Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (19) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

19.

Животът отново потече както преди, кога по-добре, кога по-зле. Робинзон продължаваше да се прави на генерал и губернатор на острова. Петкан продължаваше да се прави, че работи яко за цивилизоването на острова. Само Тен на нищо не се правеше и се излежаваше по цял ден. Колкото поостаряваше, толкова по-дебел и по-мъчноподвижен ставаше.

Петкан си намери ново развлечение. Беше открил тайното място, където Робинзон държеше буренцето с тютюн и дългата порцеланова лула на капитан Ван Дейсел. Всеки път, щом му се отдадеше случай, той се криеше в пещерата, за да изпуши една лула. Откриеше ли го Робинзон, суровото наказание нямаше да го отмине, защото тютюнът беше почти на привършване. Пушенето беше удоволствие, което Робинзон си позволяваше съвсем рядко, само в тържествени случаи.

Този ден Робинзон беше слязъл на брега, за да провери дънните въдици, които отливът бе оставил на сухо. Петкан взе буренцето под мишница и се разположи най-навътре в пещерата. Там си беше стъкмил нещо като легло от бурета, постлани с чували. Лежи си той и подръпва дълбоко от лулата. После издухва синьо облаче, което се разнася в бледата виделина, нахлуваща от входа на пещерата. Тъкмо се кани отново да смукне, когато до ушите му достигат крясъци и далечен лай. Робинзон се е върнал по-рано от предвиденото и го вика със заплашителен глас. Чува се плющене — значи е извадил камшика си. Явно накрая е открил изчезването на буренцето с тютюн. Петкан става и тръгва към неминуемото наказание. Изведнъж се спира: какво да прави с лулата, която още стиска в ръка? И той я захвърля с все сила към дъното на пещерата, където са наредени буретата с барут. После храбро пристъпва към Робинзон. Робинзон е побеснял. Щом вижда Петкан, той вдига камшика си. И в този миг четиридесетте бурета с барут избухват. Поток от огнени езици изригва от пещерата. Робинзон чувствува как нещо го повдига и го понася, докато пред очите му, малко преди да изгуби съзнание, огромните канари над пещерата се търкалят една през друга като детски кубчета.