Мустафа Картал
Лечебно дишане (7)

Дори не се запитваме защо, след като можем да дишаме през устата, имаме нос, при това с две ноздри. За бавното проникване на въздуха от средната стена на носа към страните са разположени извити издутини. Те се наричат „раковини“.

При поемането на дъх само част от въздуха минава през раковините, а прахообразните въздушни частици се полепват по гъстата течност (слуз) върху раковините. Останалият въздух се сблъсква с раковините и извършва кръгообразно движение назад. Това се нарича турбуленция на въздуха в носа. Чрез нея въздухът в носната кухина се задържа и обръща. Така се осигурява затоплянето му, тоест температурата му се изравнява с тази на тялото. Ако температурата на поетия въздух е по-висока от вътрешната, той се охлажда и се изравнява с нея.

Освен това, понеже налягането на въздушните водни пари е близко до нулата (3 mmHg), то се повишава до 4–7 mmHg чрез водните молекули, присъединяващи се към въздуха по време на задържането му в носната кухина. Казано по-просто, водните молекули в носната кухина се превръщат в пара и се смесват с въздуха.

Хората, които спят с отворена уста, сутрин се събуждат с пресъхнало гърло и гръклян, защото белите дробове са поели въздуха, без да се е овлажнил. Затова е много полезно върху калорифера да се постави съд с вода за овлажняване на въздуха в стаята.