Владимир Мегре
Обредите на Любовта (19)

Във ведруското училище и любовта преподавала

Какво се е случило с Любомила през тези години, къде изведнъж е научила толкова мъдрост и ловкост? Във ведруското училище.

В това училище се обучавал всеки от ранно детство до дълбока старост. Всяка година се държали изпити. Програмата на това училище по малки частички се съставяла от сътворението и през вековете се обогатявала. И мъдростта се внушавала ненатрапчиво. Уроците не са били такива като днешните в съвременното училище.

Веднъж ти ми каза, Владимире, за един израз, използван от вас. Когато детето е палаво и грубо, случва се да се появят вредни навици у него, тогава казват, че детето се е възпитавало на улицата, че му е била дадена прекалено голяма свобода.

Ведрусите без страх пускали децата си на свобода. Всички са знаели: системата от празници и обреди била замислена толкова задълбочено и умело, че увличала всички деца да се подготвят за тях. Уж играят, а всъщност се обучават сами, без възрастните, на различни науки.

Изпитите във ведруското училище приличали на поредица от празненства. С тяхна помощ възрастните учели децата и самите те се учели от децата.

Например, коледуването. През дните когато се коледува, децата ходят и пеят песнички в домовете на всичките си съседи. Стиховете, музикалните мотиви и танците си измисляли сами.

Своите номера децата подготвят много преди началото на празненствата и с неподправен интерес питат възрастните, семействата си, едни други себе си и влъхвите — как да се научат по-добре да съчиняват стихчета, как да пеят и да танцуват.

Не всички деца имали, разбира се, еднакви способности. Онзи, който изоставал в съчиняването от другите, молел родителите си да му помогнат. А понякога родителите използвали стремежа на децата си към познание, за да ги научат да помагат в домакинството.

Например, досажда внукът на баба си:

— Бабо, миличка, кажи ми стихчета. Умолявам те. Не искам да съм по-лош от другите, децата няма да ме вземат за коледуването.

А бабата отговаря:

— Имам много работа, но ако ми помогнеш, довечера ще ти кажа няколко стихчета.

Детето помагало с ентусиазъм и след това слушало внимателно баба си, стараело се да запомни всичките й стихчета и песни, молело я да го научи да танцува. След това молело дядо си, майка си и баща си поне мъничко да го научат. И било благодарно на родителите си, когато те му давали урок.

Сравни, Владимире, това действие с един час в днешното училище — по литература, например. Правилно, не може да се сравни. Детето на ведрусите от малко се опитвало да стане поет.

Поредицата весели празници при хората през ведруския период представлява система, помагаща да се опознава мирозданието и да се обучават децата на простите житейски мъдрости.

Влъхвите са пътуващи учители и информатори за онова, което се случва по света. Бояните^[3], бардовете напомняли също за събитията от миналото и бъдещето, предричали и прославяли света на прекрасните чувства или порицавали недостойните. Никой не принуждавал децата да ходят на уроците, провеждащи се постоянно във всяко селище. Смятало се, че самият учител трябва да успее да привлече вниманието на детето към разказа за науката, която иска да му разкрие. Такива правила от векове се усъвършенствали от учителите-влъхви.

— А ако някой учител-влъхва, за да привлече вниманието на децата, не им преподавал наука, а само си играел с тях на някаква игра?

— Ако това стане, влъхвата би се лишил от своето звание. Родителите, общувайки у дома с децата си, веднага биха могли да разберат: децата не ги учат на наука. Вестта за лошата постъпка би могла да се разнесе и по другите селища и тогава биха помолили дошлия при тях влъхва, опетнил честта си, да напусне.

Преди да усети любовта в себе си мъничката Любомилка не се стремила да посещава занятията на влъхвите и да слуша песните на бардовете и бояните. Родителите не карали насила своите деца да учат, но при удобен случай могли да им подскажат ненатрапчиво.

Любовта обгърнала Любомилка със своята енергия. Във ведруското семейство появата на любовта се възприемала като нов член на семейството, изпратен им в помощ от Бог. И знаели как в съгласие с любовта животът на момичето може да се направи прекрасен. Затова бабата посъветвала Любомилка да отиде при влъхвите и да се поучи. Не просто така — да учи неизвестно с каква цел, а с ясна и определена — да стане най-добрата за любимия. Любомилка се съгласила и решила: когато пристигне влъхва, който да учи как се пеят песни с красив глас, тя ще отиде при него с приятелките си.

Но нужният влъхва не идвал. Любомилка решила да отиде при поредния. Отишла и започнала да слуша. Влъхвата говорел за предназначението на различните растения, техните аромати и как може да се лекуват хората с тях.

„За какво ми е всичко това? Изобщо не ми трябва — решила Любомилка за себе си, — и без това всички знаят как да се лекуват: и мама, и баба, и сестра ми — всички. И дори да зная най-много от всички за билките, как ще забележи това моят избраник? Няма как да забележи“.

И Любомилка не слушала внимателно влъхвата. Просто така, за компания на приятелките си, седяла на пъна. А понякога ставала, отдалечавала се и се разхождала сама по полянката. Зарадвала се, когато влъхвата завършил лекцията си и всички се приготвили да се прибират.

И изведнъж старият влъхва се обърнал към Любомилка:

— Я ми кажи нещо, момиченце, не ти ли беше интересно това, което говорих?

— Ами това изобщо не ми е необходимо за моята тайна работа — тихичко съобщила малката Любомилка.

Учителят влъхва лекичко се усмихнал. Всичко разбирал този прозорлив старец, дори тайните момичешки работи, и отбелязал:

— Сигурно си права и засега тези знания не са ти необходими. Ти си още дете. А аз разкривам на девойките как да станат красиви и как да създадат пространство на Любовта за любимия. Като го види, той непременно ще поиска да разбере кой е бил способен да сътвори такава красота. И ще се възхити от онази, която ще излезе пред него като творец. Аз под секрет ще разкажа на девойките как да плетат венец и как да приготвят отвара от треви за любимия, с която да се мият сутрин, за да мирише тялото им на цвете. Още ще разкажа…

Малката Любомилка слушала стареца и все повече съжалявала, че не е посещавала неговите беседи. Повече от седмица е в селището. Важни тайни е разказал на момичетата, а тя нищо не знае. И попитала стареца Любомилка:

— Дълго ли ще останете в нашето селище?

— Отивам си след два дни — отговорил й старецът.

— След два дни? — не скрило момичето своето разочарование. — След два дни… Тогава много ви моля последните две нощи да пренощувате у нас.

— Поканен съм в други домове и вече дадох съгласието си — отговорил влъхвата. — Но, впрочем, ако толкова искаш…

— Да, много ми е нужно да разбера от вас за различните билки.

Старият влъхва и двете вечери беседвал с влюбената Любомилка.

Мъдрецът знаел: любовното вдъхновение ще помогне на момичето да опознае за дни същността на науката, която други откриват за година. На тръгване, Любомилка го изпратила, а той й казал:

— След мен при вас ще дойде друг влъхва. Той ще говори за звездите, за Луната небесна, Слънцето и невидимите светове. Който успее да го разбере, той ще съумее да запали пътеводна звезда на небето за любимия избраник и тази звезда ще свети вечно на двамата.

След това ще дойде при вас влъхва, който знае как може да покори най-опърничавия кон за любимия, негов приятел да го направи и да опитомява животните.

При вас и бард трябва да дойде, той знае как се пишат стихове и песни пее с такъв глас, че хората ще обикнат първо гласа, а след това — всичко, казано от човека. Той може да те научи и да танцуваш.

— Кажете ми, моля ви, при кой влъхва не бива да ходя? — изведнъж се обърнала Любомилка към стареца. — Нали не мога през цялото време да слушам влъхвите.

Отново затаил хитра усмивка, влъхвата сериозно отговорил на момичето:

— Да, ти си права. Ако ходиш при всички, няма да ти остане време да си поиграеш. Не ходи при всички. За какво ти е, например, да се учиш да рисуваш? Защо ти е да бродираш орнаменти, в които да влагаш свой таен смисъл? За какво ти е тази наука, щом си имаш по-голяма сестра, а тя, струва ми се, в тази наука ще стане ненадмината майсторка.

Още за какво ти е, например, да се научиш как може добри чувства да вложиш в ризата, когато я шиеш и тази риза да те пази от много беди.

Или как може да приготвиш каша с любов за близките си така, че те да наситят не само плътта си, но и душата си. Вкусът на тази каша ще е ненадминат. А това в съвършенство го владее съседското момиче, приятелка на сестра ти.

Когато искаш да получиш красива рокля или някому да подариш необикновена риза и всички да са във възторг от подаръка ти, помоли сестра си и тя ще сътвори чудеса.

А ако искаш с каша или необикновен квас да нагостиш някого, помоли приятелката на сестра си.

— Няма да моля никого — изведнъж извикала Любомилка и дори тропнала с крак. — Те са мои съперници.

— Съперници? А в какво? — попитал сериозно старецът.

И без да се стеснява, Любомилка отговорила на стареца:

— Има едно момче, най-доброто от всички, не ми обръща внимание, защото тези върлини са успели да пораснат преди мен. Те му се усмихват постоянно. Видях ги, когато на капището водеха хорото. А аз трябва да му подарявам риза от сестра ми, а квас — от нейната приятелка?! Това няма да го бъде! Никога!

— Но защо да не го бъде? Ти казваш, че е най-добрият.

— Най-добрият. Това е сигурно.

— Тогава отговори ми — защо най-добрият от всички не трябва да получава за подарък най-добрата риза, най-добрата каша и най-вкусният квас? И… — старият влъхва направил пауза и тихо, под носа си, добавил: — Аз мисля, че ще бъде справедливо да получи и най-добрата годеница.

— Годеница? — изчервила се Любомилка.

— Да, годеница — отговорил влъхвата, — ти би трябвало да му желаеш доброто. Нека има най-добрата годеница.

Любомилка гледала влъхвата, без да намери думи за отговор. Чувствата я преизпълвали и изгаряли. И тя изведнъж побягнала от стареца. Но след малко спряла, обърнала се към мъдрия влъхва и извикала:

— Той е достоен за най-добрата от всички годеници. Тази годеница ще бъда аз!

* * *

С голям интерес посещавала Любомилка беседите на всеки дошъл в селището влъхва. Първа дотичвала и си тръгвала най-късно, учудвала влъхвите с въпросите си. Запомняла всичко, което говорили мъдреците. Това е възможно в обучението само когато детето посещава занятията не просто така, а знае точно къде ще прилага получените знания.

Когато обучението е тягостно за ученика, то е непродуктивно. Когато човекът има цел, чието постигане е възможно чрез овладяване на науките — учението е радост и знанията се усвояват сто пъти по-бързо.

Когато и любовта участва в учението — ефектът е ненадминат. Любовта е способна да сканира мислите на всеки мъдрец. Достатъчни са само няколко думи, казани от учителя, и любовта може за миг да обясни цялата тема на ученика и да увлече по-нататък неговата мисъл.

Подарък от Бога — мощната енергия на любовта, била най-главното нещо в обучението на Любомилка.

И у дома девойката гледала с необикновен интерес как мама или баба приготвят обяд за семейството. И искала подробно да й обясняват всички действия и сама се стараела да измисля различни ястия. И се получавали необикновени творения!

Веднъж на Масленица роднините дошли да похапнат палачинки, много хора се приближавали към масата, вземат си палачинки от две купчини. Едната била направена от майката и бабата, а другата — от малката Любомилка. Нейните палачинки се харесали много повече. И девойката с радост гледала от далечния ъгъл как нейната купчинка намалява по-бързо.

Когато семейството сядало на масата в делник дядото пръв гребвал с дървената лъжица от зелевата чорба. И казвал:

— Сигурен съм кой е приготвил тази чорба. Ненадминат е приятният й нежен вкус.

— Така си е — добавял бащата, — в нея има не само необикновени подправки — чувство има в нея.

Малката Любомилка с лекота усвоявала науките, в бита станала ненадмината ръкоделница и външно разцъфтявала с необикновена красота.

От първия влъхва, без да разбира сама, тя познала истината за великата любов. Ако искаш да си редом с Бог — самата ти трябва да си богиня.