Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (9)

8

Райли се движеше на автопилот, неспособен да контролира тялото си. Сега имаше само една цел и нищо не бе в състояние да го спре.

Изкатери се по хълма и нахлу с гръм и трясък в градината на хотела, стряскайки изисканите му гости. Хукна напред към входа, моментално фиксира едно такси, което тъкмо качваше елегантно облечена двойка, безцеремонно избута хората и се намърда в колата.

— Ватикана, портите „Петриано“! — заповяда на шофьора. Раздразнен, таксиджията се опита да го „поздрави“ на италиански, но не успя да изрече и две думи, когато агентът завря картата си от ФБР под носа му, посочи напред и изрева: — Ватикана! Веднага! Тръгвай!

Бяха стигнали на около половин километър от площад „Свети Петър“, когато трафикът се сгъсти и накрая стана невъзможен.

Целият район беше обзет от паниката, причинена от избухването на бомбата. Полицаите разпъваха защитните си кордони и изтикваха уплашените туристи от района. Таксита и колони туристически автобуси огласяха с клаксоните си улиците, опитвайки се да се промъкнат. Кубето на катедралата тъмнееше от черния пушек след експлозията.

Райли напусна таксито и започна да си проправя път през яростния наплив от коли и хора. Забеляза един знак, който сочеше към входа „Петриано“, и тръгна по тясна уличка, която се задушаваше от тълпите бягащи туристи.

По някое време спря, за да си поеме дъх. Портите се намираха на не повече от сто метра. До тях се стигаше през паркинг. Сърцето му заби лудо.

Тъмносиньо беемве с регистрационен номер от Бриндизи. Трябва да е някъде тук.

Тъкмо се насочи към паркираните коли, когато едно ченге застана пред него и занарежда нещо на италиански. Райли го избута спокойно настрани и продължи напред. Ченгето го сграбчи за ръката и пак започна да му крещи нещо. Райли бръкна в джоба си, за да му покаже документите си от ФБР, но спря — спомни си, че нямаше право да ги използва тук. Вероятно вече бе включен в списъка на най-издирваните престъпници. Вдигна очи към полицая, който като че ли усети колебанието му, и се усмихна.

— Моля ви, господине…

Но после реши, че обясненията ще се проточат твърде дълго, и заби един юмрук в корема му. Вторият беше предназначен за челюстта му.

Полицаят се свлече на земята.

Райли отново продължи напред, търсейки беемвето. Помисли си да използва дистанционното, за да дезактивира алармата и така да разбере местоположението му, но се отказа — нищо не му гарантираше, че така няма да активира бомбата.

Полицейска свирка изпълни пространството около него.

Удареното ченге беше повикало подкрепления.

И точно когато първият полицай стигна до него, Райли го забеляза — тъмносиньото беемве с бял регистрационен номер с буквите „БР“, което вероятно означаваше „Бриндизи“.

Полицаят му извика на италиански да спре и застана пред него, но Райли го избута и продължи. Беше на няколко крачки от колата.

Приближи и друго ченге.

— Колата! — извика им с прегракнал глас Райли. — В онова беемве има жена! Тя е там!

Събра китки, изобразявайки човек с вързани ръце. И с жестове помоли да му дадат само секунда. Огледа задницата на беемвето. В главата му заваляха какви ли не въпроси.

Дали Тес е тук? Жива ли е? Дали бомбаджията не го наблюдава отнякъде, за да ги отнесе всичките с второ дистанционно? Ами ако онзи психясал кучи син е свързал бомбата с капака на багажника?

Карабинерите бързо сложиха край на мъчителната му дилема. Единият от тях го цапардоса със стоманената палка, за да го събори, но Райли бързо я изтръгна, изви ръцете му зад гърба и го запрати към колегата му. После се стрелна към шофьорското място и опита да отвори вратата. Беше заключена. Разби стъклото с палката, активирайки алармата, и натисна бутона за отваряне на багажника. Капакът се вдига спокойно нагоре.

Вбесените ченгета го хванаха и го залепиха за колата. Притиснаха главата му. Той се бореше отчаяно, опитвайки се да се обърне, за да види какво има в багажника.

И тогава ченгето, което беше отишло отзад, неистово започна да крещи.

Тес!

Райли се скова, изпълнен едновременно със страх и надежда. Опитваше се да разбере какво нарежда полицаят, но накрая не издържа:

— На английски! Кажи го на английски, мътните те взели! Тя добре ли е?

Забеляза паниката в очите на ченгетата и чу „бомба“, повторена многократно. Думата се разбираше от само себе си. А след това и „донна“, което означаваше „жена“. Но дали е жива? Или…

Събра остатъка от силите си, изтърси ченгетата от себе си и се спусна към багажника.

Тя беше там.

Увита в спален чувал, прикована към дъното на багажника. През очите и устните й минаваше сребрист скоч. Не помръдваше.

А точно до нея, в десния ъгъл на багажника, бяха разположени няколко блокчета експлозив, жици и дигитален детонатор, чийто дисплей показваше, че е зареден.

Без въобще да се замисля, Райли постави ръка върху врата й — слава Богу, напипа пулса й. Главата й леко помръдна.

Душата му се изпълни с облекчение. Той погледна към ченгето до себе си, което наблюдаваше вцепенено сцената, а после бавно свали лепенките от лицето на Тес.

Тя го погледна с очи, плувнали в сълзи от радост и страх. Устните й трепереха. Това бе най-красивата гледка, която Шон Райли някога бе виждал.