Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (4)

3

Болката в гърдите на Тес Чайкин беше непоносима. Боляха я и очите, и гърбът. Още колко време щяха да я държат така? Беше изгубила всякакъв усет за време. Не, усет за всичко. Знаеше, че върху очите й има скоч. Както и върху устата й. Ръцете зад гърба й също бяха стегнати със скоч. Както и коленете, и глезените й.

Нямаше представа къде се намира. Кой знае защо, беше сигурна, че е в някакво тясно пространство. Може би в задната част на микробус или в багажника на кола. От време на време като че ли долавяше приглушени звуци през лентата, минаваща през ушите й. Сякаш идваха от шумна улица — бръмчене на коли, мотори, човешки стъпки. Но нещо в тях я озадачаваше. Нещо сякаш не беше наред — тя обаче не бе в състояние да определи какво.

Концентрира се, опитвайки се да не обръща внимание на тежестта в главата си. Спомни си как бе отвлечена на връщане от разкопките в Петра, Йордания. Всъщност, бяха отвлечени и тримата — тя, приятелят й Джед Симънс и иранският историк, който ги бе издирил. Как се казваше? Да, Бехруз Шарафи.

Спомни си как я затвориха в стая без прозорци. После похитителят й я накара да се обади на Шон Райли в Ню Йорк. После я упои, инжектира я с нещо.

Колкото повече разсъждаваше за положението, в което беше попаднала, толкова повече се отчайваше. Ако беше в багажника на кола и щом долавяше външни шумове, значи се намираха на… някое шосе?

Опита се да се завърти и да смени позата си с надеждата, че ще успее да срита капака на багажника. Но не можа да помръдне. Нещо я държеше прикована към пода на багажника. Беше обездвижена от нещо, което едва сега усети как се опъва около раменете и коленете й.

Въобще не можеше да помръдне.

Спря да се бори. От гърдите й се изтръгна тежка въздишка, която прозвуча като камбана в запушените й уши.

Защо й трябваше преди толкова много седмици да напусне Ню Йорк и да дойде тук, в йорданската пустиня, за да прави проучвания за следващия си роман? Спомни си за летните разкопки с Джед Симънс — близък на нейния стар приятел, археолога Клайв Едмъндсън, и един от водещите експерти по въпроса за тамплиерите. Навремето идеята й се стори добра. Надяваше се Симънс да разшири познанията й за средновековните рицари, които бяха основна тема в новата й поредица от романи.

Питаше се в какво ли е въвлякла Шон Райли с онова свое обаждане, чудеше се дали е в безопасност и дали някога ще успее да я намери. Тази мисъл запали в сърцето й нова надежда. Прииска й се да вярва, че той ще я открие. Но искрата изтля така бързо, както и се разпали.

Тес осъзна, че се заблуждава. Той беше през два континента от нея. А дори и да се опита, все пак нямаше да бъде в свои води в Йордания.

Съзнанието й регистрира лек шум — и той, подобно на всичко останало, вбесяващо приглушен. Веднага разбра, че това е сирена. На полицейска кола или на линейка. Сирената ставаше все по-силна, но после отмина.

Кой знае защо, звукът беше съвсем ясен. Тес знаеше, че всяка държава притежава свой характерен звук на този тип сирени. Обаче току-що отминалият някак си не беше на мястото си. Не беше много сигурна, но по време на не особено краткия си престой в Йордания бе чула достатъчно сирени на полицейски коли и на линейки, за да разбере, че този е различен.

Беше звук, който тя със сигурност бе чувала и преди.

Но не и в Йордания.

В душата й се надигна нова вълна на страх. „Къде съм, по дяволите?!“