Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (26)

25

— Проблемът е, че за толкова обширен район ще бъде трудно да намерим нещо, което би ни свършило работа — отбеляза резидентът на ЦРУ.

Намираха се в стая без прозорци в консулството на САЩ в Истанбул — квадратен бетонен бункер, скрит зад добре укрепени стени и пропускателни пунктове. Разположено на петнадесет километра северно от града, то приличаше по-скоро на модерен затвор. Нямаше нищо общо с архитектурната елегантност на старото консулство, скътано сред китните тесни сокаци и пазарищата на стария град. Построено след 11 септември 2001 година, то бе конструирано така, че да устои на всякакви нападения.

— Какво искаш да кажеш? — попита Райли.

— Че можем да пренастроим някой от сателитите ни да мине над района в съответната времева рамка, но няма как да получим жива връзка, нито постоянно излъчване. Сателитът ще ни показва само онова, което вижда, докато минава над мястото. Което изобщо не те устройства.

— Така е. А и нямаме представа кога ще се появи иранецът.

— Мога да изкарам някой от нашите безпилотни разузнавателни самолети от Катар, но…

— Ще го забележи! — прекъсна го безцеремонно агентът от ФБР.

— Нямам предвид „Хищниците“. Говоря ти за най-новия писък на модата в тази област — „Ар Кю-4 Глобал Хоук“. Тези ястребчета висят на дванадесет хиляди метра височина. Твоят човек няма да го забележи.

— Имай предвид, че този тип е наясно с всичките ни номера. Отлично знае как изглеждат. А и по това време на годината небето е съвсем ясно. Не можем ли да получим някоя от големите птици?

Подобно на резидента, Шон Райли също беше наясно, че най-използваните разузнавателни сателити, популяризирани по филмите, няма да им свършат работа. Те бяха подходящи за наблюдение на конкретна цел през определени интервали от време — да следят примерно за изграждането на нова атомна централа или за появата на ракетни установки. Но не бяха в състояние да предоставят постоянни данни в реално време. За тази цел Райли се нуждаеше от нещо, което Националната разузнавателна служба се стараеше да държи в тайна — разузнавателен сателит, който да поддържа геосинхронна орбита над постоянна точка от земната повърхност и да предава картина в реално време. Невероятно трудна задача.

Сателитите обикновено се отклоняваха от своята орбита под въздействието на различни фактори — земната гравитация, слънчевия вятър, радиацията. За задържането им над точно определена точка от планетата им трябваха специални позициониращи програми. За да изпълнят задачата си, те трябваше да бъдат изведени на разстояние от тридесет и пет хиляди километра от земната повърхност и снабдени с високотехнологична видеоапаратура. И затова бяха по-големи от училищен автобус, а мълвата твърдеше, че струват над два милиарда долара — така де, ако изобщо ги имаше. Последното вероятно обясняваше факта защо не се срещаха под път и над път.

— Няма начин! — отсече резидентът на ЦРУ. — Графикът им е натоварен до дупка. А дори и да освободим един, не мисля, че ще успеем да го пренастроим за времето, когато ти трябва.

— Но все пак не може да не изпратим нещо! — провикна се отчаяно Райли. — Този тип вече причини достатъчно щети и всеки момент вероятно ще причини още!

Резидентът разпери ръце:

— Повярвай ми, ястребчетата ще ти предоставят всичко необходимо! Момчетата ни в Ирак и Афганистан се кълнат в тях. А и те са единствената ни реална възможност. Затова ти предлагам да приемем и да се надяваме на късмет!

Резидентът подценяваше способностите на „Глобал Хоук“. Ястребите имаха разпереност на крилете над триста метра, можеха да изминат пет хиляди километра до целта си и да се задържат над нея часове наред, наблюдавайки обширен регион. Носеха всевъзможни камери на борда си и предаваха информация при всякакви атмосферни условия и по всяко време на денонощието.

Резидентът отново огледа картата на планината Ерджиясдаъ.

— Да предположим, че ни отпуснат едно ястребче. С това обаче проблемите ни не свършват. Подходите към мястото са твърде много, за да бъдат наблюдавани едновременно. Налага се да стесним набелязаната област, за да получим ясна резолюция на изображението. В такъв случай обаче може и да пропуснем целта.

— Засега не разполагаме с повече информация — изсумтя Райли.

— Окей. Ще говоря с Лангли. Ще видя дали могат веднага да ни освободят една птица.

— Кажи им, че е само за ден-два — напомни му Райли. — Но ни трябва веднага. Ако е по-късно, няма никакъв смисъл да я пращат.

— Хубаво де. Ще натисна няколко лоста и ще ти намеря нещо — кимна резидентът. — И въпреки всичко все още не знаем какво търсим, нали?

— Ти само ми дай очи, пък аз ще се погрижа за какво да се оглеждат! — увери го Райли.

 

 

Откри Тес в празна стая за разпити. На масата пред нея бяха разгърнати големи карти. Беше вперила очи в екрана на лаптопа, потънала в размисъл. Забеляза го едва когато застана до нея.

Вдигна очи и попита:

— Е, как мина?

Съдейки по тона й, разочарованието му явно се бе изписало по лицето му.

— Ами — сви рамене той, — не можем да получим сателита, който искам, но все пак ще ни дадат един разузнавателен самолет. Районът обаче е твърде голям за неговия обхват.

— Какво ще рече това?

— Че е възможно да пропуснем нещо — отговори той с мрачен тон. Придърпа си стол и се отпусна уморено върху него.

Тес се усмихна и дяволито подхвърли:

— Е, в такъв случай мисля, че ще ви помогна.

— Сега не е моментът за майчински успокоения.

— Говоря ти сериозно, прасе такова! — Придърпа към себе си картата на Турция, постави я върху топографската карта на планината Ерджиясдаъ и посочи към точката на Истанбул в горния ляв ъгъл. — Ето, виж!

Той се приближи.

— Така — започна тя. — Константинопол е тук. Това е мястото, откъдето тръгва Еверард и неговата весела дружина.

Погледна към Шон Райли, за да се увери, че е привлякла вниманието му. Той й кимна да продължи.

— Опитвали са се да се върнат ето тук, до Антиохия, най-близката тамплиерска твърдина. — И посочи мястото, където някога се е намирала Антиохия. — Но както знаем, са стигнали едва дотук! — Пръстът й се заби в центъра на картата. — До планината Аргей, където е бил манастирът.

— Това е… забележително — промърмори кисело той.

— Погледни планината, идиот такъв! Кръгла е! Кръгла като всеки угаснал вулкан. Което ще рече, че съвсем спокойно са можели да я заобиколят, нали? И въпреки това са решили да се изкатерят по нея.

Райли се замисли и смотолеви:

— Не изглежда разумен ход, освен ако са искали да не се натрапват на очи.

— Брей! — ухили се тя с престорено възхищение. — Виж как забелязваш и най-незабележимите връзки! Направо да не повярва човек как го правиш!

— Добре де, разбрах! Каква е идеята?

— Еверард и хората му наистина са гледали да не се натрапват на очи. Налагало се е. По онова време селджукските турци вече са били завладели голяма част от тези земи. И от гледна точка на тамплиерите това е била вражеска територия. Всеки разумен човек на тяхно място би предпочел да избягва откритите пространства. Затова, където е било възможно, те са се придържали към планинските пътеки. И точно затова са направили отбивката си в манастира.

— Добре де, но с какво ни помага това? — изгледа я Райли. — Не можем да кажем в коя посока са тръгнали, след като са започнали да се катерят — по посока на часовниковата стрелка или в обратната. Което означава, че пак ни остава цялата планина.

— Не съм съгласна! Виж! — възкликна ентусиазирано тя и извади отгоре топографската карта на планината. — Забележи контурните линии, тук и тук! — Сочеше на запад от северната страна на планината. — Виждаш ли колко са гъсти?

Контурните линии, показващи нивото на височината — в този случай през интервали от петдесет метра, внезапно се сливаха и буквално се препокриваха, което означаваше, че регионът е изключително стръмен. И не само стръмен, но на практика отвес.

— Това е пропаст — обясни Тес с блеснали очи. — При това големичка. Не може да не са я видели, когато са тръгнали нагоре по планината. Което ги е накарало да тръгнат в другата посока — обратно на часовниковата стрелка. Което по случайност се оказва и най-прекият път за тях.

Райли се приведе, все по-заинтригуван.

— Ами ако са дошли от изток? Ако са влезли в планината от другата страна на тази пропаст и са я заобиколили в противоположната посока?

— Съмнявам се — възрази Тес. — Огледай региона на север от планината. Кайсери съществува от поне пет хиляди години. Бил е един от най-важните градове за селджукските турци. И ако тамплиерите са се стараели да останат незабелязани, няма начин да не са го избегнали. А предвид факта, че са идвали от северозапад, трябва да са го заобиколили от запад, може би през долините на Кападокия, където са имали добро прикритие сред християнските общности, криещи се в пещерите и подземните градове още от ранните години на тази религия. Освен това направих още някои проучвания. Този район тук — тя посочи северозападния подход към планината — е изключително популярен сред планинарите през цялата година. Което ме наведе на мисълта, че ако руините на манастира бяха там, досега все някой щеше да ги спомене в интернет. А тук, точно на север, има някакъв ски курорт. Значи и за него важи същото. Изобщо целият този регион е проучен много добре. — Погледна Райли и заключи победоносно: — Казваш, че ти трябва по-малък район, така ли? Е, в такъв случай забрави за дясната част на планината, Шон! Концентрирай се върху западните й склонове!

Райли огледа още веднъж картата, погледна Тес и промърмори:

— Ако грешиш, ще го изпуснем!

— И бездруго е възможно да го изпуснем, ако кръжим над цялата планината. Но съм сигурна, че не греша!

Погледите им се срещнаха. Райли задържа нейния за момент, усещайки как ентусиазмът й изпълва и него.

— Окей — кимна той. — Ще съобщя на колегите.

Тес се усмихна, доволна от реакцията му. А когато той се изправи, тя каза:

— А ние би трябвало да бъдем там! Да го чакаме!

Райли се обърна за да й възрази, но тя го прекъсна:

— Недей!

— Какво? — изгледа я той.

— Не започвай пак старата песен!

— Каква песен? — слиса се той.

— Е, нали се сещаш? Онази, дето ти казваш, че заминаваш, обаче аз трябва да остана тук, защото е твърде опасно, обаче аз ти казвам не, имаш нужда от мен, защото аз знам всичко за тамплиерите, а ти настояваш, че това няма да стане, аз ти се опълчвам, че без мен е възможно да изпуснеш единствената следа, която води към него, откъдето ти решаваш да заиграеш мръсно и ми заявяваш, че трябва да мисля за Ким и да бъда добра майка, а аз се вбесявам, че си повдигнал този въпрос и че намекваш, че не съм добра майка… — Спря и си пое дъх. По устните й заигра закачлива усмивка. — Е, пак ли старата песен? Дано си наясно, че каквото и да кажеш, аз пак ще дойда с теб!

Райли я наблюдаваше, сащисан и леко замаян от словесната й атака. А после, без да казва нищо, само вдигна ръце, за да й покаже, че се предава. Обърна се и излезе.