Мустафа Картал
Лечебно дишане (34)

Летните плодове — антиоксиданти срещу свободните радикали

Вече подчертахме: свободните радикали, породени от слънцето, стреса, физическото натоварване и учестеното дишане ни състаряват и разболяват. За да ги неутрализираме, много полезно е да приемаме големите количества летни зеленчуци и плодове, защото те са силни антиоксиданти: неутрализират уврежданията на организма, причинени от лутащи се из него бързо произвеждащи се свободни радикали (останалите свободни единични атоми на елементите).

Плодовете и зеленчуци същевременно предпазват кожата и помагат при умствена и физическа слабост. За да се предотврати сбръчкването на кожата — признак на остаряване, — немощта и обездвижването, както и отслабването на паметта, набавяйте си недостигащите в организма силни антиоксиданти. Най-лесно ще го направите чрез повишената консумация на летни плодове и зеленчуци.

Забравянето и трудното възприемане се дължат на недостиг на кислород в мозъка. Дишането въздейства ефикасно върху нервната система чрез неврони — клетките, които съхраняват информацията — струпани предимно в мозъка и дебелото черво. Под въздействие на дишането може да се постигне заличаване и промяна на информацията в свързаните с нервната система неврони. Както е известно, въпреки че теглото на мозъка е не повече от килограм и половина, той е най-сложната и същевременно най-съвършената структура във вселената.

Съществуват три вида различни по структура клетки в мозъка

— Неврони (свързани помежду си нервни клетки);

— Подпомагащи ги клетки;

— Мрежа от клетки за подхранване на мозъка.

В мозъка на възрастния човек невроните са около десет милиарда. Те контактуват помежду си посредством връзки, наречени синапси^[1]. Според биохимика Майкъл Дентън между невроните има около един квадрилион^[2] връзки. По време на тяхната дейност мозъкът регулира пулса, поддържа много прецизно ниво на кислород в кръвта и регулира дишането, без човек дори да се замисли. Определя телесната температура и количеството на изхвърлената от бъбреците урина, пресмята кои мускули кога и с каква сила да се съкращават (за да вдигнете например чашата до устата си, без да я изпуснете), изчислява много точно как да се запази равновесие, когато сме изправени.

Мозъкът извършва стотици хиляди действия в минута. Приема от външния свят дразнители под формата на електросигнали, възприема ги и ги анализира; после за много кратко време избира някои от тях и ги подлага на обработка в краткосрочната и дългосрочната памет. За да се подхранват мозъчните клетки, изпълняващи всички тези дейности, са нужни чиста глюкоза и кислород. В мозъка липсват както капиляри, които да доставят енергията до невроните, така и обособени енергийни депа, налични в другите клетки. Определени кухини в мозъка се изпълват с готовата глюкоза и кислород и енергията протича между клетките, достигайки невроните. Когато кислородът в течащата към мозъка кръв намалее, той не може да използва глюкозата.

Информацията, електрохимична в началото, преминава посредством използването на нужната за това храна и енергия в химическа и се закодира трайно в невроните чрез синтез на албумин; ако нужното количество кислород не достигне мозъка, процесът не може да се осъществи. Приетата информация не се записва или се записва твърде бавно поради мудната дейност, резултат от недостига на кислород. Това наричаме трудно възприемане, трудно осмисляне и бързо забравяне.