Метаданни
Данни
- Серия
- Звънтящите кедри на Русия (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Обрядм любви, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Диана Робова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 1 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Владимир Мегре
Заглавие: Обредите на любовта
Преводач: Диана Робова
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: руски
Издание: второ
Издател: Аливго
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Националност: руска
Редактор: Нина Наумова
ISBN: 10:954-8454-47-5; 13:978-954-8454-47-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4865
История
- — Добавяне
Защо идва и си отива любовта?
Ах, колко много стихове и философски трактати са посветени на това чувство. Трудно е да се намери литературно произведение, в което в една или друга степен да не се засяга тази тема. Почти всички религии говорят за любовта. Смята се, че това велико чувство е подарено на човека от Бог.
Но действителността на днешното човешко битие показва чувството любов като садистично явление.
Нека погледнем истината в очите. Статистиката сочи: 60–70% от брачните съюзи се разпадат. Този крах е предшестван от години безсмислен живот на двама бивши влюбени. Понякога тези години протичат с взаимни обиди, скандали и дори побоища.
Първоначалното прекрасно вдъхновено чувство си отива, сменено от години злоба, оскърбления, ненавист и в резултат — нещастни деца.
Такъв е печалният резултат от днешната любов.
Може ли този резултат да се смята за подарък от Бога? Съвсем не!
Но, може би, самите ние се отклоняваме от някакъв начин за живот, присъщ на човека, затова любовта си отива, давайки ни знак: „Аз не мога да живея в такива условия. Вашият начин за живот ме убива. И самите вие умирате“.
Връщайки се мислено към разговора в тайгата, аз си спомних как необичайно говореше за любовта побелелият отшелник: Любовта е най-голямата по сила космическа енергия. Тя не е безсмислена. Тя има свои мисли и собствени чувства. Любовта е жива, самодостатъчна същност, живо същество.
По Божията воля тя е изпратена на Земята и е готова да дари своята велика енергия на всеки човек, живеещ на Земята и да направи живота му вечна любов.
Тя идва при всеки, опитвайки се да разкаже с езика на чувствата за Божествената програма и ако човекът не я разбере, тя трябва да си тръгне, не по своя воля, а по волята на човека.
Любов! Необяснимо чувство и независимо от това, че почти всеки човек, живял някога на Земята, го е изпитал — то все още е неизследвано.
От една страна, темата за любовта се засяга в повечето творби и различните жанрове на изкуството. От друга страна, цялата информация в тях само констатира такова явление, каквото е любовта, и в най-добрия случай описва неговите външни прояви и вариантите за поведението на различните хора под въздействието на появилото се в тях чувство.
Но толкова ли е необходимо да се изследва познатото на всички чувство за любов?
Необичайната и никъде преди несрещана информация, получена в сибирската тайга, разкрива: изследванията са наистина необходими. Трябва да се научим да разбираме любовта.
Мисля, че един от най-точните отговори на въпроса „Защо си отива любовта?“ е простичкият извод: отива си, след като не намира разбиране.
А хората в миналото са я разбирали.
Съдете сами: преди повече от десет хиляди години ведрусите са притежавали знания, с помощта на които са извършвали действия, укрепващи любовта. И нещо повече — правещи я вечна. Едно от тези действия е древноведическият венчален обред. След неговата публикация в една от моите книги мнозина учени изследователи започнаха да се присъединяват към твърденията, че описаният обред е способен да трансформира първоначално избликналото чувство във вечно. Сравнявайки го с обредите на различните народи в миналото и съвременността, аз все повече се уверявам в мисълта: древноведическият венчален обред представлява премислена народна мъдрост, рационално действие, способно и днес да помогне на много семейни двойки да намерят вечната любов. Но да вървим поред. И да започнем от главното.