Мишел Турние
Петкан, или дивият живот (11) (Авторска адаптация на романа „Петкан или чистилището на Пасифика“)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vendredi ou la vie sauvage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Корекция
essen (2016)

Издание:

Автор: Мишел Турние

Заглавие: Петкан, или дивият живот

Преводач: Добринка Савова-Габровска, Мария Георгиева, Нина Венова

Година на превод: 1987

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо издание

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1987

Тип: Роман и разкази

Националност: Френска

Печатница: Държавна печатница „Г. Димитров“

Излязла от печат: 26.X. 1987 г.

Редактор: Красимир Мирчев

Редактор на издателството: Жела Георгиева

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Костадинка Апостолова

Рецензент: Лилия Рачева

Художник: Киро Мавров

Коректор: Цветелина Нецова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1881

История

  1. — Добавяне

11.

Робинзон непрекъснато устройваше и облагородяваше острова си и от ден на ден имаше все повече работа и по-многобройни задължения. Сутрин например първо се измиваше, прочиташе няколко страници от Библията, после заставаше мирно пред мачтата, на която се издигаше английският флаг. Тогава идваше ред на отварянето на крепостта. Спускаше подвижното мостче над рова и преместваше камъните, заприщили изхода. Най-напред трябваше да се издоят козите, след това да се наобиколи изкуствения зайчарник, който беше оградил на една пясъчна поляна. Там Робинзон бе засял дива ряпа, люцерна и овес, за да привлече някои двойки чилийски зайци, които живееха пръснати из острова. Това бяха така наречените агути — вид високи, много едри животни с къси уши.

После проверяваше равнището на сладководните рибарници за пъстърва и шарани. Към обед набързо хапваше с Тен, малко си почиваше и обличаше тържествено генералската униформа, преди да се заеме с официалните си следобедни задължения. Трябваше да преброи морските костенурки — всяка си имаше номер, — тържествено да открие моста от лиани, прехвърлен смело над една пропаст, дълбока сто крачки, към недрата на тропическата гора, да довърши папратовия навес в края на гората до малкия залив, откъдето можеше чудесно да наблюдава морето, без сам да бъде забелязан, а и да намери под зелената му сянка прохладно убежище през най-топлите часове на деня.

Често на Робинзон му идваше до гуша от тази безкрайна работа и задължения. Питаше се за какво и на кого служи всичко това, но веднага си спомняше опасността от безделието, за тинята на дивите прасета, където рискуваше да затъне отново, ако се поддаде на мързела, и отново се залавяше за работа.