Владимир Мегре
Обредите на Любовта (26)

И къде да раждаме децата си?

Колко е трудно да се пише със сух стил и все пак е необходимо спокойно, без емоции, да разгледаме къде най-добре, най-удобно за родителите и бебето, може да се извърши раждането. В болницата или в домашна обстановка?

Доколкото ми е известно, първите родилни домове са се появили в Древен Египет и Рим през робовладелския строй. Организирали са ги за бременните робини.

Родилата детето си робиня е прекарвала с бебето от 5 до 9 дни, след това отново се е връщала на работа, като е идвала при детето само да го кърми и за през нощта.

Това продължавало до 6 или 12 месеца. В различните места е било по различен начин в зависимост от това как са се отнасяли робовладелците към своите роби. След отделянето на майката от нейното дете, с него са се занимавали отначало специално обучени робини-бавачки, а по-късно, когато детето пораствало, се възпитавало от други роби в зависимост от определеното му бъдеще от повелителя-господар.

Например, момчетата били изпращани при специалисти, които подготвяли от тях воини. Тези воини, които не познавали своите родители, преминали през специална физическа подготовка и психологическа обработка, били най-преданите на своя робовладелец. На тях им било внушавано от детските години, че той е за тях и баща, и майка, изобщо, Бог. Дори специално разработили религия за подобно внушение.

Колко прилича древната ситуация на днешната действителност. Родилният дом — яслите — детската градина — училището — университетът — робът е подготвен. А тъй като повелителят е невидим, робът се смята за свободен и, следователно, няма да се бунтува.

Знатните хора на Древния Рим, Египет, че дори и средната класа, дори в най-страшния си кошмар не са могли да си представят раждане на собственото си дете извън дома. Вкъщи те канели първо жени акушерки, след това лекари, гадатели, астролози.

В Русия първите къщи за родилки били предназначени за проститутките. Понякога тази категория жени отивала да ражда в циганския табор, където и оставяли своите нежелани деца за възпитание. Циганите ги приемали.

Изобщо родилният дом представлява ярка илюстрация на загубата при жените на родилния майчински инстинкт. Съвременният човек е лишен от знания не само за първоизточниците, но и за елементарната култура на чувствата. Загубил е чувството за истинска любов към жената и към собственото дете — като към част от себе си и свое продължение във времето.

Роденото в родилния дом дете не може да бъде само ваше. То е още нечие. Процесът на раждането включва в себе си зачатието, износването и появата на бебето. И последното е не по-малко значимо от всичко останало. Ако го предавате в чужди ръце, безразлични към вас и вашето дете, то вие имате непълноценно отношение към раждането на своето чедо. В резултат няма да се породят към него напълно бащински и майчински чувства, а то ще почувства това и впоследствие ще ви се отплати с липса на силни синовни или дъщерни чувства.

Пък и любовта няма да е пълноценна; такива деца няма да могат да обикнат не само своите родители, но и живота.