Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nefesle İyileşme, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Мустафа Картал

Заглавие: Лечебно дишане

Преводач: Елен Кирчена

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: турски

Издание: първо

Издател: Сиела

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: ръководство

Националност: турска

Печатница: Печатна база СИЕЛА

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Ганка Петкова

Коректор: Стела Зидарова

ISBN: 978-954-28-1182-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2332

История

  1. — Добавяне

Причини за запушване на носа

От древни времена човек страда от затруднения при вдишване и издишване поради запушен нос. Това оплакване може да превърне живота му в кошмар. Причините за запушване на носа се класифицират в пет раздела. Сред тези причини може да има общи точки, както и при всеки човек причините да са повече от една.

— Физиологически особености и травми;

— Инфекции;

— Алергии;

— Нарушение на носната мембрана;

— Възпаление на синусите.

При физиологически особености и травми

В този случай се изследват носната кост и нарушенията в извивката на хрущяла. Нарушенията обикновено се дължат на злополука. Тя може да се е случила през детството и вече да е забравена. 7% от новородените получават деформация на носа при раждането. В живота си всеки поне веднъж си удря носа в нещо или нещо го удря по носа. Заради това нарушенията в структурата на носа и изкривяванията са твърде често наблюдавана причина.

Най-често срещаната причина за запушване на носа при децата е подуване на тъканта, наречена трета сливица, в носната кухина, в задната част на носа, след небцето.

Деца с този проблем нощем дишат шумно и дори хъркат. Освен това дишат през устата и имат нещастно изражение. Случва се да имат и проблеми със зъбите. Обикновено се препоръчва хирургическа намеса за отстраняване на третата сливица. Сред другите причини от този тип са носните тумори и чужди частици в носа.

Инфекции

Човек прекарва средно една-две простуди годишно. При младите е по-често, а при възрастните с укрепнала имунна система — по-рядко. Това е заболяване, породено от простуден вирус. Вирусите обикновено се предават по въздушен път. Щом се настани в носа, вирусът причинява отделянето на химическо вещество, наречено хистамин. В резултат започва да се увеличава притокът на кръв към носа. После мембраните набъбват и секретирането от тях се увеличава. Настинката минава сама с времето.

При вирусните инфекции намалява съпротивителната сила на носа и синусите към бактериалните инфекции. Затова при настинка носът и синусите често се инфектират. Ако изтичащият секрет от прозрачен стане жълт или зелен, това говори за бактериална инфекция и е нужен преглед при лекар.

При синусните инфекции се наблюдава запушване на носа, гъст секрет, болки и чувствителност на бузите, горните зъби, зад и между очите. Хроничният синузит понякога протича болезнено. Но винаги е придружен от запушен нос и секретиране. Акутният синузит се лекува с антибиотици.

Алергия

Това е проява на прекалена чувствителност на носната мембрана към влезли в носа чужди тела, полен, домашен прах, животински изпражнения. Алергията може да се дължи и на храни. Поленът причинява сериозни проблеми през пролетта и есента. Заедно с него домашната прах може да създава проблеми през цялата година.

Алергията се лекува, като се избягва контакт с причиняващите я вещества (тъй наречените алергени). При алергични заболявания, както и при настинка, настъпва запушване и секретиране от носа в резултат на частици, пренасящи хистамини в тялото.

Антихистамините предотвратяват влиянието на хистамините и оплакванията спират. Деконгестантите свиват разширените кръвоносни съдове и отварят носа. Антихистамините действат отпускащо, деконгестантите възбуждат. Добре е да се пият заедно.

Въздействие върху носната мембрана

В резултат на травма или на вирусна и бактериална атака носната мембрана може да се претопли, почервенее и подуе. Носните мембрани съдържат вени и капиляри с голяма разширителна и стеснителна способност. Нормално половината от тях са открити, другата половина — закрити. Но при силови упражнения отделянето на адреналин нараства. Той причинява свиване на съдовете. В резултат и мембраната се свива, смалява се, дихателните пътища се отварят и човек диша по-леко.

И обратно: при алергия или настинка мембраната се разширява. Кръвоносните съдове се разширяват, носната мембрана увисва и носът се запушва. Освен алергията и инфекциите, стресът, тироидната недостатъчност, бременността, контрацептивите и продължителна употреба на лекарства за кръвно налягане могат да предизвикат разширяване на кръвоносните съдове и запушване на носа.

При всички тези причини първоначалното запушване на носа е временно и обратимо. Когато се премахне причината, изчезва и оплакването, но ако продължи да се повтаря, кръвоносните съдове губят еластичността си и запушването става постоянно и необратимо.

Запушване на носа при синусно възпаление

Около носа са разположени кухини, изпълнени с въздух. Те са четири във всяка половина на лицето. Всеки синус се свързва с вътрешността на носа с по една кухина. Вътрешността на синусите е покрита с мукоза[1]. Мукозите изпускат секрет, наречен мукус. Този секрет осигурява влажността на носа отвътре и същевременно пази тялото ни от прах и бактерии, причиняващи замърсяването на носа. Синусите определят и характерния за всеки човек тембър на гласа.

Възпалението на синусната мукоза предизвиква синузит. Заболяването възниква в резултат на запушване на синусните отвори, които осигуряват връзката на синусите с носа, на прекратяване на достъпа на въздух до синусите и създаване на подходяща среда за настаняване на бактерии и вируси.

Първоначално синузитът започва с болки в лицето, чувство за натиск или тежест. Когато болката стане хронична, я измества чувството за тежест и стесняване. Гнойта от носа, слузта от носните кухини, загубата на обоняние, нощната кашлица, паренето в стомаха, лошият дъх и отпадналостта са симптоми за синузит.

Акутният и хроничният синузит са две различни заболявания.

Акутният може да се прекара няколко пъти годишно. Развива се под влиянието на студ, алергени, замърсена околна среда, отслабване на имунитета. Проявява се с усещане за натиск в носа, запушване на носа и вдигане на температура. Ако лечението закъснее, се проявяват допълнителни усложнения. Когато оплакванията продължат три или повече месеца, синузитът се превръща в хроничен. Той предизвиква атаки на астма. Започне ли лечението му, тези атаки се разреждат. Някои от синусите граничат с мозъка посредством тънък костен слой. Понякога синусовата инфекция може да прехвърли костната бариера. Тогава има опасност да пламне менингит или възпаление на мозъка.

Облекчение е възможно чрез инхалации или дренаж със солена вода. А препоръката, важна колкото приема на медикаменти, е поемането на повече течности. Особено помага топъл билков чай. Добър избор е липовият.

Чрез дупчица всеки синус се отваря към носа. При хроничния синузит тази дупчица се запушва. Затова в синусите не влиза въздух. А в синус без въздух се развива инфекция. Целта на дихателните техники е да се преодолее запушването на отвора на синуса, като се запази нормалната анатомична и мукозална тъкан и се гарантира нормален синусов дренаж и функции.

Бележки

[1] Мукоза — лигавица, слузна обвивка. — Б.пр.