Владимир Мегре
Обредите на Любовта (23)

Психологията на зачеването, износването и появата на човека в света

Засягайки този въпрос, веднага трябва да отбележим, че според информацията на Анастасия, процесът на зачатие, износване и появата на човека е предимно не физиологичен, а психологически. Това е висше съвместно творение на мъжа и жената, резултат от висшата работа на техните мисли, чувства, интелект.

Първоначално подобно твърдение предизвика у мен, както, струва ми се, и у повечето читатели, недоумение, затова ще приведа по тази тема по-подробен диалог.

— Анастасия, как може да се твърди, че това е психологически процес? Нали в майчината утроба се развива реален материален плод. Жената изпитва реални физиологични усещания, понякога болки. По темата за износване на детето и за появата му на бял свят са написани много научно-популярни книги, в които понякога най-подробно се разказва какво и как трябва да прави бременната жена именно във физиологичен план. На първо място е все тази същата физиология.

— Да, такова мнение трайно се е вкоренило в човешкото общество. Това е много печален факт, говорещ за това, че главната съставна част на човешкото „Аз“ отива на заден план или съвсем изчезва. Така се появяват хора, далечни подобия Божии по своята същност.

Сам прецени, Владимире, плодът живее в майчината утроба, живее и се развива не защото някой е написал на тази тема някакви трактати, а защото така го е замислил Създателят, природата. Да нахлуваме в този, във висша степен съвършен процес, означава да заменим естественото, съвършеното с изкуствено и по-несъвършено.

Физиологията на формиране на човешката плът е програмирана от Създателя и може да протича сама по себе си, без да затруднява майката и бащата с ръководство на дадения процес.

Психологията, философията на раждането е неизмеримо по-висш процес и изцяло се намира във властта на майката и бащата. Това е съвместно творение на човека и Бога.

Болката в момента на раждане на бебето свидетелства за неправилния психологически подход на родителите към процеса на раждането.

В природата раждат своето потомство множество животни и никое от тях не загива, не изпитва страдания. И за своето любимо творение, човека, Създателят не е измислил болките, както любящите родители не искат да причинят болка на децата си.

При изпълнение на своето висше предназначение — сътворяване на Божествения човек — Творецът е предвидил награда за жената, носеща Божествения плод в себе си. Тази награда е усещането за блаженство, поредица от радостни възторзи при раждането, а не болка. Напротив, процесът на раждане на човека трябва да бъде радостен, приятен.

Самият човек, измамен от окултните науки, от внушението на тъмната страна, с неправилното си нахлуване е направил раждането болезнено за неговата майка и за бебето — смъртен шок.

— Какъв е този шок, при това — смъртен за бебето? То просто се ражда.

— Да, ражда се, но не разбира защо нещо грубо го изблъсква от приятното и съвършено пространство и защо майка му страда, изпитвайки болка. Болката на майката причинява на бебето големи страдания.

— Нима може да се ражда съвсем безболезнено?

— Не просто без болка, а с голяма, приятна наслада и радост.

— Ами съвременната медицина може да осигури почти безболезнено раждане с помощта на упойка.

— Упойката ще намали болките на майката, но ще увеличи душевната болка на бебето, защото то губи контакта с майката. Това ще насади в него страх и неувереност в себе си, които ще бъдат в него дори в дълбока старост. Те няма да му позволят да се прероди.

— Но защо се случва това?

— Когато живее в майчината утроба, на бебето му е уютно, комфортно, защитено, спокойно. Във физически план то получава всичко необходимо. Липсата на проблемите, присъщи на човека в ежедневния му живот, му позволяват да усеща цялото мироздание.

За девет месеца от сътворението на света му, на бебето се предава цялата информация за прекрасното мироздание, за човешкото предназначение.

Прекрасен е неговият свят в майчината утроба, необятен.

И изведнъж нещо се стреми да го изтласка грубо от тази велика благост. На всички раждали жени е известно: започват контракциите, те са като че ли неизбежни и затова хората не мислят какви усещания от тях може да изпитва бебето. И малко жени в съвременния свят знаят, че не трябва да плашат, а напротив, трябва да галят и успокояват своето бебе при контракциите, да говорят с него, да общуват, да го канят да се роди. И самите те да не изпитват болка.

Зовът на своята майка и баща ще чуе то, ще вземе натиска за ласка и призив, ще поиска да опознае необикновеното, да се роди със свое желание.

Да се родиш по свое желание — това е необикновено важно за детето. Цялата информация от Бог при такова раждане ще се запази.

Когато жената се уплаши от контракциите и болките, и бебето в утробата усеща този страх.

Когато жената я боли при контракциите и мисли само за себе си, в утробата бебето го боли два пъти повече, то се чувства забравено и най-главното — безпомощно и беззащитно. Такива чувства са вредни и не преминават лесно. Те изтриват информацията за мирозданието, получена преди това. Изтриват я, защото си противоречат. При такова раждане за пръв в живота си човекът не се чувства властелин на мирозданието, а нищожество, подвластно на някакви сили.

Ражда се тялото на човека, но властелинът на духа и доброто, на твореца — не се раждат в него. Човекът няма да стане подобие Божествено, а ще бъде само роб на друга същност и напразно ще се опитва цял живот да се освободи от това робство.

Земните царе, президентите, както и тяхната охрана и обслужващ персонал, също са роби на обстоятелствата. Сякаш решават нещо важно, стремят се да направят живота си щастлив, но все по-нещастен и безизходен е животът за тях, чернеят въздухът и водата.

При раждането мисълта за безизходицата, внушена от болката, пречи да вземат достойни решения.

— Да, страшна картина се получава при такова раждане. Може би, затова и сега някои жени раждат с цезарово сечение? При него не се случва нищо подобно, как смяташ?

— Случва се. Трудно е такъв начин да се нарече раждане на човека, по-скоро прилича на обикновена операция. Кой довежда човека в света при нея: майката, която не е родила детето, или хирургът, който изрязва от тялото на майка плода? Все още непоявилото се на бял свят бебе изведнъж загубва контакта с майката, а значи, с цялото мироздание. След това насила го измъкват от утробата. Защо? Къде? И защо така грубо? И защо нищо не зависи от него? Целият свят се руши за него!

Хората смятат, че се ражда дете, а то в момента на раждането си се чувства загиващо. И сякаш е останал жив човекът, а всъщност жива е останала само плътта. С нищожните остатъци от духовната си същност през целия си живот това дете ще се опитва да търси своето Божествено „АЗ“. Виновни за това са само неговите майка и баща.

— Анастасия, както разбрах, от жената, от това как тя износва и ражда деца, зависи бъдещето на нейното потомство и бъдещето на цялата човешка цивилизация. Така ли?

— Да, така, Владимире. Но не в по-малка степен, а в равна степен, раждането на човека зависи и от бащата, от мъжа.