Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (8) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

8.

Животът продължаваше да тече, но Робинзон все повече усещаше нуждата да запълва времето си по-добре. Постоянно го беше страх да не затъне отново в калта и да се превърне в животно. Много е трудно да останеш човек, когато наоколо няма кой да ти помогне. Единственото противодействие, което знаеше срещу това грозно изкушение, бяха работата, дисциплината и оползотворяването на всички възможности, предложени от острова.

След като в календара му се събраха хиляди дни, той реши да дари със законодателство остров Сперанца. Облече официален костюм, застана зад писалището, което бе измислил и измайсторил, така че да пише прав, разтвори един от най-хубавите изличени томове, намерени на „Вирджиния“, и написа:

ЗАКОННИК НА ОСТРОВ СПЕРАНЦА

В сила от 1000-ния ден на местния календар

Член първи: Робинзон Крузо, роден в Йорк на 19 декември 1737 година, е назначен за губернатор на остров Сперанца, намиращ се в Тихия океан, между островите Хуан Фернандес и източния бряг на Чили. В това си качество той обладава всички законодателни права върху цялата островна територия и нейните териториални води.

Член втори: Жителите на острова са длъжни да мислят на висок глас.

(Понеже нямаше с кого да приказва, Робинзон се страхуваше да не се отучи да говори. Той вече изпитваше трудност всеки път, когато се опитваше да каже нещо на глас — езикът му се преплиташе, все едно е препил. Оттук нататък бе длъжен да говори непрекъснато на дърветата, на камъните, на облаците и, разбира се, на козите и на Тен).

Член трети: Петък е постен ден.

Член четвърти: Неделя е почивен ден. В събота в деветнадесет часа всякаква работа на острова се преустановява и населението задължително облича най-хубавите си дрехи за вечеря. Неделя сутрин в 10 часа всички се събират за молитва в храма.

(Робинзон не можеше да се въздържи да не се изразява в своите закони така, сякаш островът е с многобройно население. Струваше му се безсмислено да се пишат закони за един-единствен човек. Освен това си казваше, че все пак не е изключено някой ден случаят да му доведе един или няколко другари.)

Член пети: Единствен губернаторът има право да пуши лула. Но само веднъж в седмицата, и то в неделя след обяда.

(От известно време бе открил насладата от порцелановата лула на капитан Дейсел. За жалост запасът от тютюн в буренцето нямаше да стигне за дълго и той се мъчеше да го пести колкото е възможно.)

После за известно време потъна в размисъл, преди да определи наказания за нарушителите на тези закони. Пристъпи няколко крачки към вратата и широко я отвори. Колко прекрасна беше природата! Листакът на дърветата беше като зелено море, раздвижващо от вятъра, и в далечината преливаше в синята ивица на океана. Още по-нататък оставаше само небето — съвсем синьо и без нито едно облаче. О, не! Не съвсем синьо! Робинзон подскочи, защото бе забелязал в посока на големия плаж облак бял дим. А беше напълно сигурен, че изобщо не е палил огън натам. Нима някой е дошъл?

Той грабна пушката от стената, барутницата, торбата с патроните и далекогледа. После свирна на Тен и навлезе в храстите, като избягваше открития път от пещерата до брега.

На сухия пясък бяха изтеглени три дълги пироги със стабилизатори. Четиридесетина души седяха изправени в кръг около огъня, откъдето се издигаше облакът гъст бял дим. Робинзон разпозна с далекогледа арауканци от народността „костино“, опасни индианци от чилийското крайбрежие. Тия племена се бяха съпротивлявали успешно срещу инките нашественици, после нанесоха няколко кървави поражения на испанските конквистадори. Ниски и набити, мъжете носеха грубо скроени препаски. Широките им лица със силно раздалечени очи изглеждаха още по-чудновати поради обичая да си скубят изцяло веждите. Всички бяха с черни, много дълги коси, които час по час гордо разтърсваха. Робинзон ги познаваше, защото неведнъж бе пътувал до Темуку, тяхната столица, и знаеше, че ако между тях и испанците избухне ново стълкновение, нито един бял човек няма да бъде пощаден.

Нима бяха преплували с пирогите си огромното разстояние от Чили до Сперанца? Нищо чудно, като се има предвид славата им на отлични мореплаватели. Но по-вероятно беше да са завладели някои от островите Хуан Фернандес и Робинзон веднага си помисли, че е истинско щастие, дето не е попаднал в техните ръце, защото без съмнение щяха да го превърнат в роб или дори да го убият. Разказите, чути в Араукания, му помогнаха да се досети за смисъла на церемонията, която се разиграваше в момента на брега. Една мършава и чорлава старица се клатушкаше насам-натам и сновеше сред наредените в кръг мъже. Тя пристъпваше към огъня, хвърляше в него шепа прах и жадно вдъхваше гъстия бял дим, който тутакси се издигаше нагоре. После се обръщаше към застиналите индианци и сякаш ги изучаваше, стъпка по стъпка, като се спираше ту пред един, ту пред друг. После пак се връщаше при огъня и всичко се повтаряше отначало.

Старицата беше магьосница, значи можеше да познае виновника за някоя беда, сполетяла племето — болест, необяснима смърт или просто пожар, буря, лоша реколта… И в следващия миг тя наистина си избра жертва. Костеливата й дълга ръка се протегна към един от мъжете, а от широко отворената й уста започнаха да се сипят проклятия, които не достигаха до слуха на Робинзон. Посоченият индианец се просна по очи върху земята, разтърсван от резки гърчове на ужас. Един от мъжете се запъти към него, вдигна своето мачете — голям нож, служещ за оръжие и сечиво едновременно — и най-напред преряза препаската на нещастника. После мачетето се стовари наново и последователно отсече главата, ръцете и краката на жертвата. Накрая хвърлиха шестте къса в огъня и пушекът веднага стана черен.

Индианките разкъсаха кръга и наобиколиха пирогите. Група от шест души с мехове в ръка се насочи обратно към гората. Робинзон бързо се потули зад дърветата, без да изпуска из очи мъжете, нарушители на неговите владения. Ако откриеха признаци на живот на острова, можеха да се спуснат да го преследват и той трудно щеше да им се изплъзне. Но за късмет първият водоизточник беше съвсем в началото на гората и индианците нямаше за какво да навлизат по-навътре. Те напълниха меховете и ги понесоха по двама, окачени на прътове. Спътниците им бяха вече насядали в пирогите. Магьосницата се бе отпуснала на нещо като престол, стъкмен в задната част на една от двете лодки.

Щом пирогите се скриха зад скалите, Робинзон се приближи към кладата. Сред въглените още се различаваха останките на нещастника, пожертвуван жестоко заради обвинението, че е причинил някакво бедствие. И Робинзон, изпълнен със страх, отвращение и печал, се упъти обратно към своя губернаторски дом, където продължи да съставя закони за остров Сперанца.

Член шести: Остров Сперанца се обявява за крепост. Главнокомандуващ е губернаторът, който получава чин генерал. Комендантският час започва един час след залез-слънце…

През следващите месеци Робинзон издигна край къщата си и входа на пещерата стена с бойници, а пред нея изкопа ров два метра широк и три дълбок. Двете пушки и пистолетът стояха заредени в трите бойници по средата. В случай на нападение, неприятелите трябваше да останат с впечатлението, че Робинзон не е единственият защитник на крепостта. Сабята и брадвата също му бяха подръка, но надали щеше да се стигне до ръкопашен бой, тъй като пред рова направи разни клопки. Най-напред цяла редица фуниеобразни, шахматно разположени ями с по един стърчащ от дъното кол, заострен на огън. Отгоре ги покри с чимове, наредени върху тънки тръстикови рогозки. След това в края на гората, където предполагаше, че трябва да се съберат възможните нападатели, за да се хвърлят напред, зарови в земята две бурета барут с конопено въже, за да ги възпламени от разстояние. Най-сетне ровът можеше да се преодолее само по подвижно мостче, което се спускаше и се вдигаше от вътрешността на крепостта.

Всяка вечер, преди да извести с тръбата комендантския час, той правеше обиколка, придружен от Тен, който сякаш разбираше, че над Сперанца и нейните жители е надвиснала опасност. После Робинзон пристъпваше към затварянето на крепостта. Изтърколваше големи камъни на определени места, така че за евентуалните нападатели да не остане друг път, освен през ямите. Подвижният мост се вдигаше, всички изходи се запушваха, започваше комендантският час. Тогава Робинзон си приготвяше вечеря, нареждаше трапезата в хубавата си къща и се оттегляше в пещерата. След няколко минути излизаше оттам измит, парфюмиран, сресан, с пригладена брада, облечен в своята генералска униформа. Накрая започваше бавно да се храни, осветяван от множеството смолисти трески в свещника, неизменно следван от предания поглед на Тен.