Мустафа Картал
Лечебно дишане (24)

Бягството от сексуален контакт поради страх от панически пристъп

Въздействие на лактозата и въглеродния диоксид

Проведените изследвания доказват, че някои вещества могат да повлияят на паническите пристъпи и други подобни състояния. Водещо място заемат въглеродният диоксид и натриевият лактат. Въглеродното дишане и втечняването на лактата, които повишават налягането на въглероден диоксид, провокират дишането и причиняват хипервентилационна криза.

След повишаването на въглеродния диоксид химиорецепторите в предната част на мозъчния ствол, контролираща дишането в мозъчната течност, се възбуждат. В същия момент поради възбуждане на lokus sereleusta^[1] започва норадренергична дейност. Тя намалява налягането на въглеродния диоксид и въздействието на хипервентилационната криза върху дишането и се опитва да ги балансира. Това води до замайване, зашеметяване и други подобни симптоми.

Усещане за задушаване

Лактатната секреция играе голяма роля за причиняване на паническо разстройство. При секретиране на лактат тялото получава фалшива аларма за задушаване и това може да провокира панически пристъп и други сходни проблеми. Такива панически атаки предизвиква не само въглеродният диоксид и лактатът, но и натриевият бикарбонат, доксапрамът и други химични вещества. Паническият пристъп, причинен от увеличението на лактата, може да се предотврати с терапевтични методи. При физиологически промени по време на полов акт понякога се наблюдава учестяване на сърдечната дейност и на дишането. В такива случаи паническите пристъпи могат да доведат до отказ от полово сношение.

Бягство от сексуални контакти се наблюдава сред 50% от жените, страдащи от панически пристъпи, и сред 35% от мъжете със същия проблем. При част от мъжете проблемът с ерекцията е свързан с панически пристъп. При жените намаляването на сексуалното желание също е свързано с паническите пристъпи. Затова хората с намалено либидо и ерекция трябва да се отърсят от страха за панически пристъп и други сходни смущения.

Сексуално удовлетворение чрез дихателни техники

Стресовото натоварване може да предизвика намаляване на либидото и при мъжете, и при жените, както и загуба на интерес към противоположния пол. Антидепресантите, използвани срещу стрес и панически пристъпи, само влошават положението и тотално ликвидират сексуалния живот в смисъл на незаинтересованост към противоположния пол. Заедно с намаляване на либидото при мъжете възниква и проблем с ерекцията. А той, в съчетание с липсата на мотивация, води и до проблем с оргазма. В резултат на това мъжът започва да се чувства непълноценен по отношение на срещуположния пол и може да се стигне до хронични психологични отклонения, причиняващи пълен отказ от секс.

Огнено дишане

За да се преодолеят проблемите, свързани със загуба на сексуално влечение и ерекция, трябва да се активира симпатиковата нервна система. За целта много подходящи са огнените дишания, които целят да се поеме голямо количество кислород. При тях въздухът се поема през носа и се изпуска отново през него.

Вдишване през дясна ноздра

Вдишването през десния носен канал, където са в изобилие нервните окончания, пренасящи данни към симпатиковата система, може да гарантира повишаване на либидото. Седнете в изправено положение или легнете по гръб без възглавница. Залепете език зад горните зъби към небцето и го задръжте така по време на упражнението. За 2 минути запушете лявата ноздра и чрез бързи вдишвания през дясната ще си осигурите много енергия за физическото тяло.

Това упражнение е много ефективно за възстановяване. Особено ако започнете да заспивате по време на шофиране или ви се затварят очите на важно съвещание, използвайте го за съсредоточаване. След като го повторите многократно, ще забележите как енергията ви се увеличава.

Дишане за радост

Ако в съчетание с бързо горно дишане започнете да броите обратно от 100 до 1, бихте си създали достатъчно вълнение, радост и желание. По време на процеса, който започва с ускоряване на сърдечната дейност и повишение на кръвното налягане, може да се ускорят кръвообращението, половият нагон и ерекцията. Ако при събуждане или през деня сте прекомерно отпуснат или полузаспал, не е зле да използвате тази техника, за да се активирате.

Кучешко дишане

За пълното прилагане на това упражнение трябва да владеете диафрагмата. Представете си как дишат кучетата и дишайте като тях, но с по-бавно темпо.

При упражнения с все още недостатъчно използване на диафрагмата след няколко дишания ще установите, че не можете да поддържате ритъма. Така ще разберете колко изоставате в сравнение с кучетата при използване на диафрагмения мускул. И все пак, постарайте се да достигнете 15–20 кучешки дишания за десет секунди; така ще развиете умението да използвате диафрагмата си.

Това упражнение, подобно на кучешкото дишане, с рязко вдишване 3–4 пъти в секунда и регулярно вибриране на диафрагмата, цели пълен контрол над мускулите й. Човек, който добре използва диафрагмата си, успява да поеме последователно 20–25 пъти накъсано дъх.

Помпено дишане

Докато чакате, сдържайки дъх, внимавайте гърлото, челюстта и основата на езика ви да са напълно свободни. Старайте се да задържите дъха в най-долната зона чрез диафрагмения мускул, изчакайте възможно по-дълго. После направете кратки и бързи вдишвания и с „хъх“ или „хух“ издишайте накъсано от диафрагмата. Ще го направите по-лесно, ако си представите как се напомпва велосипедна гума и същевременно следите движенията на корема. Тъй като е нужна и мотивацията, само при това упражнение може да дишате шумно.

Дишане като мях

Добре е да направите това упражнение за ободряване, когато нямате желание за нищо и искате да се абстрахирате от всичко наоколо, когато сте абсолютно разсеян и дори всяко ставане от мястото ви се струва трудно. С една дума, за да съживите чувствата, мислите и физиката си.

Поемайте и издишвайте бързо въздух едновременно през устата и носа. Внимавайте за баланса между вдишванията и издишванията: трябва да са и еднакви по сила. Вдишвайте и издишвайте дълбоко и силно, и възможно по-често. Ще усетите разширяването на всички дихателни пътища от ноздрите до диафрагмата. За да се уверите в това, сложете ръце на гърлото, гърдите или корема. Така ще събудите интереса и вниманието си към упражнението и ще следите промените в тялото си.

Най-важното в това упражнение с включване на диафрагмата са стомашните мускули точно под гърдите. По време на упражнението те ще работят като мях. Затова и упражнението се нарича така. Много важно е, докато издишвате през носа като разярен бик, стомашните мускули да изскачат навън, а когато вдишвате рязко, да се прибират.

Започнете упражнението със забавено темпо. За кратко време трябва да достигнете 3 дишания в секунда. В началото се стремете към времетраене от 15–20 секунди и постепенно стигнете до 60 секунди. Още при първото изпълнение ще почувствате как всичките ви мускули се напрягат и се вълнувате неимоверно. Телесната температура ще спадне с около 1 градус. Ръцете и краката ви ще се охладят. Ще усетите раздвижване в цялото си тяло. Може да почувствате изтръпване и „мравки“ по ръцете и краката.

Ако изпълнявате упражнението правилно, временно главата ви може да се замае за няколко секунди и да ви се догади. Но след като тези странични влияния отминат за около минута, ще усетите освежителен прилив на енергия в цялото тяло.

За забавяне на изпразването при мъжа

В този случай подходящият метод е да насочите вниманието към регулиране на дишането. От полза е да се съсредоточите върху дълбоко вдишване, да задържите дъха за 25 секунди и бавно да го изпуснете. Ще помогне и ако притворите очи и съсредоточите погледа в една точка. Навеждането напред след дълбокото вдишване ще окаже натиск върху пикочния мехур и простатата, което пък ще възбуди парасимпатиковите нерви и ще забави еякулацията.

Най-важно е движението по време на дълбокото поемане и сдържането на дъха, наклонът напред и натискът върху пикочния мехур и простатата. Тогава анусните мускули се съкращават силно като за задържане на урина. Както е известно, еякулацията се осъществява от симпатиковите нерви. А парасимпатиковите я възпрепятстват. При някои мъже може да възникне нарушение при възбуждането на парасимпатиковите нерви, което води до ранна еякулация. За да укрепнат парасимпатиковите нерви, се препоръчват описаните по-горе упражнения.

В началото тези упражнения вероятно ще изглеждат трудни, но постепенно ще привикнете да ги изпълнявате и ще се убедите, че времето за еякулация се удължава. Не бива да се забравя, че най-важното тук е усъвършенстването на уменията за самоконтрол. Има и други практики, които мъжът може да усъвършенства и приложи, но не бива да ги прилага грубо, така че да се загуби вкусът от секса и да се повлияе отрицателно на ерекцията. Трябва да се регулира добре равновесието.

Контролиране на дишането

Дихателните движения са резултат от съкращаването на дихателните мускули вследствие на сигнали, подадени от мозъка. Дихателните движения възникват при две различни възбуждания — съзнателно и несъзнателно — свързани с контролната верига. Обикновено дишането е автоматично и несъзнателно, но ние можем да го контролираме съзнателно в рамките на определени граници — да речем, за известно време сме в състояние да задържим дъха си или да го ускорим. Само за известно време обаче. Центърът на системата за съзнателен контрол на възбуждането се намира в мозъчната кора, а на системата за автоматичен контрол — в мозъчния ствол.

Някои дихателни мускули, като външните междуребрени мускули и мускулът на диафрагмата, при съкращаване водят до вдишване, а вътрешните междуребрени мускули — до издишване. Докато участващите във вдишването мускули се съкращават, участващите в издишването се отпускат. По време на издишването става обратното.

В мозъчния ствол протича сложен контрол, което осигурява ритмично дишане. Същевременно споменатите центрове регулират броя и честотата на дишането съобразно сигналите, получените от химиорецепторите — образувания, намиращи се в големите артерии близо до сърцето и мозъка.

Химиорецепторите непрекъснато проверяват нивото на кислорода, въглеродния диоксид и водорода в кръвта. Те са особено чувствителни към промените на кислорода в кръвта. Щом намалее, те предупреждават дихателния център и предизвикват ускоряване на дишането.

Мозъчните химиорецептори са особено чувствителни към промяната на нивото на кислорода/водорода в субстанцията на гръбначния мозък. Когато във връзка с някои реакции в тялото се повиши въглеродният диоксид, нараства и количеството водород в гръбначния мозък. Щом химиорецепторите в мозъка отчетат, че водородът се е увеличил, те предупреждават центъра на дишане, ускоряват го и способстват за намаляване на въглеродния диоксид.