Мустафа Картал
Лечебно дишане (36)

Тренировка на ректума с дишане и валсалва

Не чуваме често в ежедневието тези два термина, но макар че са добре известни на хората, интересуващи се от медицина, но дори и те биха се затруднили да ги свържат с дишането. Накратко, свиването на ректума и валсалвата са упражнения за редуциране на стреса и постигане на релаксация. При обхваналия ни през деня страх, безпокойство и стрес много мускулни групи се напрягат и вдървяват, челюстта и основата на езика се стягат, стискате зъби, вдигате рамене и свивате корема. Ако не обърнете внимание, състоянието ще продължи дълго, дълго през деня. Ще доведе до излишен разход на енергия, умора, трайни блокади в организма и неразположения. Ще усетите, че постъпките ви са неконтролирани, напрегнати, неуравновесени и несинхронни.

Мястото, където стресът се натрупва в най-големи количества и не можем да го контролираме лесно, е участъкът в дебелото черво, наречен ректум. Смята се, че тук е центърът на невъзприемчивостта и на отпора. Може да бъде неутрализиран чрез използване на диафрагмата и дълбоки вдишвания и издишвания. Като потиснем парасимпатиковите нервни възли чрез дълбоко вдишване и издишване с участието на диафрагмата, ще постигнем отпускане и освобождаване, последвано от облекчение.

Поемайки дъх, се съсредоточете върху него или казвайки си „аз поемам въздух“, се концентрирайте върху дишането си. Същото ще постигнем с мисълта „дишам, живея, съществувам — тук и сега! А какво е общото ми състояние? Нервен и напрегнат ли съм? Съзнанието и тялото ми отпуснати и спокойни ли са?“ Ето такива въпроси бихте могли да си задавате. Важното е да усетите напрегнатите мускулни групи, да ги отпуснете една след друга с дишане и особено щом установите, че ректумът е стегнат, първо да пробвате да вдишате дълбоко и да издишате, като се стремите да го отпуснете. Опитвайте се след всяко дълбоко вдишване все повече да облекчавате ректума. Дори да усещате напрежение, продължете упражнението. Когато ректумът се освободи, ще забележите как организмът се възстановява и отново придобивате контрол над чувствата и мислите си. Ректумът е третата част на дебелото черво, с дължина около 12 см, разширявайки се близо до ануса. Въпреки че обикновено долната му част е празна, при хроничен запек може да се изпълни с изпражнения. При мъжете предната му част граничи с простатата и пикочния мехур, а при жените — с матката и вагината. Дългият около 4 см анус представлява продължение на ректума и има два стягащи мускула. Той е „вратата“ на дебелото черво — тя се отваря навън и ние можем да я контролираме.

Техниката Валсалва

Преодоляването на напрежението в тялото може да стане чрез техника за балансиране на вътрешното и външното ушно налягане, наречена Валсалва. Не само водолазите прибягват до изравняване на вътрешното и външното ушно налягане. Упражнението е важно и за баланса и управлението на стреса. За пръв път техниката е описал Антонио Валсалва през 1700 г. Тя включва запушване на носа, притискане на дробовете посредством свиване на диафрагмата и предизвикване на въздушно налягане в носната кухина. Този метод цели да окаже известен въздушен натиск върху средното ухо посредством евстахиевата тръба. Лесно е да се направи и всеки, който използва диафрагмата си, може с успех да го приложи. Накратко: изравняваме налягането върху вътрешната и външната стена на ушната мембрана. Упражнението се прави с дишане при добре запушен нос, докато не усетим „отпушване“ на ушната мембрана. Със запушени нос и уста издишваме през евстахиевата тръба и синусовите канали, за да изравним налягането между средното ухо и синусите, от една страна, и налягането във външната страна на ушната мембрана. Водолазите масово го прилагат. Помага и при полет, особено за да неутрализираме болката при приземяване. Постига се уравновесяване и на психиката.

По време на Втората световна война Херман Френцел, пилот на изтребител в германските ВВС, при чиито самолети вътрешното налягане в кабината не е било регулирано, е изравнявал ушното налягане при внезапно пикиране. Затова тази техника е известна с неговото име — техника на Френцел; в литературата се използва техниката Валсалва.

Входът на дихателната тръба в дробовете се отваря и епиглотисът го затваря, а мъжецът осъществява въвеждането и отвеждането на въздуха от дробовете. При неутралното му положение въздухът влиза и излиза по два пътя — през носа и през устата. Или казано по друг начин, можем да вдишваме и издишваме едновременно през носа и през устата. Когато мъжецът е изправен, той затваря пътя към носа и въздухът минава само през устата. Щом се отпусне, се затваря устната кухина и въздухът минава само през носа. Входовете на каналите на евстахиевата тръба се отварят към задната носна кухина. Ключът към изравняване на ушното налягане е в това да се напълнят с въздух тези канали.

Запушваме носа с палец и показалец. Мъжецът е в неутрална позиция. Епиглотисът е затворен. При придвижването на езика назад в резултат на съкращението въздухът в устната кухина се сгъстява. Епиглотисът е затворил дихателната тръба и въздухът не стига до дробовете. А понеже и хранопроводът е затворен, не може да отиде и до стомаха. Един от оставащите пътища, след като вече сме запушили носа, са откритите евстахиеви канали. Езикът е доста силен мускул и може да упражни натиск върху въздуха до степен налягането да се изравни. Най-голямото предимство на този метод е контролът на изравняващото се налягане само с движения на езика. Повечето от нас не знаят как да контролират епиглотиса и мъжеца. Не знаем и как да командваме езика като бутало. Нека проследим упражненията, нужни за изпълнение на тази техника:

Изпълваме устната кухина с въздух

Издуйте бузите като балон и останете така няколко секунди. После избутайте с бузи въздуха към дробовете. Повторете няколко пъти упражнението, за да усвоите добре.

За да се научите да контролирате епиглотиса, най-лесно е да опитате с гаргара. Поемете малко вода в устата. Отметнете глава назад, но не допускайте водата да мине през гръкляна и не я гълтайте. Това собствено няма и да се случи, защото сте затворили епиглотиса.

Контролиране на мъжеца

Затворете уста. Вдишайте и издишайте през носа. Сега поемете дъх и отворете уста, но издишвайте само през носа. През устата не бива да минава никакъв въздух. Пак вдишайте само през носа. В устата не бива да влиза никакъв въздух. И продължете да дишате с отворена уста. Без да променяте позата, вдишайте само през устата, без да допускате въздух през носа. Преди да преминете към следващия етап, започнете дишания с отворена уста — ту през устата, ту през носа.

Поемете дълбоко дъх, отворете уста и задръжте, после започнете полека да издишате само през устата. Докато издишате с отворена уста, започнете да издишате през носа.

Езикът като блокираща преграда

Само с език предотвратете изпускането на въздух от дробовете. Започнете издишване през устата. Затворете я и попречете на въздуха да излезе. Докато го правите, бузите ви леко ще се издуват. Поемете отново дъх и сега с отворена уста затворете епиглотиса и прекратете издишването. Това са двата начина да предотвратите излизане на въздух от устата.

Използване на езика

Изпускайки бавно въздух, се пригответе да произнесете звука Т, като опрете езика на небцето зад предните горни зъби. Издишването ще бъде малко затруднено. Без да променяте позата, опрете задната част на езика в кътниците, за да спрете напълно излизането на въздуха.

Диафрагмени дихателни упражнения

Целта е чрез правилно вдишване и издишване дишането да хармонизира свиването на коремните и аналните мускули. Обикновено вдишваме и издишваме гръдно или диафрагмено (коремно). Целта на тези упражнения е да усвоим коремното дишане.

Как да усвоим тази техника?

Изберете тихо място, където 20 минути няма да ви безпокоят. Седнете спокойно на стол и си разтворете краката 20 см, като предварително подложите под тях нещо, за да ги поддържа на 5 см височина. Поставете едната си ръка на гърдите, а другата на корема.

Бавно и спокойно поемете дълбоко въздух, броейки до 10. При вдишването сложете ръка на корема и следете издуването му навън. С другата ръка на гърдите контролирайте гръдния кош да не се издува и ръката ви почти да не помръдва.

Задръжте дъха, броейки до 20.

Изпуснете го, броейки до 10.

Преди да започнете нов цикъл на упражнението, починете, броейки до 5.

Упражнението трябва да се прави минимум 3 пъти дневно поне по 20 минути. То помага и за намаляване на стреса.

Дишане при морска болест

Някои получават гадене в самолет или кола, дори повръщат. Много хора изпитват неразположение при пътуване по вода. Това се нарича морска болест. Много рядко се случва неразположението да продължи няколко дни след като свърши пътуването.

Морската болест се дължи на проблеми с вестибуларния апарат. Изследователите на космоса наричат това явление „космическа ориентация“. Вестибуларният апарат се намира във вътрешното ухо и съобщава на мозъка къде в пространството е тялото, накъде е обърнато, накъде се движи, върти ли се, или е в покой. Равновесието се управлява чрез сложни връзки между частите на нервната система, описани по-долу. Централната нервна система обработва подадените от четири системи сигнали, в резултат на което се осъществява координацията.

Симптомите на морска болест и виенето на свят се появяват при подаване на противоречащи си сигнали от четирите системи към централната. Поради въздушните течения при буря самолетът се клати. Но вие не виждате това, виждате само вътрешността на салона. Мозъкът обаче получава тези разнородни съобщения, автономната (вегетативната) нервна система се раздразва и за да постигне хармония, изпуска хормони. Те са причината за гаденето, виенето на свят и други подобни негативни усещания.

За да се справим с такива неразположения, трябва да поемем поне десет пъти последователно дълбоко дъх през носа и устата едновременно и после да продължим да дишаме дълбоко. Желателно е да се отвори прозорец, врата или да се включи климатик, та пространството да се насити с кислород и свеж въздух. Със сетивата си следвайте движението на превозното средство — например гледайте пътя…

Укрепване на костната система с дишане

Чрез дихателната енергия всеки човек може чувствително да поправи костните си изкривявания. Ако целим оптимален резултат, трябва да имаме предвид някои факти.

В оригиналната си структура скелетната система е изключително балансирана и уравновесена. Ако установите, че нещо с костите ви не е наред и искате да го поправите, не е нужно да учите костта накъде и как да се движи. Това най-добре разбират тялото и мозъкът. Проявите ли желание да върнете костите в правилното им положение, може да го постигнете с много малко действия. Наместването им в оригиналното им положение ще достави голямо удоволствие на вашето тяло.

Костите лесно ще се задвижат само от лек допир. Бъдете сигурни, че ръцете ви са много спокойни и нежни. Оставете енергията да протече през тях. Това става по-лесно, когато не сте напрегнати. Структурните корекции се извършват в право или седнало положение. Не се препоръчват при легнало положение. Най-подходящо е тялото да е изправено. Ако отдавате напълно енергията си, може да лекувате няколко неразположения наведнъж. Колкото повече нараства количеството енергия през различните етапи на процеса, толкова по-благоприятна среда се създава за раздвижване на костите. Изключително учудване предизвиква как само с леко докосване се постига резултат в промяната на стойката. Много хора, които го знаят, ще установят, че процесът е естествено свързан със структурната реконструкция. Раздвижването на костите е видимата страна на нещата. Под повърхността протичат много невидими процеси.

Не сме наясно с много промени на клетъчно ниво, но поне за движението на костите можем да кажем, че процесът е видим. Понякога костите се движат бавно, друг път — бързо, а трети път — изобщо не се движат. В някои моменти тялото е много доволно да се върне към оригиналната си структура. Тогава, независимо от влаганата енергия, формата не се променя.

Ако се заловите да лекувате хора с хронични болки в гърба, само в течение на няколко минути ще забележите структурните промени. За да протече процесът цялостно, изчакайте 15, 20 най-много 30 минути.

В повечето случаи промените в стойката настъпват след около 5–10 минути, а понякога и след няколко секунди. В две части на тялото движенията на костите са лесно забележими. Това са бедрата и окципиталната^[1] кост. Тази информация е важна за част от дихателните техники.

Тези упражнения включват дихателни техники, а на всеки 2–3 минути се прави допълнително натоварващо дишане, с което тялото все повече се зарежда с енергия. Препоръчва се особено внимание на незапознатите или неизползващите дихателните техники. Поради бързото и последователно поемане на дъх с голям капацитет количеството кислород в кръвта се увеличава и онези, които не са свикнали, могат да получат световъртеж или гадене.

Когато тази дейност се извършва, след като човек добие опит и дозата кислород постепенно се увеличава, организмът привиква с повишеното кислородно съдържание в кръвта и не проявява нежелани реакции. Целта на силовото упражнение с дълбоки и чести вдишвания и издишвания е за кратко време да се повиши съдържанието на кислород в кръвта. Представете си натоварващото дишане като велосипедна помпа. Другите дихателни техники, използвани в това упражнение, са балансирани и подготвят за концентрираната енергия.

Подобрения в гръбнака и гръдния кош

Ортопедите и физиотерапевтите често препоръчват при определени положения на тялото да се диша дълбоко. Най-практикуваното упражнение е да застанете прав с крака, разкрачени на ширината на раменете. Протегнете ръце настрани, лявата длан е обърната нагоре, дясната — надолу. По време на дълбоките и равномерни вдишвания не променяйте позата. Продължете да дишате дълбоко, докато започнете да изпитвате непосилно напрежението в горната част на ръцете и в раменете.

След това, като напрягате горната част на ръцете, ги повдигнете бавно високо над главата, вдишвайки дълбоко. Известно време задържайте дишането. Допрете ръцете една към друга с дланите навън и докато ги сваляте надолу, бавно изпускайте въздуха. Когато ги спуснете до бедрата, изчакайте няколко секунди, преди да се поеме отново дъх. В този момент тялото трябва да е напълно отпуснато.

След няколко повторения — би трябвало упражнението да не ви затруднява вече — изнесете с напрягане ръцете встрани, а главата обърнете леко надясно. Вперете поглед напред. Започнете да се въртите около оста си отляво надясно, по посока на обърнатата глава. При всеки оборот вдишвайте и издишвайте по веднъж. В началото се въртете с много бавен ритъм, но постепенно го ускорявайте. Упражнението наподобява танца сема на „танцуващите дервиши“^[2] и началното движение в тибетските ритуали. То облекчава напрежението в гръбнака и разширява гръдния кош. Дъхът също се отпуска и става по-дълбок.

Препоръчва се и друго упражнение. Седнете върху предната половина на стола. Стъпете на пода, като разкрачите краката на ширината на раменете. Наведете тялото между бедрата, промушете ръцете от вътрешната им страна и обхванете с длани стъпалата. Няколко минути вдишвайте дълбоко и задържайте дъха, докато усетите напрежение. За да се чувства удобно гръбначният стълб, когато задържате дъха, отпускайте мускулите, които усещате напрегнати. При всяко отпускане на мускулите издишвайте по малко. Тези движения опъват леко гръбнака и по този начин усещате зони по тялото и кои мускули са напрегнати. Колкото по-голямо е отпускането, толкова по-добре ще се движи гръбнакът.

Тези упражнения се препоръчват при проблеми с гръбначния стълб, със стойката и за развиване на диафрагмения мускул.

Регулиране на енергийния поток чрез дишане

Седнете с изправен гръб и гръбнак. Повдигнете език така, че върхът му да се опира зад горните предни зъби, а коренът му в небцето. Постарайте се да го задържите така до края на упражнението. Контактът на езика с небцето осигурява затварянето на космическия цикъл в тялото.

Като начало започнете да дишате бързо през носа със затворена уста. Вдишвайте и издишвайте на равни, кратки, последователни интервали. Почувствайте как здраво работят и се напрягат вратът ви, ключиците, ребрата и диафрагмата. Постарайте се движенията на коремните мускули да са бързи и чести. Регулирайте темпото на вдишване и издишване до 2–3 пъти в секунда. По време на упражнението проверявайте с ръце тези места и се постарайте да усетите движението им вътрешно.

Когато правите упражнението за първи път, ограничете се само до 30 секунди. После преминете към нормално дишане и починете малко. Повторете упражнението, като удължите цикъла с 10 секунди. Всеки следващ цикъл удължавайте с по 10 секунди.

При упражненията ръцете и устните ви може леко да изтръпнат. Причината за това е, че вследствие на хипервентилацията намалява въглеродния диоксид в кръвта. Най-вероятно ще изпитате временна умора в цялото тяло и дихателните мускули. Като приключите упражненията и преминете към нормално дишане, ще почувствате прилив на енергия в организма и движението й из него. С отминаването на умората ще установите колко по-жизнено е тялото ви. След това, без да променяте положението на езика, отворете уста. Продължете упражнението още няколко минути, като дишате едновременно през носа и устата. Не се безпокойте, ако леко ви се завие свят. Може да подновите упражнението, след като премине световъртежът.

Въздействието на това упражнение върху автономната (вегетативната) нервна система е по-голямо, отколкото на предишното. Когато се изпълнява съсредоточено, протичането на енергията през тялото се чувства по-осезателно.