Мустафа Картал
Лечебно дишане (28)

Времетраенето на живота зависи от сърдечния ритъм и тайната се крие в генетиката.

Според общоизвестните официални източници пределната граница на човешкия живот е около 115 години. Резултатите от проведените изследвания сочат, че фактор за преждевременното остаряване е умствената занемареност. За друг такъв фактор се смята прекалената чувствителност.

През последните години учените твърдят, че метаболизмът се влияе от физически параметри и стойности. Показател за това е сърдечният ритъм. Средностатистически сърцето на мишката бие 590 пъти в минута, на кучето — 95, на човека — 72, а на слона — 30.

Дали броят на сърдечните удари може да ни даде идея коя е мярката за продължителността на живота? Една нова глобална формулировка казва, че при увеличаване на масата и намаляване на интелигентността животът се удължава, а при по-малко маса и по-висока интелигентност животът се скъсява.

Тайната на R-комплекса

Вярно е, че дълголетието зависи от броя удари на сърцето. Този брой се определя от мозъчния ствол и покриващия го R-фактор. Сърдечният и дихателният ритъм се управляват оттук; тук се зараждат традиционните чувства, агресивността, привързаността, чувството за собственост и възгледите за обществена йерархия. Тази система се е развивала като процес милиони години и продължава да се развива.

R-комплексът определя сърдечните удари, регулира ги в зависимост от обстановката и знае какво да направи. Ние не знаем генетичната продължителност на живота си, нито как протича процесът на развитие на нашата същност и чрез религиозни и философски догми търсим отговорите извън себе си. Тайната все още се крие в нас и още никой не може да изкаже мнение по въпроса.

Защо е важен сънят?

По време на сън ритъмът на сърцето се променя. Тогава животът забавя темпото, метаболизмът отслабва и няма причина сърцето да бие силно. Ако това забавяне на метаболизма беше възможно и когато сме будни, дали животът ни щеше да се удължи?

Преди да отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид, че сърцето прави определен брой удари. Известно е, че в продължение на един живот човешкото сърце прави средно около 7 милиарда удара. Тоест, направи ли тези 7 милиарда удара, сърцето спира. Така разбираме, че за да живеем по-дълго, трябва да забавим ударите на сърцето. Когато сърцето бие учестено, крадем от времето си за живот.

Търсенето на начин за забавяне на сърдечния ритъм датира от минали времена. За да се намали метаболизмът и по този начин да се забави и сърцето, се прилагат практики за успокояване на мисълта, като медитация, йога и други, използващи дихателни техники, които успяват да забавят сърдечния ритъм и метаболизма.

Според резултатите от изследванията достатъчно високото ниво на съзнание са предпоставка мозъкът да отключи нови процеси в R-комплекса. Ако наистина е така, като отстраним затормозяващите ни околни фактори, бихме могли да удължим продължителността на живота. Впрочем вече се променя самото понятие за продължителност на нашия живот в мозъка ни, там е и истинската мярка за времето. Дори и истинската продължителност на живота ни да е записана в R-комплекса на мозъка, ние не го знаем. Знаем само да пришпорваме тялото и ума си, да засилваме метаболизма си и свързания с това сърдечен ритъм и по този начин да скъсяваме продължителността на живота си. Ако успеем и в будно състояние да забавим метаболизма като насън, бихме могли да намалим броя на сърдечните удари и да удължим продължителността на живота си.

Физическото и умственото забавяне на темпото може да се постигне най-лесно с дихателните техники. Чрез тях се стига до релаксация на физическото тяло и пълно отпускане. А най-вече чрез йога дихателни упражнения можем да успокоим съзнанието.

От друга страна, дихателните техники могат да обърнат възприятията на симпатиковата нервна система, която е водеща за психическите безпокойства в ежедневието, и да активират парасимпатиковата, да забавят метаболизма. Това е напълно във възможностите на дихателните техники.

Знаейки, че двуполюсното съзнание се отъждествява с горното и недостатъчно дишане, а съзнанието за единност — с цялостното диафрагмено дишане, бихте могли само като си поемете дъх с диафрагмата да поддържате мозъчната дейност в единното цяло, да предотвратите двуполюсния подход и антагонизма, като по този начин ще забавите метаболизма.

Дихателните техники, включени в упражненията по дишане, наречени холотерапия, могат да потиснат симпатиковата нервна система и така да прочистят разпокъсаното съзнание от страхове и безпокойства, а същевременно да забавят метаболизма и сърдечния ритъм. При бързи сърдечни удари чрез достатъчно продължително налагане на темпото на дишане може да се постигне желаният сърдечен ритъм, след известно време да се синхронизират сърдечният и дихателният ритъм и така да се стигне до намаляване на сърдечните удари. Ако се съгласите, че ускореният сърдечен ритъм отнема от продължителността на живота ви, бих ви препоръчал още веднъж да помислите колко важно е да проявите по-голям интерес към дихателните техники.

Известно е, че хората от тип А, които имат горно дишане и повече стресови и хиперактивни особености, боледуват 3 пъти повече от сърдечни болести, а смъртността при сърдечни кризи сред тях е 5 пъти по-висока. Едно изследване на университета на щата Охайо показва, че аминокиселината „хомоцистеин“^[1] се увеличава при хората с горно дишане. Тази аминокиселина повишава риска от сърдечни болести. Според констатациите на финландския лекар д-р Томас Камарак, направени в резултат на изследвания, при стрес, породен от горно дишане, поразените кръвоносни съдове се втвърдяват, а връзката между стреса и повишения холестерол е несъмнена. Хора, които продължително практикуват само горно дишане, имат изключително много стеснения и втвърдявания на мозъчните съдове. В сравнение с другите хора, прекаралите сърдечна криза и мозъчен кръвоизлив са 3 пъти повече заплашени от летален изход до 6 месеца, ако не преодолеят депресията.

За предотвратяване на следоперативната пневмония

Изследвания сочат, че двуседмични упражнения по дишане преди операция за сърдечен байпас намаляват риска от следоперационни пневмонии и белодробни проблеми.

В изследване на медицинския факултет в Утрехт, Холандия, публикувано в списание „Американска медицинска общност“, издавано в Чикаго, се казва, че дихателните упражнения са много ефикасни за намаляване на постоперационната смъртност. Специално е наблегнато на групите с най-голям риск да бъдат засегнати от следоперационни белодробни проблеми като диабетици, пушачи, хора с наднормено тегло, кашлящи и пациенти с други оплаквания.

Изследването е проведено между 2002 и 2005 година сред 279 пациенти с висок процент на белодробен постоперационен риск. На някои от тях са приложени предоперационни дихателни упражнения, а други са оставени на стандартни грижи. След операциите е наблюдаван белодробен проблем при 18% от практикувалите дихателни упражнения и при 25% от непрактикувалите.

Заключението от това изследване е, че дихателните упражнения трябва да се провеждат ежедневно най-малко две седмици преди операцията и че независимо от вече широкото разпространение на операциите за байпас днес, при предварителното прилагане на упражненията постоперативните проблеми са намалели.

Лекуване на тахикардия с дишане

Тахикардията се проявява със силни сърдечни удари, а пулсът е над 100. Макар че има много причини за възникването й, обикновено се развива на психическа основа. За да се стабилизира състоянието на пациента, е необходимо да се открият и отстранят причините. Обикновено сърдечните съкращения се командват от синусоидалния възел^[2]. Той доминира над другите автоматични центрове и контролира сърдечния пулс. Тахикардията възниква, когато се наруши равновесието между парасимпатиковата и симпатиковата нервни системи, които въздействат върху връзката на синусоидалния възел със сърцето. Балансът е развален в полза на симпатиковата нервна система.

Хормоните адреналин и норадреналин, които се повишават от стрес, безпокойство, страх, възбуждащи вещества и медикаменти, предизвикват по-голям брой съкращения в синусоидалния възел. Така нараства скоростта на предаване в сърцето и възникват повече от 100 съкращения. Следствие на това сърцето се възбужда, хормонът ацетилхолин, отделян от нервите на парасимпатиковата система, възбуждащи сърцето, потиска механизма за забавяне на сърдечния ритъм и сърцето започва да бие учестено. Причина за това потискане е повишаване на хормона адреналин. В такива случаи, макар че би трябвало парасимпатиковата система да влияе върху сърцето, симпатиковата иззема функциите й. Ако чрез дихателните упражнения повишите устойчивостта на симпатиковата система и намалите действието на парасимпатиковата върху синусоидалния възел, отговорен за сърдечния ритъм, нарушението в сърдечната дейност, или тахикардията, ще бъде регулирано. За да го постигнете и за да бъде подпомогната симпатиковата система, трябва в продължение на 10 минути да държите затворена лявата ноздра и да вдишвате и издишвате дълбоко с дясната.