Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (20) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

20.

Щом отвори очи, Робинзон видя едно лице, надвесено над неговото. С лявата си ръка Петкан повдигаше главата му, а с дясната, свита в шепа, се опитваше да му излее в устата малко бистра вода. Но Робинзон стискаше зъби и водата се стичаше покрай устата му, по брадата и по гърдите.

Щом го видя, че се размърда, индианецът се засмя и се изправи. Тутакси част от ризата и левият крачол на панталона му, разкъсани и почернели, се изхлузиха на земята. Той се заля от смях и с няколко движения отърси и остатъка от дрехите си. После от купищата изпотрошени домашни предмети вдигна парче огледало, опули се срещу него и с нов изблик на смях го поднесе на Робинзон. Нямаше никаква рана, но лицето му се чернееше цялото, омазано със сажди и хубавата рижа брада бе наполовина опърлена. Робинзон се надигна и на свой ред смъкна опърлените дрипи, които още висяха по него. Направи няколко крачки. Тук-там само имаше натъртвания под дебелия слой сажди, прах и пръст, покрили тялото му.

Къщата гореше като факел. Крепостната стена се беше срутила в рова пред нея. Всички други постройки — параклисът, банката, кошарата, мачтата календар — лежаха разсипани, разхвърляни от експлозията. Двамата не откъсваха очи от безутешната гледка, когато на стотина метра от тях към небето се издигна стълб от пръст и половин секунда по-късно страшен тътен отново ги хвърли на земята. След това отгоре им се посипа порой от камъни и изтръгнати корени. Беше едно от буретата с барут, заровени от Робинзон под пътеката, което по конопено въже можеше да се възпламени от разстояние.

Полудели от тази нова, много по-близка експлозия, козите вкупом хукнаха в обратна посока и издъниха оградата на кошарата. В следващия миг, съвсем обезумели, се юрнаха всяка, накъдето й видят очите. Лесно щяха да се пръснат из целия остров и отново да подивеят.

Входът на пещерата беше затрупан от грамада камъни. Една канара стърчеше най-отгоре над хаоса и по всяка вероятност представляваха великолепна наблюдателница за целия остров и морето. Робинзон се оглеждаше наоколо и машинално събираше предметите, които пещерата беше избълвала, преди да се затвори. Вдигна една от пушките с изкривена цев, няколко пробити чувала и изтърбушени кошници. И Петкан правеше като него, но вместо да трупа на купчинка намерените предмети в коренището на кедъра, той ги доразваляше. Робинзон не му каза нищо, но все пак потрепери, когато го видя как с пълни шепи пръска малкото жито, останало на дъното на едно котле.

Вечерта се спускаше и те най-после намериха един напълно запазен предмет — далекогледа, — когато до дънера на едно дърво откриха трупа на Тен. Петкан, внимателно го опипа. Не личеше да има нещо счупено, изглеждаше съвсем невредим. Горкият Тен, толкова стар и толкова верен! Сигурно бе умрял чисто и просто от страх при взрива!

Задуха вятър. Двамата отидоха да се изкъпят в морето. После си поделиха един див ананас и Робинзон си спомни, че това беше първата храна, която бе намерил на острова след корабокрушението. Накрая легнаха под големия кедър, за да се опитат да дремнат.

Загледан в луната, надничаща сред гъстите клони на кедъра, Робинзон мислеше. Значи цялото дело, осъществено от него на острова — посевите, стадата, постройките, всичките запаси, струпани в пещерата, — всичко сега бе унищожено по вина на Петкан. И въпреки това той не му се сърдеше. Истината беше, че скучната и досадна организация отдавна вече беше дотегнала и на него, но той нямаше смелост да я разруши. Сега и двамата бяха свободни.

Робинзон се питаше с любопитство какво ще последва нататък и се досещаше, че за в бъдеще вече ще води Петкан.

Той лежеше, загледан в небето, и мислеше, когато изведнъж пред очите му луната много бързо се скри зад един клон и се показа от другата страна. След това се закова на място, но веднага тръгна пак по черното небе. В същия миг се разнесе страховито пращене. Робинзон и Петкан скочиха на крака. Не мърдаше луната, а дървото се клатеше. Подровен от взрива, големият кедър не можеше вече да устои на нощния вятър. Той се сгромоляса в гората и смаза под себе си десетки храсти, а земята потрепери от удара на огромния ствол.