Владимир Мегре
Обредите на Любовта (15)

Да не повторим грешката

— В какво конкретно е грешката на старейшините? В създаването на дружини от външни наемници? Но днес всичко вече е така организирано, че държавата не може да съществува без полиция, без армия.

— Дружините тук, Владимире, не са основната причина. Тя е много по-дълбока, в психологията. Не знам как по-ясно да го кажа, но тя е в забравянето на заветите на прадедите, както и на заветите на Бог. Сам прецени: Бог е предоставил на хората еднаква власт. Следователно, съвършено може да бъде само онова обществено устройство, в което не съществува център на властта, в което всеки има равна власт.

Когато даваш гласа си за някого, ти не го обличаш във власт, а даваш гласа си на човек, поставяйки го в зависимост от оформилата се система. При това доброволно се отказваш от властта, дадена ти от Бог И психиката при повечето хора през вековете се е формирала извратено: управляващият и правителствата трябва да решават вместо нас важните въпроси. Мисълта при такива хора не разсъждава за житейското устройство.

— И какво, не трябва да гласуваме ли? Така няма да създадем партия. Според закона е необходимо гласуване.

— Щом е необходимо, гласувайте за това — всеки, а не един, — да може да управлява живота.

— Ако имате предвид всеобщите събрания, каквито е имало във ведическа Русия, това сега е абсолютно невъзможно. Не може хората постоянно да пътуват за събрания от различните краища на страната. Освен това, такава партия не може да се регистрира.

— Защо да пътуват? Всичките измислици на днешната цивилизация можете да използвате. Връзката, например, ще осъществите чрез компютър. А регистрацията? Тя е смешна за народна партия на мнозинството. На вас самите ви предстои да станете регистратори. Пък и в този въпрос главното не е някаква си регистрация. Главното е да не допуснете създаването на така наречения център на властта. Всички, които ще работят в централния апарат, ако според вашия закон той непременно е необходим, трябва да бъдат само наемни работници. И да нямат никакъв достъп до пари. Изобщо, не бива да се съсредоточават пари на едно място.

— Но според закона централният ръководен орган на партията задължително трябва да бъде изборен.

— Ами изберете всички членове на партията или всеки десети, десетниците.

— Тук трябва още да се помисли. В началото, когато за главна задача на партията определихте връщането на любовта в семейството, аз много се ядосах.

Помислих си, че се гаврите с мен, искате да ме направите за посмешище.

— Знам.

— Но сега много мислих над този проблем и стигнах до следния извод: тя действително не просто е една от главните задачи, тя е най-главната. И за търсенето на половинката на човек трябва да се създадат специални условия, да се провеждат специални мероприятия. Трябва да се обнародват древноруските обреди, и науката трябва да се включи в решаването на тези въпроси, и културата, и медиите, и рекламата, и идеологията… Тези въпроси трябва да се решават на държавно ниво. А доколко е цивилизована една или друга държава, трябва да се съди по броя на щастливите, любящи семейства, които живеят в нея.

— Поздравления!

— За какво?

— За прозрението.

— Рано е да се поздравяваме. Не мога да формулирам тази задача така, че да не се смеят на Устава, и на мен, и на бъдещата партия…

— Че нека се смеят.

— Как така нека? Ако започнат да се смеят, така и ще си остана единствен член на партия с този Устав. И ще имаме нерегистрирана партия със смешен Устав, който се подкрепя от един човек. Редови член на партията.

— Защо с един? С двама. Аз също ще го поддържам. И пари ще натрупаме, ще си наемем изпълнителен секретар…

— Ама сериозно ли? Вие също ли искате да постъпите в тази партия?

— Не, няма да постъпвам. Пък и според закона, както казваш, няма да ме регистрират. Аз ще подкрепям Родната партия от тайгата с цялото си сърце. Колкото до това, че сме само двама, всички велики дела са започвали не от масите, а от един човек. По-късно, след години, хората ще се посмеят, но не на теб, а на себе си и този смях ще бъде щастлив.

— Добре, ще опитам, ще помисля още над формулировката. Пък и читателите ще помоля да помислят.

— Ти, Владимире, да бе помолил Анастасия по-подробно да ти разкаже за венчалния обред. При ведруския народ той е започвал от раждането.

— Как така венчалният обред започва още с раждането на човека?

— За първо раждане ведрусите смятат не появата на тялото, а озаряването с любовта. Така както Анастасия може да го покаже, никой, вероятно днес в света не би могъл. Помоли я да пресъздаде картината на живота на едно ведруско семейство.

* * *

Няма да разказвам как и къде се срещнахме с Анастасия. Представям ви веднага това, което тя ми разказа за отношението към любовта в едно ведруско семейство.

Който съумее да осъзнае, да почувства какъв смисъл се крие в тяхната любов, той може би ще успее да осъзнае великата мъдрост и космичност на ведруските обреди.