Александър Драганов
Сказания за ледената планина (24)

Епилог

И така, мисията на Римиел и неговите приятели се увенча с успех. След победата над Корфин, Телмакин и ужасното създание от яйцето на Кракена, четиримата се върнаха в града на Елфите, където неочаквано ги посрещна Белия Крал. Оказа се, че със смъртта на жреца предател, владетелят на Леса на Всемайката най-сетне се бе пробудил от кошмарната дрямка, в която бе изкарал последните десет години. Кралят разкри, че действително съзнанието му било вплетено в борба с жрец на Рамакар, но не някой от Иррхас-Аббат, а със самия Телмакин, който го омайвал със смъртоносни билки и нечестиви заклинания.

Кралят приветства Римиел и спътниците му като герои и се опита да повдигне завесата над загадъчните събития, спасили ги по време на последния им сблъсък с пратениците на злите сили. Когато чу за станалото във Водопада, владетелят сподели с вампира своето мнение за случилото се. Той му каза, че ако оцелее достатъчно дълго, един вампир спира да жадува за човешката кръв и започва да се храни със самите емоции на хората, като от тяхната сила получава и умението да лети. Ала докато повечето немъртви, достигнали това ниво на съществувание, започвали да се крепят от човешките страх или ненавист, то Римиел бил стигнал такъв етап от своето развитие, че единственото, от което имал нужда, за да оцелее, било любовта на Алтира — тя била чувството, което го върнало към живот, само тя му била и необходима за по-нататъшно оцеляване. Така жаждата му за кръв остана в миналото, както невъзможността да крачи под слънчевите лъчи и да преминава през течаща вода.

Любовта на Алтира към Римиел спасила, освен него и самата нея — според Краля — богинята Всемайка усетила нейните искрени чувства към вампира и затова могъщите води на Водопада не я засегнали.

Що се отнася до Лерта и Алтиарин, тяхната обич, смирение и доброта били такива, че черната магия не могла да издържи докосването им и се върнала към своя създател, унищожавайки го така, както той смятал да унищожи тях.

Тези разкрития бяха последвани от пищни тържества, на които Алтиарин бе обявен официално за Лорд на Светлината в Белия двор на светлите елфи. Според Краля завръщането на един от техните тъмни братовчеди в Светлината било само по себе си достойно за празник и затова, както и за безбройните си подвизи, черният елф получи своята благородническа титла. От всички, на това, най-много ръкопляска зеленокосият Камарай, намерил в сърцето си силата да прости смъртта на погубената му любима.

Лерта наследи поста на върховен свещенослужител на Всемайката и така за пръв път в историята на елфите тази длъжност бе заета от човешко същество. Според Краля не била важна расата, а душата.

Римиел и Алтира бяха признати за Приятели на Елфите и получиха отделен дървесен дом от този на лорд Алтиарин, в който да живеят, вече като съпруг и съпруга. Както своята майка, Алтира също нямаше да старее като обикновен човек — нито магията на Лерта, нито елфическата кръв на баща й Алтиарин щяха да позволят това.

Прочее, Белия крал ожени както тях, така и Лерта и Алтиарин, които никога не бяха сключвали брак официално.

В Леса на Всемайката настана щастие за всички, а ехо от него достигна земите и на хората, където Инквизицията претърпя съкрушителна загуба на влияние след разкритията за злодеянията на Маркус Зхул. Над континента Тарр, света на непристъпната Ледена планина, настъпи мир.

Докато…

Очаквайте следващата битка на Римиел и Алтиарин в „Черната корона“, последното сказание за Ледената планина.