Роман за Лисан (6)

Лисан и синигерът

Поел през ниви и баири,

без да обръща взор назад,

измъчван от неистов яд,

че номер му е изиграл

470 петелът. Както си вървял,

синигер край хралупест бук

съзрял — яйца си снесла тук

наскоро птицата грижлива.

Лисан я поздравил учтиво,

475 а след това додал: „Слезни

да те целуна“ — „Я млъкни,

Лисане — казала му тя. —

Не вярвам в твойта доброта:

ти толкоз птици и сърни

480 измами, че от теб страни

като от огън всичко живо.

Държиш се толкоз нечестиво,

а искаш да ти хващат вяра.

Кой дявол те дотам докара?“

485 Лисан отвърнал й: „Госпожо,

не проумявам как тъй може

сега да се съмняваш в мен?

Нали на твоя син рожден

съм кръстник! Искам да добавя,

490 че кралят всички нас заставя

в мир да живеем занапред^[1],

и всеки е поел обет

да спазва кралското решение.

Народът с удовлетворение

495 посрещна тази мярка строга,

защото страдал е премного

от крамоли и препирни,

и от убийствени войни.

В мир трябва да живеят всички.“

500 Съобразителната птичка

му рекла: „Потърси, Лисане,

друг някой, който да се хване

в коварните ти подли мрежи.

Прозирам твоите кроежи

505 и няма нивга да ти дам

целувка.“ — „Чуй все пак, мадам —

опитал да я уговори

хитрецът. — Аз ще си затворя

очите и едва тогава

510 ще те целуна.“ — „Е, тъй става…

Добре, затваряй си очите!“

Изпеченият изкусител

предоверил се и тозчас

очи затворил. Тя тогаз

515 не само че не му дарила

целувка, ами му натрила

със мъх зелен и със листа

мустаците. А той с уста

да я захапе се опитал,

520 но само с мъх между зъбите

останал и се сопнал гневен:

„Говореше ми ти одеве

за мир, а всъщност се оказва,

че не желаеш да го спазваш.

525 Тъй ме нападна, че изтръпнах,

ала добре, че се отдръпнах.

Изглежда, че не е успял

добронамереният крал

навред да въдвори мир траен.“

530 Лисан държал да изиграе

синигера и казал: „Драга,

ти май засегна се веднага…

Аз просто на шега го сторих —

целях да проверя по-скоро

535 дали ти е голям страхът.

Заричам се за сетен път

очи смирено да затворя.“

„Добре де, няма с теб да споря.“

Тогава кралят на лъжците

540 пак позатворил си очите.

Синигерът се приближил

до него, но не се решил

муцуната му да докосне.

В тоз миг Лисан мълниеносно

545 отново хищна паст разтворил,

но неуспехът се повторил.

„Лисане, как ще обясниш,

че с мен тъй подло се държиш?

        Ако повярвам в теб, на клада

550 да изгоря, да ида в ада!“ —

му рекъл той. Лисан подел:

„Ако го сторих, то бе с цел

да видя колко те е страх,

а пък в действителност не бях

555 към тебе никак злонамерен.

Не съм бил нивга лицемерен

и в случай че сега склониш,

самичък ще се увериш.

Тоз път най-важен е, защото

560 е в името и на доброто,

и на божествената благост.

Е, хайде, съгласи се, драга,

поне зарад сина си — той

нали е и кръщелник мой.

565 Чуй как омайващо чирика

там на онази трепетлика

и нека да се спогодим:

нали е всеки грях простим,

ако се грешникът покае…“

570 Но той, долавяйки каква е

целта му, мигом отлетял.

Тогава точно се задал

отряд от най-добри ловци,

изкусни, опитни стрелци,

575 със кучета и със прислуга.

Лисан не можел нищо друго

да стори — трябвало да бяга.

От роговете ек веднага

се чул, а птичката от бука

580 му казала: „Лисане, тука

постой, щом казваш, че в страната

ще има мир от днес нататък.“

Лисан не й се доверил,

побягнал, после се извил

585 и казал й: „Мир се подписа,

мадам, и знам добре какви са

условията му. Но явно

мирът се нарушава главно

от младите. Невръстни бяха,

590 затуй не ги тях призоваха

бащите им, за да признаят

тоз пакт, и затова все лаят

и клаузите нарушават.“

„Защо тъй странно разсъждаваш?

595 Безпочвено не ги вини!

Добре, ела ме целуни,

щом толкоз много ти се иска!“

„Не, времето ми ме притиска…

Пък и съпругът ти прие

600 тоз пакт и в него се закле…

Не искам свади и раздори.“

Така Лисан й отговорил

и се измъкнал тичешката.

Един монах откъм гората

605 тогава тъкмо се задал

и здраво на каиш държал

две кучета. Но в този миг

разнесъл се гръмовен вик:

„Пусни тез кучета веднага

610 подир Лисан, че ще избяга!“

Лисан видял пределно ясно,

че в положение опасно

се е оказал: някой с ножа

ще смъкне неговата кожа.

615 Той сметнал, че ще се наложи

тозчас ход хитър да приложи

и да надмогне своя страх.

От приближилия монах

не можел да избяга вече,

620 за да се скрие надалече

из нивите или в гората.

Щом зърнал го, веднага братът

към него хукнал и извикал:

„Не ще се отървеш, мръснико!“

625 „Сеньор, недейте ме обижда!

По облеклото ви се вижда

безспорно, че принадлежите

към братството, а се държите

тъй лошо. Ако двете псета,

630 от озлобление обзети,

във мене впият си зъбите,

ако ме силом задържите,

сеньор, то знайте, че тогаз

грехът ще падне върху вас.

635 Кажете ми какво ви пречи,

че с тези кучета понечих

да се надбягвам при облог

тъй съблазнително висок?“

Монахът му се доверил,

640 благословил го и решил

по път обратен да поеме.

Лисан не щял да губи време,

на своя пъргав кон препуснал,

във тясна долина се спуснал

645 и със страхотна бързина

преминал китна равнина.

След него тропотът не спирал,

но той безспирно галопирал,

пресякъл ловко ров широк,

650 а после със гигантски скок

се мушнал в храстите зелени.

След кучетата настървени

стремглаво хукнали ловците,

но му изгубили следите;

655 а пък Лисан небивал страх

изпитвал винаги от тях.

Той бил ужасно уморен,

защото яздил бил цял ден,

пък и със птиците, за жалост,

660 не му и тоз път провървяло,

но по-спокоен бил, защото

все пак се отървал от злото.

Ала ядът не му преминал

и не преставал да проклина

665 заклетите си врагове.