Богдан Богданов
Мит и литература (1) (1)

(Проблеми на типологията и поетиката на старогръцката литература до епохата на елинизма)

Серия
Мит и литература (1)
Включено в книгата
Мит и литература (1)
Проблеми на типологията и поетиката на старогръцката литература до епохата на елинизма
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018 г.)

Издание:

Автор: Богдан Богданов

Заглавие: Мит и литература (1)

Издание: Второ допълнено издание

Издател: Издателство „Хемус“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: монография

Националност: Българска

Печатница: „Абагар“ ЕООД — Велико Търново

Художник: Веселин Цаков

ISBN: 954-428-175-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5351


Предговор

(към второто издание)

От първото издание на „Мит и литература“ („Наука и изкуство“, 1985 г.) изтекоха доста години. Междувременно, разширена в теоретическата си част (със студията „Фолклор и литература“, публикувана най-напред в сп. „Български фолклор“, бр.3, 1985), книгата прерасна в докторска дисертация (1986 г.). С редица подобрения сегашното издание предава именно този текст.

Както и в първоначалния си вариант, „Мит и литература“ продължава да е предназначена за преподавателите по литература, студентите и културните читатели, които проявяват интерес към старогръцката литература и се питат за исторически завършилото и за продължаващото да живее в нея. Особеното е, че за старогръцката литература в тази книга се мисли през призмата на определени теоретични въпроси, отнасящи се до естеството на литературата и културата. Основната амбиция на изследването е да дискутира принципа на литературното общуване в старогръцката културна среда, да го представи като нещо противоречиво, повтарящо характера на самата среда — традиционна и затворена, същевременно отворена, поставила началото на съвременното културно поведение от европейски тип.

Човешката култура е винаги процес към цялост. Затова и разделянето й на области представя толкова действителното положение на нещата, колкото представлява и познавателна схема, улесняваща познаването им. Това се отнася до делението на история, философия и литература, но и до основната типологическа формула „мит и литература“, приложена в изследването. Сега си давам сметка, че макар и да съм следвал горния принцип, не съм бил последователен и съм представил мита и литературата преди всичко като реални положения, докато те, не в по-малка степен, са и членове на познавателна схема, използвана за разбирането на винаги по-сложната реалност.

Изследването внушава основно, че в старогръцката литература има ранно състояние на текстопораждане, при което текстовете не могат да се измъкват от външната задължителна смислова среда, и че тази ситуация е причината за пораждането на митове. Сега мисля, че това е вярно като схематично положение, но че текстовете, и устните също, са универсално средство за измъкване от принудите на средата и в условията на традиционната култура. Въпросът е как четем старогръцките литературни текстове — дали на едро в глобален отчет или бавно и в подробности. В този смисъл митът и литературата са не само обективна даденост, но и резултат на собственото ни четене.

В отстъпа на времето мога да отправя и други критики на „Мит и литература“. Следвал съм херменевтична насока на мислене, но не съм се опрял на съответните трудове на Гадамер, Рикьор и Яус и не съм се вписал точно в тази уважавана от мене теоретическа позиция. На свой ред поради влиянието на руската научна литература съм следвал исторически схеми, които не бих поддържал сега. Такъв е случаят с убеждението, че първичният мит реално предхожда вторичния или че растителните и животинските образи са по-ранни от антропоморфните в развитието на мита. На тази основа съм отправил и критика към структурализма и възгледите на Ролан Барт, на които дължа много при оформянето на общата теза на „Мит и литература“.

При тези и други недостатъци основният проблем на това изследване, както ми се вижда днес, е противоречието между един глобалистичен начин на виждане, според който културата се разбира като затворена система, и друг, според който тя е динамика не само на две основни, а на много различни положения и възможности. В първия случай нещата са във властта на определена необходимост и задачата на науката е в това да я разкрие и формулира, докато във втория те са заплетени в мрежата на разнообразни отношения и влизат в случайни успоредно действуващи редове, за които не съществува само едно описание. „Мит и литература“ се досеща за второто и прави крачка към него, но остава в компромиса и е по-вярна на първото разбиране за характера на човешката културна среда.

Оттук и намерението, като нарека това второ издание „Мит и литература 1“, да продължа начинанието в „Мит и литература 2“, за да опитам втория подстъп, да прочета старогръцката литература като нещо, което и в миналото, и сега може да стане предмет на предимно колективно или лично ползуване. Намерението ми е да покажа, че конкретно историческото разбиране, с което се занимавам в „Мит и литература 1“, е в някаква степен идеално положение и съвременна схема. Сега съм още по-убеден, отколкото в годините на първото издание на книгата, че както и да четем един текст, ние го усвояваме и присвояваме за нас. В този смисъл и научното тълкуване на старогръцката литература е форма на съвременно присвояване, възможен ред на разбиране и в най-добрия случай само страна на предполаганата реалност на древната елинска среда.

Гаранцията за успеха на тази теза не се осигурява само от намерението. Във всеки от нас, както и в културата живеят противоречиви постановки. Така че не съм сигурен дали глобалната теза на „Мит и литература 1“ няма да задуши свободния дух на намерението за „Мит и литература 2“. Желаем да се променим и да станем други, но това не е толкова лесно.