Мустафа Картал
Лечебно дишане (37)

Смята се, че техниките за дишане датират отпреди 23 века. Най-древните от тях са упражненията кигонг в китайската култура. В китайската култура кигонг означава вдишване и издишване за насочване на жизнената енергия по желание, или казано другояче, дихателните техники са неразделна част от стремежа към дълъг, здравословен и съзнателен начин на живот.

Целта при дихателните упражнения е да се повиши съпротивителната сила на организма, та той винаги да бъде енергичен, за да възпрепятства и лекува болестите. Упражненията са важна част от медицинската рехабилитация. Чрез поетия дъх жизнената енергия чи подхранва съществуващата в организма жизнена енергия. Практиката показва, че силната истинска чи е жизненоважен и основен фактор при лечението на болести и възстановяването на здравето.

В „Закон по вътрешна медицина на жълтия император“ от IV в. пр.н.е., смятано за най-старото медицинско свидетелство, в раздела за упражнения по дишане се казва: „Когато човек се отърси от болните си амбиции и страсти, жизнената му енергия ще се нормализира, той ще се сдобие със свобода на разума и ще се успокои. Болестите не нападат такъв човек. Отпускайки мускулите, той внимателно вдишва духовната енергия“.

В „Резюме на Златния кабинет“ известният лечител на династията Хан (III — I в. пр.н.е.) Дзън Дзънджи твърди, че болестите се лекуват с даойин и масажи.

Ниа Тио, живял по същото време, е създал упражненията „петте животни“, най-древния систематизиран метод на обучението даойин.

Гао Ян Фан, живял по време на династията Суей (VI-VII в.), говори за много и различни техники на даойин в произведението си „Трактат за причините и изучаване на симптомите на болестите“.

Сун Симиао, живял по време на династията Тан (Х в.), автор на песента „Песен за здравето“, пише в своите „Йеменски документи“: „Дихателните упражнения през пролетта изострят зрението, през лятото укрепват сърцето, през есента — белите дробове, а през зимата регулират бъбреците“.

Дзу Хи от династията Сун (V в.) казва следното в произведението си „Основни правила за дихателните упражнения“: „Отпусни тялото си, съсредоточавайки се във върха на носа си. Спокойно издишай докрай, а после като вълк по време зимен сън поеми дълбоко дъх“. Този цитат прекрасно характеризира облекчението чрез упражнението по дишане след медитация.

Джан Зие, прочут лекар на династията Дзин (III-IV в.), при лечение е използвал даойин и масажи. Джу Данся от династията Юен (XIII-XIV в.) говори за „търсене на спокойствие чрез отърсване от желанията“ и това създава теоретичната основа на тези неподвижни дихателни упражнения.

В известната си „Енциклопедия на методите за китайско лечение“ естествоизпитателят Ли Шидзен от династията Мин (XIV-XVII в.) казва: „Само достатъчно ориентираният в изкуството на дишането може да разбере функциите на мозъчната кора; да проумее връзката между мозъчната кора и дихателните упражнения“.

„Теорията на спокойствието“, предложена от У Шанзиан (династията Цин /XVII-1911/), може да се разглежда като вид упражнения за тихо дишане. В произведението си „Лечение без лекарства“ живелият по същото време Уан Рен описва упражненията и методите за дишане като преследване на дълголетие, заимствано от будистките и даоистките учители.

Известният съвременен физик Дзан Хичун, автор на „Бележки по комбинирането на традиционната китайска медицина със западната“, говори за лечение чрез дихателни техники на проблеми, свързани с изпускането на семенна течност. Чрез клинични наблюдения е доказано задоволителното им въздействие при високо кръвно налягане, коронарни сърдечни проблеми, язва на стомаха, гастроптоза^[1], нервни разстройства, рак. Дихателните упражнения се прилагат в здравните заведения, където се отчитат доста положителни резултати.

В днешно време се прилагат нови открития, свързани с дихателните упражнения. Например 17 структури от Китайската академия за естествени науки, включващи и института по атомна енергия, са провели хиляди експерименти с различни хора, за да се установи как дихателните упражнения се отразяват на човешката физика и физиология. Физическите и физиологичните показатели на хората, изпълнявали упражненията, се различавали от показателите на другите. Резултатите от някои изследвания, направени със съвременна апаратура, доказали реалното съществуване на енергията чи.

Изследванията на природата на чи ще разширят сферата на природните науки, на физиката, химията и математиката. Медицинското инженерство — биониката, ще разкрие нови хоризонти пред сливането на китайската със западната медицина и ще допринесе за развитието на теориите на традиционната китайска медицина.

От 70-те години на миналия век много учени от различни страни провеждат задълбочени изследвания на дихателните техники, телесните канали и природата на чи. В Прага, Мароко и Торонто са проведени международни симпозиуми, посветени специално на техниките за дишане.

През 1975 г. швейцарският университет „Марш Юропиън“ започва обстойно проучване на физиологичните, биохимичните и психическите въздействия на дихателните техники. Вече е постигнат напредък в уеднаквяване на терминологията и теорията им.

През 1976 г. американският вестник „Biofeed back“ проявява изключителен интерес към китайската медицина и прави специално изследване на кигонг и чи. В Европа, Азия, Северна и Южна Америка са сформирани изследователски дружества.

Човек, който използва дихателните техники, контролира чрез тяхното въздействие системите в организма си. Научава се да си отпуска мускулите, да освобождава мисленето и да укрепва волята си. Предотвратява ограничението на мисълта и емоциите, за да постигне умиротворение и спокойствие на най-високо ниво. Това е терапия. Чрез нея се преодоляват неразположения, при лечение с нея се акцентира върху личностните потребности на индивида, укрепват съпротивителните сили на организма.

Трите неразделни части на дихателните техники в китайската медицина

— Балансиране на тялото (стойката);

— Балансиране на мисълта (вглъбяване);

— Балансиране на дишането (вдишване и издишване).

В организма и трите части действат като едно цяло. Всички изследвания на дихателните техники са доказали категоричното им положително влияние върху всеки орган и система в тялото.

Хипокситерапия срещу целулит

В днешни дни науката отрича твърдения, които застъпваше през последния век. Години наред учените ни обясняваха колко голяма е ползата от спортуване в среда, наситена с кислород. Сега препоръчват да спортуваме при недостиг на кислород. При временно спиране на кислорода депресията намалява и психиката се оправя; засилва се естественият съпротивителен механизъм на организма; това забавя стареенето и задейства хормона на растежа; повишава се издръжливостта на мускулите; токсините намаляват, помага за отслабването; понижава количеството на млечната киселина и увеличава количеството на мускулната захар. Ако за малко спрем кислорода, количеството на еритроцитите в кръвта се увеличава и това е добре за астмата. А най-вече е полезно за целулита.

След Втората световна война учените, отчитайки как пилотите на големи височини са се приспособявали към климатичните промени, се заинтересували от ползите при сдържането на дъха. През последните 10 години тези разработки са се превърнали в метод за отслабване, намаляване на целулита и лечение на астма. Нарича се хипокситерапия.

Намеси ли се красотата, към упражненията веднага проявяват интерес известните личности, независимо от високата цена. Неизброими са ползите от упражнения при намален кислород, или хипокси упражненията, провеждани в специални хипокси зали в центровете по Altitude Training (височинна тренировка) в Лондон и много други световноизвестни центрове.

По време на терапиите, прилагани в тези центрове, към китката и показалеца първо се прикрепя апарат, наречен pulse oximeter (измерител на пулса и кислорода). В началото на процедурата показателите отчитат 98% кислород в кръвта. В края на петнадесетата минута се постига спадането му до 82%, без да се промени пулсът.

Хипокситерапията създава условия, близки до тези на 6 500 м височина (9% кислород), независимо че пациентът стои в стаята. А при упражненията все едно се изкачвате на 2 800 м (14,5% кислород). В хипокситерапията човек достига безкислородното ниво само за няколко секунди. Доколко сме здрави, се определя от степента на насищане с кислород и за колко време ще се върнем към изходното състояние. За да се върнем към изходното състояние е необходимо известно време. В този интервал обикновено се наблюдава леко замайване, чувстваме се по-изморени, отколкото при упражняването на 15-минутен спорт.

Терапиите за постигане на хипокси ефекта са много и различни. Първата е бавно да се лишаваме от кислород, седнали на място и свързани към специални апарати. Втората е да намаляваме кислорода чрез игра на гимнастически уреди. Третата е една нощ да спим в помещение с намалено количество на кислорода. Четвъртата, най-добрата, е кислородът да се намали чрез упражнения за сдържане на дъха и в резултат да се повиши броят на еритроцитите. С тази техника дори насън се „стопяват“ много килограми.

Създателят на хипокситерапията в Англия, учителят по катерене Ричард Пулън, обяснява, че в резултат от сдържането на дъха временното намаляване на кислород ускорява „аклиматизацията“; по този начин се повишава броят на еритроцитите и кръвоносната система разнася повече кислород до всички части на тялото. Според Ричард след 15 сеанса в хипоксично помещение или чрез упражнения за сдържане на дъха се забелязва видима промяна в целулитните натрупвания. Причината е в образуването на нови подкожни капиляри и в ускоряването и повишаването на кръвообращението.