Владимир Мегре
Обредите на Любовта (2)

Съответства ли нашият живот на Божествената програма?

Човек, например се е родил на втория етаж в операционната зала на родилния дом. За учудване на лекарите, бебето се оказва абсолютно здраво.

Като секунди изминават дните и месеците, малчуганът тръгва на детска градина, на училище, влиза в университета. В него „мъдрите“ възпитатели, педагози и професори залагат някаква житейска програма.

Човекът е решил: най-важното в живота е да има много пари, които да му позволят да се храни добре, да си купи апартамент, кола, дрехи. И той се старае да работи много, понякога дори на две смени или на две места.

Междувременно секундите са се превърнали в години и работейки до пенсия, той е могъл да спечели пари за двустаен апартамент и кола втора употреба.

Преди пенсията, той още е успял да се влюби, да се ожени, да се разведе, да се ожени втори път. От първата жена има дете, но при развода то е останало с майка си. От втората има друго дете, но то е заминало далеч на Север, обажда се само два пъти в годината. Секундите отмерват годините на старостта. Човекът се разболява и умира. Такава е печалната участ на повечето от живеещите на Земята хора.

Има малцина, които успяват да станат известни артисти, политици, президенти, милионери. Животът на тази категория хора се смята за по-щастлив, но това е илюзия. Те имат не по-малко грижи от останалите и абсолютно еднакъв край: старост, болест и смърт. Нима такава участ е заложена в Божествената програма за живеещите на Земята хора? Не!

Създателят не може да предопредели за своите рожби подобна жестока и печална участ.

Самото човешко общество, под въздействието на известни сили, е пренебрегнало Божествената програма и е поело по пътя на самоунищожението и самоизтезанието.

Някой може да се усъмни в съществуването на Божествената програма за живота на хората, защото за нея не говорят учените или политиците.

Религиите тълкуват Божия замисъл, но винаги чрез посредници и често пъти по различен начин. Те са единни само в това, че Бог съществува.

В съществуването на висша, реална, интелектуална същност, сътворила видимия от нас свят и земния живот, вярват философите и много учени. И е невъзможно да не се вярва в това. Твърде разумно е свързано всичко съществуващо в нашия свят. А щом това е така, то високоразумната същност би могла да твори със смисъл само вечни неща, предопределяйки радостна перспектива за всички и на първо място за своя любим, себеподобен човек. С други думи, на човека е предложен определен начин за живот на Земята, който му позволява да опознае себе си и цялото мироздание. Да опознаеш и да продължиш да изпълняваш Божествената програма, привнасяйки в себе си своите прекрасни творения. Бог иска от сина си — човек съвместно творение и радост за всички от съзерцаването на сътвореното.

Програмата на Бог, несъмнено, съществува и всеки желаещ може да се запознае с нея, а не само отделно избрани хора. Божествената програма е заложена не с букви или йероглифи на папирусни листа, а с присъщи само на самия Бог живи знаци в сътворената от Него природа.

Разумът и интелектът на хората от древноруския период все още им е позволявал да четат тази велика Божествена книга. Повечето от днешните хора познават само някои от тези милиарди буквени знаци и ние ще трябва отново да започнем да изучаваме Божествената азбука.

Книгата, която пиша сега, не е с религиозна тематика. Тя не е опит за философстване. Тази книга е призив за изследване, за познание на Божествената програма.

Нямам намерение да уча някого или да проповядвам нещо. Искам само да запозная читателите си с информацията за културата на нашите прародители чрез утвърдени от влъхвите обреди, предназначени да запазят в семействата любовта и да призоват всички да коригират или да затвърдят направените изводи.

Към публикуването на този материал ме подтикнаха изказванията и логическите умозаключения на отшелниците от тайгата и, на първо място — Анастасия.

Публикуването им е необходимо, за да се почувства информацията на нивото на собствените ни чувства и със съвместни усилия да започнем да действаме съгласно логиката на живота. И с надеждата, че нашето поколение ще започне да размишлява, ще ускори строителството на новата цивилизация за себе си и за своите деца.

Анастасия изложи, вероятно, само първата точка от програмата за развитието на човечеството, заключаваща се в следното: „Човечеството трябва да изучи Божествената програма, използвайки предоставения му от Бог материал и да превърне цялата планета в прекрасен райски оазис. Да създаде хармонично балансирано съобщество на всички живи същества. При постигането на това ниво в човека ще се появят способности за сътворяване на живот на други планети и в други галактики“.

Имайки предвид толкова грандиозна концепция, Анастасия в началото предложи да строим родови имения.

Нека и ние да започнем своите изследвания от общоизвестни и външно обикновени проблеми.