Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (63)

61

— Девет Майк Алфа, имаме проблем! Не можем да овладеем налягането в кабината! Моля за спускане ниво едно-две нула!

От контролната кула не закъсняха да отговорят:

— Девет Майк Алфа, сигнал за помощ ли изпращате?

— Не — отговори Щийл с равен тон. — Засега. Подозрения за не добре затворена врата. Трябва да декомпресираме, да я заключим и отново да компресираме. Случвало се е и преди.

— Разбрано, Майк Алфа. Слезте, когато ви е удобно. Отдолу никакъв трафик. Въздушна база на двеста и четиридесет метра. Късмет!

Щийл благодари на контролната кула и натисна лоста на автопилота нагоре, с което накара носа на самолета да се наклони надолу. „Чесната“ започна рязко спускане на петнадесет градуса от височина седем хиляди и петстотин метра на три хиляди и шестстотин метра. Това беше максималното снижаване, което пилотът знаеше, че може да поиска. Завъртя ръчката за компресиране до нейния максимум, за да изравни външното и вътрешното налягане.

Така иранецът можеше да отвори вратата. Захед му беше казал, че иска Райли да пада от колкото е възможно по-голяма височина, но Щийл беше преценил, че три хиляди и шестстотин метра е най-безопасно за самолета.

При тази височина падането щеше да продължи малко повече от минута. Щийл бе наясно, че от гледна точка на Захед колкото по-дълго, толкова по-добре, но смяташе, че минута е напълно достатъчно. И тя би се сторила цяла вечност на всеки, който виждаше какво го очаква в края на пътуването.

Райли чу промяната във воя на двигателите, усети, че самолетът се накланя рязко надолу и започва да се снишава. Разбра какво предстои.

Тялото му се разтърси от неистов страх, но вместо да го парализира, той повиши рязко адреналина му и го включи на програма оцеляване. Знаеше, че не може да стори кой знае колко, но все пак трябваше да направи нещо.

Огледа се. Полезрението му беше ограничено от преградата вдясно. Виждаше единствено самия край на самолета. Зад иранеца зърна подредени един върху друг кашони и кожената корица на един кодекс, подаваща се от най-горния. Изпадна в тих бяс, че съкровището от Никея е попаднало в ръцете на иранците. Погледът му се плъзна встрани. Забеляза чекмедже със зелен кръст на него, под една от задните седалки. Наборът за първа помощ. Предположи, че там би могъл да намери ножици, с които да среже връзките си. Но между него и кутията беше иранецът, който го наблюдаваше зорко и не пропусна да регистрира стрелкащия му поглед.

Не каза нищо. Само вдигна здравата си ръка и размаха предупредително пръст. Райли го дари с кисела, но спокойна усмивка, което накара Захед да се смръщи.

После Райли се изкиска. Може и да не беше кой знае какво, но беше напълно достатъчно, за да изпълни сърцето на врага му с тревога и страх — което в този момент му беше напълно достатъчно.

Около шест минути след началото на спускането самолетът изравни на три хиляди и шестстотин метра. Бени Щийл огледа показанията на уредите пред себе си. Всичко беше наред.

Беше настъпил моментът агентът на ФБР да заеме позиция за изстрелване.

Стана от мястото си и отиде при Захед.

— От кой край да го хвана? — попита делово.

— Вземи краката.

Щийл сграбчи краката на Райли и сключи ръце около глезените му, за да не му позволи да мърда. Приведе се и го издърпа от пейката на пода.

А след това го повлече към вратата на самолета.