Роман за Лисан (19)

Дуелът между Лисан и Изангрен^[1]

Лъвът, като всевластен крал,

бароните си бил събрал

и цели три дни във палата

течал напрегнато дебатът

5 по тъжбата на Изангрен.

В едно бил всеки убеден —

че само чрез единно мнение

ще се постигне помирение.

Безскрупулният и притворен

10 сеньор Лисан, като придворен,

бил призован, а както знаем,

единствен той бил обвиняем

но не отишъл. Уж далеко

Лисан живеел и не леко

15 щял до палата да пътува,

а всъщност много се страхувал

от дворцовата неприязън.

Понеже устрем неизказан

присъстващите бил обзел,

20 посред възбуда без предел

кънтели тъпани, чинели

и песни радостни ехтели

в очакване да се яви

ответникът Лисан. Уви,

25 все още той не се вестявал,

а пък народът продължавал

в туй време да се весели.

Когато всички се били

на забавление отдали,

30 Гримбер към бляскавите зали

с Лисан едва-едва вървял.

Ответникът след малко щял

да си плати за греховете,

ако със номер съответен

35 удобен изход не намери.

Като го гледал как трепери,

Гримбер му рекъл: „Не, не струва

приятелю, да се страхуваш —

щом две злини изникнат, ти

40 по-малката предпочети.

Безсмислено ще е да бягаш,

когато кралят ти налага

тук, щеш не щеш, да се явиш.

Защо да се безпокоиш

45 сега от някакъв си крал?

Ти даже би го надживял.

По-лъчезарен вид си дай,

надежда не губи и знай,

че по-добре врабче в ръката,

50 а не сокол във небесата.

От смърт поплювковците само

страхуват се. Роди ме мамо

с късмет, пък ме хвърли на смет.

Недей забравя тоз завет!“

55 Лисан разбрал, че с пълно право

Гримбер такъв съвет му дава,

доволен хванал за ръка

приятеля си и така

промъкнали се през тълпата

60 и влезли в залата, в която

елитът дворцов бил събран.

Пред своя господар Лисан

тозчас на колене застанал

и рекъл му: „Да ви засланя,

65 кралю мой, милостта Господна!

И нека обич всенародна

да радва вашите придворни!“

Лисан умеел да говори,

но предпочитал в този час

70 да е във някой див боаз,

а не на колене пред трона.

Мълчали кралските барони,

Лисан в очакване стоял…

Най-сетне сдържаният крал

75 отвърнал му с пренебрежение:

„Аз със подобно уважение

не мога да ти отговоря,

невернико. Държа във двора

ти тази нощ да престоиш,

80 а после трябва своя риж

кожух в залог да ни оставиш,

преди на път да се отправиш.

Скрит зад градинската ограда,

не си предвиждал в тази сграда

85 да влизаш — смятал си за слава

да мамиш и да заблуждаваш.

Това възможно е било,

защото свойто колело

за теб Съдбата е въртяла.

90 Но след зефир вилнее хала,

а след смеха сълзи текат.

На третия, фатален, път

се счупва стомната за жалост.

За теб туй колело е спряло.

95 Със външното си изражение

ти в нас създаваш впечатление

на честен мъж… Уви, привидно!

От счупеното става видно

каква била е твойта стомна.

100 Та ти и от змия отровна

си по-опасен. Само зло

от теб, Лисане, е могло

да се очаква до ден-днешен,

защото си хитрец предрешен,

105 една торба с лъжи си ти.

Кой би могъл да ти прости

това, че лъжеш най-безсрамно,

че с поведение измамно

си злепоставил Изангрен,

110 че с номер, дяволски скроен,

ти в клопка вкара котарака

Тибер. А Брюн ми се оплака,

че си измъкнал подло клина

от зейналата цепнатина,

115 и той във дънера притиснал

муцуната си. Ще увиснеш

по моя воля на въжето!“

Със благодушие превзето

Лисан подел: „Кралю мой мил,

120 аз зло не съм ви причинил

и своя дълг не съм забравил.

Навсякъде сте се прославил

като добър и честен крал.

Аз съм покорен ваш васал

125 и волята ви ще зачитам.

Вразите ми ще се опитат

да ме очернят, но едва ли

реални факти биха дали.

Те доноси ще съчинят,

130 но аз твърдя, че никой път

не съм извършил прегрешение.

Кой днес изпитва уважение

към свестните? Тях ги петнят

безпочвено във всеки кът.

135 Тях от наследство ги лишават

и ги в чужбина заточават.

Които нямат ум в главата,

те само истината смятат

за важна. Вам се, сир, полага

140 да разпознавате веднага

и праведния, и лъжеца,

и искрения, и хитреца.

Познат съм ви от двайсетина

години… В моята родина

145 кой друг придворен, освен мен,

е бил по-предан, по-почтен?

Не са изчезнали следите

от всички трудности, които

заради своя крал любим

150 преодолях на път за Рим,

Монпелие и за Салерно.

Тегло изпитах прекомерно

и все пак аз донесох цяр

за моя страдащ господар.“^[2]

155         Гримбер намесил се: „Греши

тоз, който иска със лъжи,

кралю, Лисан да злепостави.

Такава низост би направил

един подлец.“ — „Добре го рече,

160 Гримбер — със по-учтив тон вече

отвърнал кралят. — Лично аз

заръчах на Тибер при нас

Лисан да доведе надлежно.

Ала хитрецът неизбежно

165 си служи с празни обещания.

Тогава уж добро желание

той проявил и щял наскоро

да се яви при мене в двора.

Но както те насам вървели,

170 във село някакво се спрели

край двора на свещеник стар.

До каменния си дувар,

със цел да улови Лисан,

стопанинът голям капан

175 преди това заложил бил.

Лисан коварно убедил

Тибер, че много мишки шетат

безспир по всичките кьошета

на двора, даже на дома.

180 Загубил ли си е ума

Тибер, та лесно вяра хванал

и в миг попаднал във капана?

Взел да се тегли и напряга,

но не сколасал да избяга,

185 а пък Лисан в туй време вече

се бил оттеглил надалече.

Щом тупурдия доловили,

стопаните със всички сили

накъм дувара се завтекли.

190 Те с основание си рекли,

че пакостник е паднал в клопка,

един взел кол, друг грабнал сопа

и почнали Тибер да бият.

Със клуп на здравата си шия,

195 той силно дърпал се, дордето

освободил се от въжето.

Със зъби стиснати, наежен,

котакът бил пред неизбежен

жесток двубой със домакина.

200 Но без да спира да проклина,

свещеникът, със остър кол,

без риза и без гащи — гол

се появил, замахнал яко

да го удари, но котакът

205 се извъртял и за мъдете

тъй го захапал, че и двете

той само след момент изял^[3]

и се по чудо отървал.

Кюрето спало през нощта

210 с любовницата си. Щом тя

за случилото се разбрала,

неутешимо заридала:

«Защо това зло точно мен

ме сполетя? От тоя ден

215 как на любов да се надявам,

щом моят мил, уви, остава

без туй, което досега

ми радост носеше? Кога

пак мен ще яхнеш, мой левенте,

220 като си вече импотентен?

Със него тъй щастлива бях

до днес. Какви храни ядях,

с какви премени се обличах!

Едва ли той ще ме обича,

225 щом котаракът го лиши

от мъжество. Кой ще теши

една отчаяна жена?

Каква по-пагубна злина?»^[4]

Додето вайкала се тя,

230 Тибер офейкал, а в степта

Лисан укривал се в туй време…

Сеньори, нужно е да вземем

срещу подлеца мерки строги.

Та той и на мечока много

235 злочестини е причинил.

Брюн сам ми каза, че му бил

Лисан със глас лукав подшушнал

във дъб разцепен да си мушне

муцуната, защото мед

240 там бил намерил отнапред.

Мечокът пъхнал бързешката

носа си във цепнатината,

но клиновете в този миг

отскочили и адски вик

245 надал горкият Брюн, защото

така го стиснало дървото,

че той от болка прималял.

Лисан ехидно се засмял:

«Ти, Мечо, сладък мед ядеш,

250 а няма ли да ми дадеш?

Е, дръж си го за теб, но знай,

че ти в момента слагаш край

на дружбата ни. Не намирам

за нужно днес да се нервирам,

255 но нийде няма да отида

със теб.» След упреци обидни

Лисан в дъбравата се скрил,

а Брюн тъй здраво стиснат бил,

че целият се в пот облял

260 от теглене, но не успял

от дяволската цепнатина

да се измъкне. Двайсетина

дървари мигом се задали,

видели Брюн и изтърчали

265 към него с яростни закани:

«Мечок! Елате да го хванем!

Внимавайте да не избяга!

Да го пречукаме веднага!»

Брюн чул ги, сили пак събрал,

270 задърпал се, но изподрал

в таз цепнатина свойте бузи

и лапите си тъй охлузил,

че целият потънал в кръв.

Обхванати от дива стръв,

275 дърварите така го били,

че му ребрата потрошили.

Мечокът Брюн все пак успял

да се спаси: изнемощял

накъм леса се устремил

280 и от дърварите се скрил.

Кълна се пред олтара в Рим,

че миг не бива да търпим

коварния хитрец Лисан.

Той без стеснение и свян

285 за връх на всичко се присмял

на Брюн: за малко време спрял

на кръстопътя край шубрака,

решен мечока да изчака,

и с подигравки скорострелни

290 го срещнал: «Мязаш на отшелник,

сеньор. С тонсура на главата

ти май за литургия свята

приготвил си се бил отрано…

Изглежда, че монах си станал.

295 Ще можеш ли с благоговение

да изпълняваш песнопения?»

Лисан безброй злини е сторил

на нашия събрат, сеньори,

и с пълно право Брюн разчита

300 сега на нашата защита.

Синигерът, горката птица

се вайка като мъченица

от този лицемер нахален.

Когато му целувка дала

305 в знак на другарско отношение,

той паст отворил с намерение

да я погълне. Но добре, че

крилата й за миг далече

отнесли я: тя се укрила

310 в шубраците и се спасила

от него… Вярвала е явно

във някакво си стародавно

другарство и добросъседство,

а той подмамил я посредством

315 съблазни долни, непочтени,

и се налага, според мене,

да порицаем подлостта му.

Затуй, опашката му само

щом видите, нащрек бъдете,

320 приятели, и се пазете

от този негодяй развратен.

И Пинта, дамата, която

мнозина тачат, се оплака,

че нейната сестра отвлякъл

325 и трътката й кръвожадно

изтръгнал той и безпощадно

пет от сестрите й убил.

Та кой не е от него бил

подлъгван, мамен, злепоставян!

330 Затуй предвиждам да заставя

съда, след щателно дознание,

да му наложи наказание.

Спомнете си, че преди време

Лисан с лъжа успял да вземе

335 къс сирене от Тиеслен.

Престорил се, че е ранен

и като хищен звяр понечил

да лапне гарвана, но вече

бил безвъзвратно закъснял:

340 сир Тиеслен бил отлетял;

но преди туй Лисан го бил

от четири пера лишил.

Та той на мъки всевъзможни

и много други е подложил.

345 Сеньори, ще припомня само,

че с Изангрен и със жена му

той също зле се е държал:

веднъж Херсан той обладал,

третирайки като слугиня

350 една почтена домакиня,

почитана от всички нас —

със нея долната си страст

той искал да задоволи.

Ако му аз простя, нали

355 това за мен ще е позор,

ще ме намрази моят двор.

А кой ли крал не би зачел

оплакването на Рьонел?

Един достопочтен стар пес,

360 от който всички ние днес

се учим… Заради Лисан

и той попаднал във капан,

от местен селянин заложен.

Лисан го убедил, че може

365 там да открие мощи стари

от преподобния Хиларий,

че който се над тях помоли,

Бог го избавя от неволи

и вдига на крака болник,

370 дори да е паралитик.

Рьонел бил мъдър, прозорлив,

но този път свръхдоверчив,

за жалост, се показал той.

Ех, ти, Лисане, колко бой

375 заслужил си за наглостта си.

Но всеки за наивността си

заплаща скъпо… Вяра хванал

Рьонел, пред клопката застанал,

там бучка сирене съзрял,

380 не се изобщо колебал

и върху него слепешката

нахвърлил се. Ала когато

назад горкият се отдръпнал,

от безподобен страх изтръпнал —

385 без малко да изгуби свяст.

Въжето за врата тозчас

го стиснало, защото то

било изпънато като

да тегли кораб по водата.

390 Дано Лисан при Сатаната

да иде, да изтлее в ада!

По-хубав дял не му се пада.

Във състояние свръхтежко

бил песът, а Лисан с насмешка

395 отнесъл се и го накарал

лозя да пази… Но пъдари

съгледали го: кой докопал

кол остър, кой дебела сопа

и песът доста бой изял.

400 Той гък да каже не можал,

но с много зор успял все пак

да се спаси от тях със бяг.

Приканвам цялото събрание

днес най-сурово наказание

405 на тоз престъпник да наложи,

за да престане да тревожи

достойните и честни хора.

Обет поемам аз пред двора

Лисан убит или обесен

410 да бъде, ако той уместен

претекст сега не ни представи

за туй, което е направил.

Коварството ти ми дотегна,

Лисане, ти и мен засегна

415 и аз проклинам тез, които

все още ти търпят злините!

Ти носиш всекиму беда…

Кълна се в своята брада,

че непрестанно ще ти преча

420 да вършиш зло и няма вече

от тебе никой да се пази.

Лисане, всеки днес те мрази.“

        Прибързан отговор не давал

Лисан, пък и не се смущавал

425 от никого (навикнал бил)

и с вид подтиснат и унил

въздъхнал и навел глава.

Той знаел със какви слова

и на кого да отговаря

430 и в кой момент да не отваря

устата си: не се поддал

на натиск и си замълчал.

А после леко попремигнал,

към суверена поглед вдигнал

435 и му поискал разрешение

да каже личното си мнение

пред почетния двор и трона,

съобразено със закона

и със реда. „Добре го рече,

440 Лисане, няма да ти пречим

да се изкажеш: ще следим

речта ти и ще си мълчим“ —

отвърнал сдържано лъвът.

Лисан подел: „Ако съдът

445 изисква го, кралю, аз зная

как трябва да се оправдая

и процедурно ще го сторя.

Изпърво искам да оспоря

отправеното обвинение,

450 че съм извършил прегрешение

спрямо синигера и спрямо

Тибер. Ще подчертая само,

че нищо лошо аз на тях

не съм направил. Нямам грях

455 ни към Купе (друг май е смачкал

оназ непредпазлива квачка),

ни към ищеца Тиеслен.

Без основание от мен

и Брюн оплакал се наскоро…

460 Ни на Рьонел злина съм сторил,

ни на съседа Изангрен.

Към всички тях аз бях почтен

и услужлив. Кралю, в това е

вината ми. Днес всеки знае,

465 че който е невинен, пати.

Такава ми била съдбата —

за моето добро държание

да ми се иска наказание

и в крайна сметка се явявам

470 на съд, тъй както повелява

изрично моят суверен.“

        При тези думи Изангрен

до трона място пръв заел,

дошли и молосът Рьонел,

475 и преданият му съсед

Тибер, и Пинта, и Розет,

и Брюн, злочестият мечок,

и мъничкият черноок

синигер. Всички се явили

480 пред краля и му изразили,

без умисъл, без заблуждения,

повторно свойте обвинения.

От страх затресъл се така

Лисан, че с лявата ръка^[5]

485 взел да се кръсти: подразбирал,

че няма смисъл да лавира

и е излишно да хитрува.

Той от въжето се страхувал,

но в миг си нещо наумил:

490 ако не се бил провалил

до днес, това дължал най-вече

на чудното си красноречие.

Кой както знае, тъй играе.

        Лъвът попитал го: „Каква е

495 последната ти дума? Нека

я чуем.“ Някак издалеко

Лисан подел: „Сир, паметта ми

не ме във този случай мами:

на никого не съм зло сторил.

500 Кой както иска да говори,

но те без капка основание

тръбят, че трябва наказание

да ми наложите. Ушите

ми проглушиха с клеветите,

505 които срещу мен отправят.

Ония, дето съм прославил,

сега ме правят за резил.

Не съм се с нищо провинил,

не съм им причинил вреди

510 и вярвам, че ще победи

най-сетне справедливостта.

На Изангрен ненавистта

не съм заслужил ни веднъж.

Та аз не съм развратен мъж,

515 за да се гавря със жена му!

Макар че справедливост само

от Бога чакам, бих приел

във краен случай на дуел

пред вас да бъде разрешен

520 достойно спорът с Изангрен.“

Вълкът, ядосан, настоял

пред своя височайши крал

да каже свойто възражение

и щом получил разрешение,

525 подхванал: „Чуй, Лисане, аз

съм в правото си в този час

за справедливост да пледирам,

защото ни не даваш мира.

Представил съм в съда прошение,

530 обаче удовлетворение

не съм получил аз, при все че

пред всички кралят Лъв се врече

да те накаже твърде строго.

Ти причини злини на много

535 от нас и кралят призова те

да отговаряш за делата,

които спрямо нас извърши.

Ти толкоз съдбини прекърши,

че настоявам с твоя случай

540 съдът веднага да приключи.

Не ще се впускам в далавери,

свидетели ще си намеря

и пред лъва най-отговорно

те ще докладват, че позорно

545 към мен до днес си се държал.

Ред доказателства бих дал

сега, без никаква отсрочка“

„Кажи от твойта гледна точка,

сеньор, как фактите стоят?“ —

550 прекъснал го Лисан. Вълкът

отвърнал: „Щом като държиш

да ме изслушаш, без лъжи

подробно всичко ще изложа.

Със тебе сме по воля божа

555 приятели, но над сто пъти

си ме излъгал. А грехът ти

не е по-малък и към тия,

които скоро ще разкрият

безбройните ти злодеяния.

560 Аз имам всички основания

да вярвам, че съдът навреме

по тях становище ще вземе,

а и по случая с жена ми,

която подло ти подмами.“

565 „Не, този случай е скалъпен.

Дори и помисъл престъпен

не съм аз към жена ти имал.“

„Ти с вероломство непростимо

я изнасили. Аз там бях

570 и със очите си видях

как я такова, как с нечута

бруталност ти я тегли, бута

и как опашката и стиска.

От таз постъпка аз по-низка

575 не знам… След туй, задоволен,

от нея слезе и пред мен

обу си бързо панталона.

Уви, ще трябва пред закона

да го призная днес и тук…

580 Не бих го споделил със друг.“

        Лисан подел: „Бог да те пази

от този, който те намрази!

Как, Изангрен, можа дотам

да стигнеш? Най-добре аз знам,

585 че на жена ти, като мъж,

не съм посягал ни веднъж.

Това не бих си позволил.

Уж изнасилил съм я бил —

туй сторил би един мръсник,

590 по-нагъл и от еретик.

Изглежда нямаш капка чест,

щом гръмко разтръбяваш днес

това, що всеки премълчава.

Та то Херсан опозорява.

595 Нима не чувстваш, че ти сам

я правиш за резил и срам?

Придърпах я, защото исках

да е до изхода по-близко.

Побутнах я, за да изскочи,

600 а ти тук казваш, че нарочно

зле към Херсан съм се държал,

че съм я блъскал и ругал.

С най-чисти помисли аз бях,

а в крайна сметка се видях

605 охулен. Глупаво постъпих

и затова платих прескъпо —

приятелят ми стана враг.“

„За луди ли ни вземаш пак,

Лисане? Няма ли да спреш

610 най-сетне с тоз нелеп брътвеж?

Мнозина ти се доверяват,

но все излъгани остават.

Оплаквам се от теб, защото

скрои ми но̀мера с ведрото.^[6]

615 Защо в тоз миг не те болеше,

Лисане, зъб, та да не беше

постигнал подлата си цел!

А колко други си подвел!

Подлъга ме, че там е раят,

620 че сред небивала омая

в гори, в поля ще скитам сам,

каквото ми си ще, ще ям:

пъстърва, сьомга, мряна, щука…

Къде ти по-щастлива слука!

625 От глупост аз ти хванах вяра

и ти ме във ведрото вкара;

заслизах шеметно и ето,

че се разви съвсем въжето,

защото много тежък бях.

630 А ти бе лек и аз видях

как бързо вдигаш се нагоре

и чух как рече с тон притворен:

«Един издига се, друг слиза,

така че сметката излиза».

635 Ти се измъкваше от ада,

а аз на твойто място падах —

на дъното на тоз геран.

Та ето как бях изигран

от теб, подлецо несравним.

640 Обзе ме гняв неизразим,

когато трижди във водата

съвсем потъна ми главата!

Да, имаше какво да пия…

Каква по-тежка орисия

645 от туй неистово мъчение,

от туй нелепо омерзение!

А след това по-лошо стана:

монаси около герана

дойдоха, щом дочули врява.

650 Кобилицата хвана здраво

един от тях и ме извади,

с кривак удари ме отзади,

а после с колове ме биха

и в ров дълбок ме повалиха,

655 където целият във кал

затънах — ни жив, ни умрял.

Попаднах във такава смрад,

че се почувствах като в ад,

не можех дъх да си поема

660 и щях да си умра без време.

Ребрата ми строшени бяха,

краката страшно ме боляха

и все пак с много мъки сварих

да мина селските дувари

665 и във спасителния лес

да се укрия. Аз и днес

в краката си усещам болки.

Лисане, ако знаеш колко

тоз спомен ми гнети душата.

670 А помниш ли нощта, когато

заведе ме на риболов:

студът бе толкова суров,

че малко време след това

лед ми опашката скова.^[7]

675 Ако не бях я аз прежалил,

тогава от смъртта едва ли

бих се спасил.“ Лисан отново

прекъснал го: „Ти търсиш повод

да ме очерниш, Изангрен.

680 За всяка пакост само мен

виновен искаш да изкараш.

Щом изгладнееш, стръв без мяра

обзема те… Таз лакомия

довела ти е всички тия

685 нещастия — това е знайно.

А Библията неслучайно

ни поучава: не ламти

за всичко, че без нищо ти

ще си останеш. Я кажи,

690 но откровено, без лъжи,

защо не се задоволи

със две-три риби? Та нали

не бива да изпитваш срам,

че с малко риба ти оттам

695 си тръгнал? Беше те обзел

стремеж до невъзможна цел

най-безогледно да достигнеш:

цял кош със риба да задигнеш.

Когато рекох ти «Ела

700 при мене», ти не пожела

да тръгнеш, а ми изръмжа.

И аз, понеже не можах

да чакам дълго, си заминах.

Защо ти виждаш в мен причина

705 за своята беда в тоз случай?“

„Лисане, ти си се научил

да лъжеш и излъга пак.

Но знай, че аз не съм глупак.

Един ден свински бут бях ял

710 и бях ужасно ожаднял,

а ти, безсрамен изнудвач,

ми се представи за пазач

на изба и ми завъртя

ума, като ми обеща

715 да уталожиш мойта жажда.“

„Лъжецът в тебе се обажда

отново — рекъл му Лисан. —

Ти бе като кютюк пиян

и стигна с перчене дотам

720 да ми твърдиш, че можеш сам

да пееш песни многогласни.

И взе да грачиш тъй ужасно,

че селяните страшно бяха

учудени и дотърчаха

725 да разберат какво ли става.

Щом аз дочух, че вдигат врява,

офейках… Кой би ме ругал?

Ами ако пък бях умрял!

Ако ме бяха заловили,

730 веднага биха ме убили.

Нима във мене е вината,

че теб те биха по главата?

Кой вятър сее, жъне бури.“

„Ти все у другите кусури

735 намираш. Гаден си и злобен,

Лисане. Мен за безподобен

наивник ти ме взе, когато

врелец изля ми на главата

и кожата ми тъй ощави,

740 проклетнико, че ми направи

Тонсура като на кюре —

без малко да ме одереш.^[8]

Отмина ме, но не забрави

насмешлив взор да ми отправиш…

745 Подлец си по природа ти

и аз не мога си прости,

че вярвал съм в един безбожник.

Веднъж змиорка ми предложи,

попитах те отде я имаш,

750 а ти с лукавост несмутима,

за да ме заблудиш, ми рече,

че нейде в пътя, недалече,

търговци карали кола

със риба и че тя била

755 тъй много, че и по земята

нападала, и че в колата

онез те хвърлили нехайно…

(Да видиш в пътя си случайно

лисица мъртва — тоз късмет

760 не се изпуска).^[9] Бях обзет

от порив луд: пред тях тозчас

да легна като труп и аз.

Ти свойта подлост пак прикри

и дружески ме поощри

765 така да сторя. Резултатът

ужасен беше — във ребрата

и днес усещам остра болка.

Не мога да ти кажа колко

отчаян бях. Как се проклинам,

770 че много време вече мина,

а аз не съм ти отмъстил.

Един цял ден бих посветил

неволите си да изреждам

в съда и, както ми изглежда,

775 не ще ми стигне. Но щом спорът

дойде до краля, значи скоро

решителният миг, Лисане,

неотменимо ще настане:

ще отмъстя за свойта чест.

780 Уви, аз вярвах ти до днес,

а ти ме лъга безогледно.

Но ще ми паднеш за последно

и на лъжите си тогава

не би могъл да се надяваш.“

785 Лисан на всичко бил решен

и рекъл му: „Сир Изангрен,

упрекваш ме без основание.

Дошлите на това събрание

барони явно предпочитат

790 да си мълчат, защото считат,

че като глупав се държиш

и че душата си кривиш,

като си служиш със заблуди

и вземаш всички нас за луди.“

795 „Лисане, престани със тия

нелепости, с таз дивотия.

Изгубих всякакво търпение

и чакам кралското решение

да почнем битката веднага.“

800 „И аз не смятам да отлагам

двубоя с теб“ — тон повишил

Лисан… И всеки обявил

залога си. Най-сетне дворът

разбрал, че изходът от спора

805 ще бъде търсен чрез дуел.

Достатъчно ли бил умел

Лисан, когато се сражавал,

дали не щял да съжалява,

че се е съгласил на бой?

810 Щом кралят ги попитал кой

кого избира за заложник,

от прението уталожен,

пръв Изангрен напред изскочил

и за заложници посочил

815 мечока Брюн и Шантеклер,

и котарака сир Тибер

и заека Куар… Лисан

взел сир Гримбер и сир Босан,

сир Еспинел и сир Бьолен.

820 Подир това бил уточнен

и ден удобен за дуела —

със краен срок до две недели.

Тук язовецът сир Гримбер

по свой типичен маниер

825 провокативно заявил,

че всячески би подкрепил

Лисан в двубоя с Изангрен.

Лъвът бил вече отегчен

и заявил: „Сир, по-спокойно

830 се дръжте, по-благопристойно!

Разбрахме се. Сега е време

обратно всеки да поеме.“

Ако Лисан не притежавал

ни буйност, нито мощ такава,

835 каквато имал Изангрен,

той бил пък с хитрост надарен,

неимоверно ловък бил

и затова не възразил

с врага си да се дуелира.

840 Той бил трениран да парира

и ударите по главата,

и ритането във краката

и се надявал да е кратка

борбата. Та една ли хватка

845 владеел: с удар да отвръща,

да спъва с крак, да се обръща

тъй ловко, че преди да може

врагът му сила да приложи,

да му прекърши той снагата

850 или да му строши ръката.

Вълкът на друго се надявал:

в дома си той се излежавал,

във свойта правота уверен,

и мислел, че с добре премерен

855 и силен удар в миг би смазал

Лисан. Затуй се и показал

нетърпелив: желаел спорът

да се приключи час по-скоро.

Лисан решил, без да се бави,

860 оръжие да си достави.

Добри приятели той имал,

от всекиго по нещо взимал

и с всичко нужно се сдобил.

Като жълт кръг му щитът бил,

865 а ризницата му червена

била от майстор вещ скроена;

кривак от глог, колан от кожа

доставил си и вече можел

съвсем успешно да се бие

870 с врага си и да го надвие.

Но и вълкът не подценил

опасността: той се снабдил

навреме с хубави доспехи,

поръчал си удобни дрехи,

875 щит, шлем и гащи подплатени,

и ризница олекотена…

Във възчервен цвят бил му щитът,

а ризницата — тъй съшита,

че да го пази от атака;

880 от жилав дрян му бил кривакът,

блестял му шлемът като нов —

тъй че напълно бил готов

да води бой ожесточен.

        Дошъл уреченият ден

885 и двамата отишли в двора,

където много знатни хора

били се стекли на събрание

и със заострено внимание

изслушвали различни мнения.

890 Със най-спокойно изражение,

предизвикателно припрян

в палата се явил Лисан:

той бил с остригана глава

и със обръсната брада.

895 И Изангрен там на свой ред

се появил, но цял обзет

от злоба и от неприязън,

обаче без да е отрязал

от своята глава ни косъм.

900 И той се дразнел, че въпросът

не се решава час по-скоро,

за да си изличи позора,

и във изчакване досадно

представял си как ще му падне

905 Лисан най-сетне във ръцете,

но вече чувствал, че нозете

не го държат от напрежение.

        Обхваната от притеснение,

в бърлогата си Хермелина

910 ведно със своите двамина

невръстни синове стояла.

Ръце молитвено допряла,

тя взела да се моли Богу

Лисан да не пострада много,

915 Бог да го пази от измама

и за живота му да няма

опасност. Двете му деца,

с облети във сълзи лица,

молитви шепнели горещо

920 да се не случи лошо нещо

на техния баща Лисан.

        Молби шептяла и Херсан

към Господа… Десетки пъти

повтаряла дано мъжът й

925 жив след дуела не остане,

със твърда вяра, че Лисан е

достоен да е победител,

защото толкова честита

я бил в бърлогата направил,

930 защото той й бил доставил

незаменимо наслаждение.

Под Изангреново давление

тя трябвало да се оплаче

пред краля от Лисан, обаче

935 тя всъщност на Лисан държала

и много се безпокояла

той в боя да не си изпати.

        Във двора бедни и богати

събрали се да наблюдават

940 дуела. Изангрен оставал

неустрашим пред хитрините

на своя враг: та той разчитал

на извънмерната си сила.

        Щом множеството дъх стаило,

945 крал Лъв възложил на Бришмер,

най-сведущия доктринер,

когото цял народ зачитал,

да бъде главният арбитър.

Тозчас еленът му приел

950 заръката и се заел

помощници да избере.

Бароните той най-добре

познавал и посочил трима

арбитри със завидно име:

955 решителния леопард

(най-страшния и дързък звяр),

влиятелния бик Брюан

и якия глиган Босан.

И четиримата отдавна

960 се славели със мъдрост явна,

със опитност и вещина.

Те можели в дълбочина

да вникват в трудните проблеми

и рекли, че ще се заемат

965 да ръководят отговорно

с умението си безспорно

и с такт съдебния дебат.

Бришмер, като висш магистрат,

започнал пръв: „Със изумление

970 разбрах, че всяко престъпление,

извършено от сир Лисан,

е ставало по точен план.

Рьонел, Тибер и Брюн мечокът

на тази истина жестока

975 наблегнаха. А като тях

и други има. Аз узнах

от Пинта и от Тиеслен

за подлостта му. Изангрен

и зарад тях в двубой лют днес

980 ще защитава свойта чест,

та разкаяние Лисан

да сети, а във този стан

да има вече мир, сеньори.“

„Как убедително говориш!“ —

985 провикнали се в хор Босан

и целият народ събран.

И четиримата тозчас

на краля рекли: „Според нас

и според другите барони

990 най-редно ще е да напомним

на двамата да се сдобрят,

за да се възцари мирът.“

„Чудесно! — одобрил крал Лъв. —

Предлагам да говори пръв

995 тъжителят сир Изангрен.

Бидейки крал, съм задължен

законността да съблюдавам,

а другото на вас оставям.

Аз също съм за помирение

1000 в духа на вашето решение.“

Бришмер се към вълка завтекъл

и на ухото му той рекъл,

че кралят, изумен, се пита

защо войната предпочитат,

1005 че редно ще е Изангрен

да бъде в случая склонѐн

с Лисан да търси помирение,

но да му иска обяснение

все пак за случая, когато

1010 той изнасилил заднишката

и пред очите му жена му.

„Не! — викнал Изангрен. — Туй само

не искайте от мен. Пак срам

не ще търпя! Не ща да знам

1015 за мир със него. Тоз глупак

с жена ми би се гаврил пак.“

Бришмер отвърнал, че желае

той лично да се занимае

с въпроса и че най-подир

1020 те трябва да постигнат мир.

Пак възмутил се Изангрен:

„Не дай си Боже! Не, на мен

такъв подход не ми отърва.

Аз казах, че държа изпърво

1025 да видят всички кой от нас

по-силен е и чак тогаз

за мир да мислим. За пиян

ще ме помислят, щом с Лисан

мир сключа. На крал Лъв кажете,

1030 че искам да ми зачетете

честта, достойнството, правата,

че изходът е във борбата,

за да се види кой от нас

ще победи — той или аз.“

1035 Бришмер на своя крал доложил,

че с Изангрен за мир не може

да се говори в тоз момент,

и рекъл: „Аз от Изангрен

разбрах, че той не иска мир

1040 с Лисан да сключи. Нека, сир,

да бъде спорът им решен

във пряка схватка! Според мен

от разигралата се драма

днес по-приемлив изход няма.“

1045 Лъвът ужасно се ядосал,

ала с отлагане въпросът

не можел уреден да бъде

и след като Бришмер разсъдил,

на краля мъдро заявил:

1050 „Сир, вие винаги сте бил

защитник на законността:

с меч на полето на честта

днес нека двамата застанат,

та при атака и отбрана

1055 да видим кой е по-добрият“.

„Бришмер, и аз споделям тия

съждения. Бих се заклел

и в Господа, че мойта цел

е правото да побеждава.

1060 Щом трябва, нека се сражават.

Сеньор, тозчас ги заведете

на бойното поле и бдете

да бъде водена борбата

в съгласие със правилата.“

1065 Завели ги. Та кой от тях

в момента не изпитвал страх!

Треперейки, със смут в сърцето,

те хванали се за ръцете,

за да изчакат капелана

1070 Бьолен. Когато той застанал

пред тях със мощите свещени,

те коленичили смирено

и се заклели. С глас мъжествен

крал Лъв във този миг тържествен

1075 приканил всички да мълчат

и примерно да се държат.

Когато всичко се смълчало

мечокът Брюн и сенешалът

Бришмер отпред се появили

1080 и велегласно обявили

как щял да мине тоз дуел.

Бришмер напътствено подел:

„Внимавайте в това, което

ще кажа, и ме поправете,

1085 ако греша. Сега, сеньори,

Лисан пръв трябва да говори:

той с падане на колене

пред всички ще се закълне,

че нищо не е правил с цел

1090 на Изангрен и на Рьонел

да стори зло и че без право

от Тиеслен е обвиняван

и от синигера. Лисане,

туй трябва тутакси да стане!“

1095 Без ни най-малко да се бави,

Лисан запретнал си ръкава,

над мощите ръка протегнал,

по навик своя ум напрегнал

и се заклел в свети Жермен

1100 и в Бога, че на Изангрен

злина изобщо не бил правил.

Едва се бил Лисан изправил

и коленичил на свой ред

вълкът, от силен яд обзет,

1105 понеже чул Лисан как бърже

измъква се, как долно лъже.

Бришмер подканил Изангрен:

„Ти винаги си бил почтен,

приятелю. Без да се маеш,

1110 ще трябва да опровергаеш

Лисан, щом ти за прав се смяташ.“

Вълкът повдигнал си главата

и рекъл с гняв необуздан:

„Аз заявявам, че Лисан

1115 безсрамно лъже.“ След това

навел над мощите глава,

целунал ги и се помолил

на Господа беди, неволи

да му спести, за да се бие

1120 така с Лисан, че да измие

срама си. После и земята

целунал, станал бързешката,

взел щита си, взор остър спрял

върху Лисан, в кръг завъртял

1125 тоягата си във закана,

настойчиво Лисан подканил

да не се бави и с поклони

зачел достойните барони.

Лисан мълчал… Въздъхнал само

1130 и спомен жив от младостта му

изплувал. Вече бил забравил

магиите, които правел

във миналото, и все пак

навреме си припомнил как

1135 с кривак се правят пируети,

усетил сила във ръцете,

кривака взел, застанал прав

и се почувствал триж по-здрав

дори от замък укрепен.

1140 Той в много битки бил кален

и притежавал тъй добра

школовка, че като игра

фехтовката с кривак владеел

и непрекъснато радеел

1145 за подвизи. Нов меч блестял

в ръката му — след миг той щял

върху вълка да го стовари.

Но пръв го Изангрен ударил

и с тон надменен му подметнал:

1150 „Лисане, грешно си пресметнал

ти свойте ходове и аз

ще ти платя, че с долна страст

съпругата ми изнасили

и мойто име орезили.“

1155 „Сеньор, склони да бъдем квит.

Не можем с този ядовит

език са стигнем до задружност.“

„Лисане, коткаш ме ненужно.

След схватката със теб едва ли

1160 ще можеш още да се хвалиш

със свойте долни хитрини.“

„Я по-разумно погледни

на този случай! Не се знае

кой в крайна сметка ще се кае.“

1165 „Защо ли още да живея,

ако на теб не надделея

във тази битка?“ — разгневен,

отвърнал рязко Изангрен.

„Заплашваш ме… Добре, тогава,

1170 щом изход друг не ни остава.“

Вълкът със гняв необуздан

нападнал го, ала Лисан

предпазил се със своя щит

и мигом удар страховит

1175 той му нанесъл по ухото.

Вълкът се олюлял, защото

тоз удар толкоз силен бил,

че много тежко го ранил

и кръв потекла. Изангрен

1180 прекръстил се съвсем сломен,

след туй помолил се горещо

на Бог до схватка по-зловеща

да не се стига. После пак

той си представил точно как

1185 Херсан му е изневерила,

усетил, че му липсва сила,

че губи всякаква представа

за времето, че по-зле става…

Лисан главата си извърнал

1190 и на врага си не обърнал

изобщо никакво внимание.

Единственото му желание

било във ръкопашен бой

със него да не влиза той.

1195 Затуй се поотдалечил,

но все така нащрек си бил.

И Изангрен се побоял

и затова и той стоял

на разстояние. Лисан

1200 попитал го със вид припрян:

„Защо се бавиш? Да не смяташ

да се откажеш от борбата?“

И въпреки че Изангрен

изглеждал много притеснен,

1205 при мисълта, че губи време,

все пак успял да се съвземе

и срещу своя осквернител

тоягата си запокитил.

Ала съвсем несполучлив

1210 бил ударът му. Предпазлив

Лисан бил: той се извъртял

тъй пъргаво, че не успял

противникът да го улучи,

и като недобито куче

1215 вълкът отстъпил неуверен.

А пък Лисан със вид наперен

му рекъл: „Драги Изангрен,

ти виждаш, че и Бог е с мен:

той знае кой е прав, кой крив

1220 и като съдник справедлив

тъй стори, че на теб дори

кривакът ти изневери.

Аз ти предлагам помирение.

Отхвърлиш ли го, поражение

1225 те чака. Трезво разсъди!“

Вълкът отвърнал: „Не бъди

чак толкова самонадеян.

Аз силен съм и ще успея

да те сразя… Не дай си Боже

1230 да победиш, тогаз до кожа

да ме острижат съм съгласен.“

И изходът бил вече ясен:

щом щитовете бойни взели,

един на друг те налетели.

1235 Не го улучил Изангрен

и този път и, разгневен,

готов за ръкопашен бой,

встрани захвърлил щита той.

Лисан ударил го така

1240 с кривак, че лявата ръка

му счупил. Те със всички сили

се вкопчили и продължили

ожесточено да се бият.

Не просто бой, а страхотия

1245 последвала в леса тогава,

но ни един с победна слава

не се окичил. Изангрен,

понеже бил осакатен,

нападал и се отбранявал

1250 със дясната ръка. Лют ставал

двубоят им. Неустрашимо

той биел се. Добре, че имал

по-остри зъби от Лисан,

та не след дълго бил съдран

1255 кожухът рижав на злодея.

        Но нямал си вълкът идея,

че другият от младини

владеел френски хитрини.

Коварно му подложил крак

1260 Лисан, вълкът залитнал пак

и паднал възнак на земята.

Лисан ударил го в устата

и два-три зъба му избил.

От болка пак вълкът се свил,

1265 Лисан изплюл му се в очите,

взел да го дърпа за ушите

и да му скубе настървено

мустаците. След туй надменно

и жлъчно рекъл: „Драги мой,

1270 след малко ще се види кой

от нас е прав и кой е крив.

Чак толкова ли си ревнив,

че на терзание и мен,

и себе си ти в този ден

1275 излагаш? На каква цена?

Заради твоята жена…“

Как Изангрен да му прости?

Той искал да му отмъсти

за таз обида, но не можел.

1280 Но и от друго се тревожел

вълкът и към жените злобно

отправил хули долнопробни,

обхванат от небивал яд:

„Глупак е който в този свят

1285 би на жени повярвал лесно.

Та колко между тях са свестни?

Каквото и да ти говори,

жената мисли за раздори.

Тя на пороци е носител

1290 и от това, уви, горките

мъже си патят. В този час

кълна се, че в жена си аз

не бих могъл да имам вяра.

До този срам ме тя докара.“^[10]

1295 Така се вайкал той, дордето

Лисан го удрял по лицето,

обаче както го налагал,

изпуснал своята тояга,

вълкът понечил да я хване,

1300 но всуе — не успял да стане…

Той на десницата си само

надявал се, но дързостта му

не стигнала. Взел шепа прах

Лисан и със един замах

1305 той му го хвърлил във очите.

Но на вълка между зъбите

един от неговите пръсти

се плъзнал. Изангрен чевръсто

затворил своята уста

1310 и пръста му чак до костта

прегризал. Кански рев надал

Лисан, а Изангрен успял

ръцете му отзад да стегне

така, че другият да легне

1315 безпомощно върху земята.

Страх свивал на Лисан душата,

пред погледа му се стъмнило,

а Изангрен със всичка сила

го удрял. Почнал да се кае

1320 Лисан: та той отлично знаел,

че клетвата си е престъпил

и че ще заплати прескъпо

за свойто клетвонарушение.

Как да очаква снизхождение

1325 от Господа? А Изангрен

все тъй го биел озлобен.

Лисан не бил във състояние

да води бой и със стенание

поемал всеки негов удар,

1330 треперел като при простуда,

но смятал, че е по-добре

тозчас на място да умре,

а не да бъде победен.

До крайна степен изтощен,

1335 Лисан, като да бил умрял,

стон пронизителен надал.

Вълкът над него се навел,

подушил го, за труп го взел,

отпуснал го и си заминал

1340 ведно със цялата дружина

мъже, пострадали от тоя

проклет злодей. Едва ли в Троя

тъй са ликували, когато

Елена влязла във палата,

1345 както Тибер и Изангрен,

Брюн, Шантеклер, и Тиеслен,

Рьонел, Бьолен, бикът Брюан

възрадвали се, щом Лисан

в туй състояние видели.

1350 От срам ни живи, ни умрели,

роднините му пожелали

веднага да се срещнат с краля,

но той молбата отклонил

и безусловно наредил

1355 бесило за Лисан да вдигнат.

От участ зла той бил застигнат:

Тибер очите му завързал,

а сръчният Рьонел побързал

ръцете му отзад да стегне.

1360 Ако Лисан смъртта избегнел,

той твърдо вричал се, че няма

с жестокости или с измама

злина на никого да стори.

А междувременно във двора

1365 треперел всеки от вълнение

пред скорошното изпълнение

на смъртното му наказание.

Лисан, уж в знак на покаяние,

помолил да му разрешат

1370 (тъй както си му бил редът)

надлежно да се изповяда.

Лъвът веднага заповядал

да дойде спешно сир Бьолен.

Пристигнал той и с вид сломен

1375 Лисан си грешките признал.

Щом греховете му узнал,

Бьолен със вещина отсъдил,

че се налага той да бъде

наказан според регламента.

1380 Обаче точно на момента

отец Бернар^[11] се появил

и щом видял как тъжен бил

Гримбер, поискал да узнае

тозчас причината каква е.

1385 Разбрал, че в тази дандания

наскоро щели да убият

Лисан и тутакси изпитал

тревога. После деловито

до краля бързо приближил

1390 и ниско му се поклонил.

А крал Лъв, който го познавал

отдавна и го уважавал,

най-дружески му знак направил

да седне. Брат Бернар отправил

1395 молба към него да покаже

хуманност и да не накаже

Лисан: „Сир, знайте, че ядът

не може да отвори път

към Господа. На вас се пада

1400 да проявите днес пощада

към него. С таз молба при вас

дойдох. Предайте го на нас,

на братството ни, във което

Лисан ще служи на небето —

1405 на Бога, който разпнат беше,

за да спаси рода ни грешен.

Лисан с господен благослов

при нас ще стане образцов

монах. Отколе тук се знае,

1410 че Бог по принцип не желае

на никой грешник гибелта.

Ако той има доблестта

най-искрено да се разкае

за всеки свой грях, знак това е,

1415 че този християнин може

да иде в царствието боже.

А за Лисан без колебание

ще кажа, че на разкаяние

и праведност се е отдал.“

1420 Не можел съвестният крал

тез доводи да не приеме

и обещал в най-скоро време

да повери на брат Бернар

и на небесния олтар

1425 Лисан. И малко след това

той бил с остригана глава

и с братята като монах

се чувствал. Някои от тях

гостоприемство проявили

1430 и с риба вкусна го гостили,

целейки да го привлекат

(тъй повелявал им дългът)

във лоното на манастира,

и във порядките на клира

1435 го посветили. Най-почтено

държал се той петнайсет дена,

от всичко предоволен бил

и бързо се възстановил.

Той с изключително старание

1440 обръщал нужното внимание

на проповедите във храма

и със доверие голямо

се ползвал. Като всеки брат

на Божията благодат

1445 единствено се уповавал.

Обаче често се отдавал

на спомените си приятни:

как си похапвал многократно

кокоши кълки с наслаждение.

1450 Как на такова изкушение

да устои? Той си наложил

със поведение набожно

да си спечели уважение

в монашеското обкръжение.

1455         От храма вероизповеден,

след месата, веднъж последен

Лисан излязъл със псалтир

в ръката, шепнейки безспир

набожни химни. В миг видял,

1460 че щедрият Тибо бил дал

на братята три угоени

петли. Лисан със разширени

зеници вгледал се във тях

и мигом го обзел ищах

1465 крилца петльови на закуска

със удоволствие да схруска.

И си помислил: „Аз обет

не съм поемал занапред

да се въздържам от месце.

1470 Та кой ли имал би сърце

така жестоко и кораво,

че строго да ми забранява

да ям месо. Късметът тук

днес ме споходи и напук

1475 на козните и клеветите

аз ще покажа на вразите

на практика какво умея

и колко хитрини владея.“

        Нощта настъпила, звездите

1480 изгрели вече, а петлите

пред погледа му все кръжели.

Със няколко отскока смели

той бил при тях: един изял,

а с другите по-късно щял

1485 да се гости и във пръстта

заровил ги. На сутринта

след месата Лисан пак там

отишъл тайничко и сам

изял и втория петел.

1490 След туй, когато се навел

над третия, за да го сгризка,

един от братята отблизко

съгледал го и съобщил

на другите, че уличил

1495 новодошлия в прегрешение.

Лисан поискал извинение,

но брат Бернар не се поддал —

нали и гарван бил изял

Лисан и то съвсем наскоро.^[12]

1500 А междувременно бил сторил

редица кражби непростими

и всички непоколебимо

решили този нарушител

далеч от святата обител

1505 да бъде тутакси изгонен.

Лисан и без това бил склонен

да си замине — не намирал,

че има смисъл в манастира

все тъй да му минават дните,

1510 а пък и чувствал се заситен

и като че това и чакал.

Пак път поел той през шубрака

свободен, волен, но решен

да се разправи с Изангрен,

1515 и срещу своите душмани

той сипел яростни закани.

Заклел се, че не ще престане

да търси начини да хване

лукавия Тибер, защото

1520 и той виновен бил за злото,

което неведнъж търпял.

Съвсем случайно го видял

Рьонел и отдалече ядно

и гръмко викнал: „Пак ни падна

1525 тоз, който търсеше бесило.“

Това, естествено, вбесило

Лисан, но той си продължил

по пътя и след малко бил

в бърлогата си. Там жена му

1530 отдавна все за него само

тревожела се по цял ден,

защото зарад Изангрен

Лисан е трябвало да страда.

Посрещнали го със отрада

1535 и тя, и нейните два сина

и явно имало причина

да тържествуват: в свойта къща

стопанинът се пак завръщал.

А той, с тонсура на монах,

1540 със свиващ се от глад стомах,

на масата се настанил

и до насита ял и пил.