Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nefesle İyileşme, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от турски
- Елена Кирчева, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sqnka
- Разпознаване и начална корекция
- WizardBGR (2017)
- Допълнителна корекция и форматиране
- NMereva (2017)
Издание:
Автор: Мустафа Картал
Заглавие: Лечебно дишане
Преводач: Елен Кирчена
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: турски
Издание: първо
Издател: Сиела
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: ръководство
Националност: турска
Печатница: Печатна база СИЕЛА
Отговорен редактор: Наталия Петрова
Редактор: Ганка Петкова
Коректор: Стела Зидарова
ISBN: 978-954-28-1182-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2332
История
- — Добавяне
Дишане с усмивка
Усмивката от сърце не само успокоява, но и разнася спокойствието дълбоко в нас. Усмивката притежава силата да промени и да нормализира навъсеното и напрегнато изражение на хората, подложени на напрежението в ежедневието им. Дишането с усмивка като вид медитация води началото си от древни времена. Тази медитационна практика обединява силата на смеха със силата на дъха и чрез нея човек постига здраве, изцеление, спокойствие и цялостност. Тя почива на осмислянето на връзката между различните позитивни и негативни чувства, от една страна, и отделните органи, от друга. Тук основното не е да влияем на чувствата, а да ги осмислим вътрешно. За практикуването на тази медитация е необходимо да си осигурите достатъчно време, за да разберете и усетите какво става вътре във вас.
Седнете на стол или възглавница на пода, затворете очи и безмълвно останете така. Можете да изпълнявате упражнението и прав, стига да успеете да стоите поне 20 минути. Ако седите, отпуснете длани върху коленете или ръцете си — в скута. Ако сте прав, разтворете краката на ширината на ханша, коленете — леко подгънати, раменете — отпуснати свободно, а ръцете с обърнати назад длани висят покрай тялото. Уверете се, че стоите спокойно на пода или земята. Почувствайте подкрепата на земята.
След като постоите няколко минути в това положение, седнал или прав, вслушайте се в тялото си: усещате ли напрежение, или някакви емоции? Ако изпитвате емоции, накарайте ги да изтекат надолу докрай все едно са твърди частици в чаша бистра вода. Не се обърквайте, като мислите за тях или като им обръщате внимание. Постойте така поне още 5 минути, прав или седнал.
Сега към общите си усещания включете дишането. Чувствате ли движението на дъха в тялото си? От долната част на корема, дори от краката до главата — навсякъде из тялото. Само не насилвайте дишането по никакъв начин. Оставете вдишването и издишването да протичат естествено.
Усещане за очите и отпускането им
Докато се вслушвате в движенията на дъха, почувствайте затворените си очи, въртейки ги във всички посоки. После ги оставете да починат в очните кухини. Очите са свързани с вегетативната нервна система, която контролира и регулира жлезите с вътрешна секреция и органите ви. Успокоявайки очите, ще допринесете за успокояването на целия организъм и нервната ви система.
Щом почувствате очите си отпочинали, позволете на това усещане да се разнесе по цялото ви лице, по езика, ушите, черепа и челюстите. Изплезете език и го завъртете във всички посоки. Оставете го да си почине в устата. Успокояването на лицето, и особено на езика, ще ви отърве от немлъкващия вътрешен глас, който ви причинява излишно напрежение и стрес. Сега със затворени очи си представете как някой, на когото държите, ви се усмихва. Попийте усмивката му в себе си. Усмихнете се в отговор. Усетете как очите и лицето ви се отпускат още повече. Ако не успеете да си представите на какво да се усмихнете, направете го насила. Успокойте очите си още повече, вдигнете ъгълчетата на устните и бузите и направете всичко възможно да „поставите“ усмивка на лицето си. Ако продължите така няколко минути, много скоро ще се усмихвате искрено и непринудено.
Докоснете вдишания въздух с усмивка
Уверете се, че чувствате как въздухът се движи във вас. При всяко вдишване усещайте как въздухът навлиза не само през носа, но и през лицето, и през очите ви. Почувствайте докосването на усмивката до вдишания въздух. Забележете как го променя и го прави по-жизнен и по-подвижен.
Напълнете тимусната жлеза с въздух
Сега насочете усмивката навътре в себе си и отведете въздуха към основните органи. Поемайки въздух с усмивка, оставете въздушната струя да протече надолу през шията и челюстта, до тимусната жлеза зад горната част на гръдната кост. Тимусната жлеза е важна част от имунната система. Почувствайте как при вдишване тя се отваря, а при издишване се затваря.
Напълнете стомаха, панкреаса и далака с въздух
Има ли още усмивка по лицето ви? Проверете. Нека сега това усещане се прелее към предната част на гръдния кош, към стомаха в долната му лява част, към панкреаса и далака. Забелязвате ли въздушната струя, съпроводена с усмивка, следва усещането, насочено към тези органи. Почувствайте как, докато поемате и изпускате дъх през корема, тъканите около тези органи омекват. Чувствате ли тревога? А не изпитвате ли уравновесеност и справедливост?
Напълнете бъбреците с въздух
Сега позволете на усещането да стигне до бъбреците от двете страни на гръбнака в долната и средна част на гърба и до адреналиновите[1] жлези точно над тях. Почувствайте пренасянето на въздушната струя, съпроводена с усмивка, до бъбреците. Обърнете внимание как, докато вдишвате и издишвате през бъбреците, те заедно с целия гръб се разтварят и затварят. Усещате ли страх? А не изпитвате ли някаква нежност?
Напълнете сърцето с въздух
Сега се представете сърдечната област. Разтрийте ръце, за да се затоплят и ги положете върху сърцето. Нека топлината им навлезе дълбоко в него. Усетихте ли ударите му? Проверете още ли сте усмихнати и пратете усмихнат дъх дълбоко в сърцето. Представете си как дишате през него. Докато се усмихвате и дишате със сърцето, забележете, че усещате как то наистина се успокоява. Проверете дали ще усетите как при издишване диафрагмата се допира до него и го масажира. Чувствате ли омраза, надменност или нетърпеливост? А не изпитвате ли чувство на благодарност само за това, че сте живи?
Напълнете белите дробове с въздух
Нека сега дълбокото чувство на облекчение в сърцето се разпростре настрани, към белите дробове. Насочете въздушната струя, съпроводена с усмивка, към дробовете от двете страни на сърцето. Усещате ли как, докато поемате и изпускате дъх от дробовете, гръдните ви мускули стават по-гъвкави и спокойни? Усещате ли как дробовете ви се разширяват и стесняват в гръдния кош? Не използвайте никаква сила, само усещайте. Изпитвате ли чувство на мъка? Настрани от това изпитвате ли смелост да бъдете себе си?
Напълнете черния дроб с въздух
Нека усещането ви се пренесе от белите дробове към предната част на гръдния кош, към черния дроб, който се намира в дясната му долна част. С усмивка поемете въздуха там. Усетете как областта около черния дроб се свива и разширява и ненужното напрежение изчезва. Чувствате ли как при вдишване диафрагмата масажира черния ви дроб? Изпитвате ли гняв към себе си или към някой друг? А изпитвате ли милосърдие?
Напълнете пикочния мехур и половите органи с въздух
Нека сега въздушната струя, съпроводена с усмивка, да проследи усещането ви, което преминава в пикочния мехур и половите органи. Докато вдишвате и издишвате там, почувствайте как се разтваря долната коремна област и как се изпълва с енергия. Възможно е да започнете да придобивате и ново усещане за вътрешната си сила.
Подобряване на зрението
Седнете и се постарайте да се отпуснете. Поставете длани на коленете, изправете гръб и отпуснете тялото, особено лицето. Известно време вдишвайте през носа и издишвайте през устата, докато изчезнат всички ненужни мисли. Сега започнете да дишате през носа. Известно време следете дишането си. Осъзнайте, че вдишваният през ноздрите въздух е хладен, а издишваният — сравнително по-топъл. Сега ще пренесем това усещане към очите.
Докато дишате през носа, насочете вниманието си към очите. Опитайте се да почувствате и осъзнаете с тях прохладата и топлината при движението на въздуха. Няма значение дали очите ви са отворени, или затворени. Но ако са затворени, поради по-малкото влияние на външните фактори, ще съумеете по-лесно да се концентрирате върху тях. Целта на това дишане е да повиши чувствителността на очните нерви. То много бързо и ефикасно ще подобри зрението ви.