че той отсякъл му от раз

опашката. Едва тогаз

вълкът усетил се свободен,

490 възползвал се от този сгоден

момент и настрани отскочил,

а после бързо се насочил

накъм леса приют да дири.

Бегом по неговите дири

495 копоите се устремили,

но Изангрен със всички сили

хем бягал, хем се защитавал,

но страшно много съжалявал,

че без опашка е останал.

500 От тежка скръб той бил обхванат,

ала какво могъл да стори

освен по стръмното нагоре

да бяга… Кучетата зли

го погнали, но не могли

505 да го догонят — той успял

сам до гористия превал

да стигне. Там си дъх поел

и безусловно се заклел,

че сили няма да пести

510 и на Лисан ще отмъсти.