Мустафа Картал
Лечебно дишане (19)

Тренинг на дихателните мускули

При хората със задух мускулите отслабват прогресивно. В резултат дишането се затруднява, а капацитетът за упражнения намалява. Затрудненото дишане ограничава провеждането на контролни тестове и често се проявява в ежедневната дейност.

Ога и колегите му са наблюдавали как затрудненото дишане влияе върху ежедневната дейност и контролните тестове. Те са констатирали, че показателите за затруднението при дишане в ежедневната дейност са по-надеждни, отколкото при контролните тестове. На хора със задух вратните мускули се сковават, а бързо уморената диафрагма е причина да се присвиват. При обучението по дишане се използват два вида упражнения: прагово натоварване и нормокапнична хиперапнея^[1]. При нормокапничната хиперапнея от всеки се изискват максимум вдишвания и издишвания за 20 минути.

При контролирани на брой упражнения се наблюдава повишаване на издръжливостта на дихателната мускулатура и на капацитета за упражнения; повишава се и качеството на живот. При обучението по вдишване болният диша през мундщук, а при праговото натоварване — през регулируем мундщук. Напрежението за поемане на дъх увеличава издръжливостта на дихателните мускули и създава налягане за вдишване на най-високо ниво.

В резултат на изследвания Амирес и Сармиенто са установили, че по този начин при хора със задух се развиват междуребрените мускули, отговорни за издишването. Периодът на насищане с кислород при затруднено дишащите се е скъсил, а капацитетът за упражнения се е увеличил.

Прагово натовареното дишане увеличава скоростта за съкращаване на мускулите. То е полезно за удължаване на изпускане на дъха и за отпускане. При контролните тестове се наблюдава повишена активност на дихателните мускули, намаляват периодите на затруднено дишане и насищане с кислород, а се повишава способността за упражнения при хората с отслабнали дихателни мускули.

Вайнер и колегите му са забелязали, че при двуседмични усилени упражнения се увеличава капацитетът за упражнения и намаляват затрудненията с дишането сред болни от задух. Ако упражненията обаче прекъснат, настъпва регрес.

Мускулите, които командват вдишването и издишването, могат да се развиват и да станат по-силни и издръжливи. Колкото повече нараства дейността на дихателните мускули, толкова по-голямо подобрение настъпва при затрудненото дишане. Задухът може да бъде победен чрез заздравяване и трениране на дихателната мускулатура. В резултат заедно с развитието на дишането при задух чрез трениране на мускулите, нараства и физическият капацитет, повишава се качеството на живот и периодите на страдание намаляват.

Движения за разработване на диафрагмата

При болни от задух и астма се наблюдават промени в движенията на гръдната стена. При прилагане на дихателните практики се забелязва противопоставяне между гръдната стена и диафрагмата или хармонизиране в действията на гръдната стена и гръдния кош. Причини за промените са налягането в дихателния тракт, усиленото дишане, промяната в действието на диафрагмата и по-голямото участие на помощните мускули за вдишване. Дейността на помощните дихателни мускули е свързана със затрудненото дишане, а не с работата на диафрагмата. В края на физическо лечение се практикува диафрагмено дишане или бавно и дълбоко дишане. Чрез него се намаляват анормалните движения на гръдната стена, активността на вторичните за дишането дихателни мускули и затрудненията при дишане, а се повишава дихателната активност и дишането се уравновесява.

Диафрагмено дишане

При диафрагмено дишане се препоръчва болните да поемат въздуха в корема и да намалят движенията на горната част на гръдния кош. С движенията на долната част на гръдния кош се цели да се увеличи дъхът и да се подобри разпределението му; да се намали енергията за дишане, затрудненията при дишане и активността на спомагателните дихателни мускули, а от друга страна, да се повиши физическият капацитет.

При диафрагмено дишане страдащите от ХОББ трябва да правят повече движения с коремната стена и по-малко с гръдната. Диафрагмените движения могат да увеличат несинхронните движения и неравномерното дишане. Въпреки промяната на коремното движение, понякога не настъпва промяна в разпределението на въздуха. Установено е, че различните практики учестяват дишането, повишават разхода на кислород и снижават механичната активност. Когато диафрагменото дишане се приложи при силен пристъп на задух, дори и затруднението при дишане да стане още по-голямо, се наблюдават положителни промени в капацитета за дейност и упражнения.

Бавно и дълбоко дишане

Когато дишането се извършва по-бавно и с повече капацитет, нарушенията в него се отстраняват. Установено е, че ако в период на покой болни от задух дишат бавно, дихателният им ритъм се забавя, а дихателният капацитет и налягането на единица кислород се повишава. Бавното и дълбоко дишане по време на упражненията увеличава дихателната ефективност и намалява необходимостта от задъхано дишане с произтичащите от това затруднения. При покой ефективността на бавното и дълбоко дишане и насищането с кислород са оптимални.

Дихателен контрол

Контролираното и забавено до определена степен дишане повишава капацитета на дробовете и сваля налягането на въглеродния диоксид. Дихателният контрол цели болният да се справя по-бавно и за по-дълго време с дейността си, поддържайки спокоен ритъм. Страдащите от задух трябва най-напред да се научат да контролират дишането си при покой в седнало положение, а после да преминат към практикуването му по време на упражнения и движения.

Привикване на мускулите с упражнения

Често при дихателни страдания болният няма капацитет да изпълнява упражненията. Причината е белодробната недостатъчност. Друг фактор, който възпрепятства упражненията, са мускулната слабост и намалената дееспособност. При контролните тестове се отчита, че когато се постигне максималният капацитет за упражнения, разстоянието за ходене се увеличава. Така се повишава качеството на живот и симптомите намаляват.

В упражненията трябва да се включва по-дълъг тренинг със средно ниво на натоварване на по-големи групи мускули, а тренингът за заякване изисква по-краткотрайни упражнения с по-малки групи мускули. Тренингът за издръжливост трябва да се провежда най-малко три пъти седмично с по десет повторения на четири части. За да се преодолеят проблемите при задух, се препоръчват контролирани упражнения, които повишават капацитета на издръжливост и съответно качеството на живот. При тях увеличаването на продуктивността на мускулите се постига чрез вдигане на тежести. За да се повиши издръжливостта, се предпочита тренинг, който укрепва мускулите.