Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (9) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

9.

След този период на усилени военни приготовления последваха обилни валежи. Непрекъснато трябваше да се дооправя нещо в къщата, по пътеките и в кошарите, повредени от потоците вода. После отново дойде време за жътва, реколтата беше толкова богата, че се наложи да изчисти и изсуши втора пещера, недалеч от голямата, вече препълнена със зърно. Този път Робинзон не се лиши от удоволствието да си опече хляб — първият, който вкусваше, откак бе попаднал на острова.

Изобилната жътва постави въпроса за борбата с плъховете. Гризачите, изглежда, се множаха с увеличаването на храната, и тъй като Робинзон възнамеряваше да трупа реколта след реколта, докато му стигнат силите, трябваше да измисли начин да се оправи с тях.

Някои червени гъби на жълти точки, изглежда, бяха отровни, защото няколко козлета умряха, след като бяха хапнали парченца от тях заедно с пашата. Робинзон извлече кафеникав сок от гъбите и накисна в него малко жито. После го поръси по обичайните пътеки на плъховете. Те хубаво се нагостиха, без ни най-малко да пострадат. Тогава той се залови да прави капани с подвижни вратички. Скоро си даде сметка, че ще са необходими хиляди, а и после, ще не ще, трябваше да дави уловените животни, а му беше отвратително да ги потапя в реката, да гледа предсмъртните им гърчове.

Един ден Робинзон стана свидетел на жесток дуел между два плъха. Ослепели и оглушали за всичко наоколо, вкопчените едно в друго, зверчета се търкаляха с яростни писъци по земята. Най-после умряха, без да отслабят прегръдката си, с взаимно прегризани гърла. Сравнявайки двата трупа, Робинзон забеляза, че са от различни ридове. Единият бе много черен, налят и гол, досущ като събратята си по всички кораби, на които беше плавал. Другият, сив, по-дълъг и с по-гъста козина, доста приличаше на полска мишка и често се срещаше всред тревите на острова. Робинзон скоро се досети, че първият вид е дошъл от трюмовете на „Вирджиния“ и бе просъществувал покрай запасите от зърно, докато другият открай време е живял тук. Двата вида сякаш имаха ясно разграничени територии и източници на храна. Робинзон забеляза това, когато пусна навън — в тревата един черен плъх, заловен в пещерата. Дълго време само потрепващите връхчета подсказаха, че се води безмилостно преследване и ето че далеч напред, в подножието на една дюна, захвърчаха облачета пясък. Когато Робинзон пристигна на мястото, от черния плъх беше останала само купчинка козина и кървави късчета месо.

Тогава той разпръсна два чувала зърно по поляната й посипа тънка пътечка до пещерата. Имаше опасност тази тежка жертва да отиде нахалост. Но не стана така. Щом настъпи нощта, черните тръгнаха на тълпи да си приберат житото, което несъмнено смятаха за свое. Сивите се събраха, за да отблъснат внезапното нашествие. Завърза се битка. По цялата поляна, сякаш буря изхвърляше нагоре малки пясъчни гейзери. Вкопчени на двойки, плъховете се търкаляха като живи топки и от земята се надигаше страхотен писък.

Изходът от битката можеше да се предвиди. Животно, което започва да се бие на чужда територия, е почти винаги обречено. Него ден погинаха всички черни плъхове.