Майкъл Уайт
Пръстенът на Борджиите (49)

Както и първите ми два романа „Равноденствие“ и „Тайната на Медичите“^[1] „Пръстенът на Борджиите“ е плод на моето въображение, но е основан на много действителни факти и събития. По-надолу ви предлагам един бърз пътеводител, който ще ви помогне да разграничите фактите от измислицата.

Хенрих Корнелий Агрипа

Хенрих Корнелий Агрипа е алхимик и философ, който е бил на 16 г., когато през 1503 г. се появява в двора на Борджиите в пролога на тази книга.

Агрипа е роден в Кьолн през 1486 г. и известно време преподава в университета в Дол, Франция. Бързо стига до сблъсък с тамошните власти и е обявен за еретик от местното духовенство. Води скитнически живот, намирайки препитание при богати семейства като маг, придворен философ и понякога като наемен войник. Въпреки че пътува много из Италия, няма запазени данни да е работил за Борджиите, нито някакви сигурни сведения, че е участвал в изработването на отровата кантарела. Обаче Агрипа е съвременник на Лукреция и Леонардо да Винчи, за когото се говори, че е теоретизирал върху производството на отровата.

Агрипа е автор на много книги и преподава на много места. Неговият шедьовър е Libri tres de occulta philosophia — отличен пример за ренесансовото окултно мислене.

Корнелий Агрипа се споменава в няколко други романа, като най-забележителните са „Франкенщайн“ (1818 г.) от Мери Шели и „Портрет на художника като млад“ (1916 г.) от Джеймс Джойс.

Опитите за покушение срещу Елизабет I

Правени са няколко опита да бъде убита Елизабет I. Въпреки че е популярна сред своите поданици, тя имала много врагове. Когато се качва на трона през 1558 г., е коронована от епископа на Карлайл, маловажен църковник, защото никой от важните духовници не искал да короняса еретичка и незаконна наследница (Елизабет е незаконородена дъщеря на мразената Ан Болейн).

Кралицата се посвещава на реформите, чието начало слага нейният баща Хенри VIII и нейните служители преследват и екзекутират католическите активисти. В резултат в Рим я мразят, папата я отлъчва от църквата през 1570 г. и е обявена за еретик. Същевременно Елизабет е противник на крайните протестантски секти, които заплашват да дестабилизират Англия.

Най-известният план за атентат срещу нея е замислен от фанатичен последовател на католицизма на име Антъни Бабингтън, който планира да я убие и да я замести с католичката Мери Шотландска. Планът е разкрит през 1568 г. от отдадения и крайно резултатен началник на кралския шпионаж Франсис Уолсингъм.

Мечата градина

По време на управлението на Хенри VIII (1509–1547 г.) на обикновените хора е забранено да гледат или упражняват повечето от спортовете. Управляващите класи смятат, че спортът ще откъсва простолюдието от задълженията му. Обаче богатите хора не са подвластни на подобни драконовски мерки и стават горещи почитатели на футбола, тениса и на жестоки забавления като боеве с петли или разкъсване на животни от кучета.

По времето на Елизабет разкъсването на мечки и кучета е много популярно сред всички класи. Кралицата също посещава мечи градини и подобни арени изникват във всички големи английски градове. Най-известна е Мечата градина в Саутуарк, която се появява на страниците на „Пръстенът на Борджиите“. Тя е построена около 1540 г. и се е издигала близо до днешния Саутуарк Бридж Роуд. Арената работи почти век и половина, чак до 1682 г. Тези зрелища остават законни до 1835 г.

Роберто Белармино

Роденият през 1542 г. Роберто Белармино е кардинал, могъщ и отдаден йезуит и папски съветник. През 1588 г., една година преди тази, в която се развива действието в романа, той е назначен за духовен баща на католическия колеж. Мнозина католици го смятат за велик човек, който е съветник на няколко последователни папи, автор на важни трактати по теология.

Той е канонизиран през 1930 г. от папа Пий XI.

Обаче има и други, които смятат, че Белармино е маниак, който цени църковната власт повече от живота на невинни хора. Той е известен като „Чука срещу еретиците“ и прави всичко възможно да унищожи всеки, който се противопоставя на Църквата. Играе важна роля при преследванията срещу Галилей и стои зад мъченията и екзекуцията на Джордано Бруно, изгорен на кладата през 1600 г.

Лукреция Борджия и фамилията Борджия

Можем да гледаме на Борджиите като на ренесансови мафиоти. Те оглавяват властта за кратко, но управляват скъпи папски земи из цяла Европа. Главата на фамилията, Родриго Борджия, е роден в Испания и става папа през 1492 г. Той организира пищни оргии с папски средства и се меси в европейската политика, без да разбира нищо от нея. Той е убиец, който не се спира пред нищо в преследването на богатство и власт.

Синът на папа Александър — Чезаре Борджия е дори по-корумпиран и по-зъл от своя баща. Той си играе на военачалник, но предпочита да убива враговете си чрез измама и хитрости. Смята се, че е убил брат си Джовани, както и много от ухажорите на Лукреция. Любимото му забавление било да пътува преоблечен из Рим, придружаван от група здрави биячи. В кръчмите подмамвал някой нещастник да обиди семейство Борджия, след това го извличал на улицата и отсичал ръцете му. Ако жертвата бил късметлия, Чезаре или някой от биячите му го довършвал. Друг път Чезаре оставял жертвите си да умрат от загуба на кръв.

След като израства в такова семейство, едва ли е изненадващо, че Лукреция Борджия, която е пет години по-малка от Чезаре, става също толкова покварена, колкото нейните роднини. Тя е нимфоманка, за която е известно, че се е отдавала доброволно или насила на кръвосмесителни връзки със своя баща и брат, често едновременно.

Обаче Лукреция е най-известна като убийца. Тя наистина произвежда отрова, наречена „кантарела“ и е притежавала пръстен, чийто камък се отваря. Аз обаче го промених на пръстен, който съдържа шип. В действителност под камъка е имало празно място за отровата, която тя тайно сипвала в храната или напитката на жертвата си.

Истина е, че е познавала Леонардо да Винчи, който в продължение на година (1502 — 1503) е работил като военен съветник на семейство Борджия. Леонардо наистина е изказал предположението, че отрова се усилва, като премине през организма на животно. Обаче той отказва да провежда опити, за да докаже идеите си. Знае се, че Лукреция не е страдала от подобни задръжки.

Уилям Бърд

Не се знае точната дата на раждане на Бърд, но по времето, когато се развива действието в „Пръстена на Борджиите“, той е между четирийсет и петдесет годишен. Ползва се с благоволението на Елизабет и е назначен за дворцов композитор. Неговите произведения са популярни и днес, около четири века след смъртта му. Уилям Бърд е вярващ католик, за когото се знае, че е участвал в много тайни литургии, така че е напълно възможно да се е появил на религиозна среща в Саутуарк през февруари 1589 г., както е описано в романа.

Кантарела

Това е действителна отрова. Нейната формула е изгубена, но ключовата й съставка е арсеникът. Тя наистина е създадена от Лукреция Борджия (почти сигурно с помощта на алхимик). Смята, че Лукреция е използвала мечки и кучета, за да получи по-силна разновидност на отровата.

Йезуити мисионери

В Рим се обучават йезуити мисионери със специалната задача да покръстват некатолици и да даряват с духовна утеха своите братя по вяра в Англия. Между 1570 и 1600 има много мисионери йезуити, които отиват по-далеч от своята задача и се опитват да рушат английското общество и да навредят на името на кралицата. Разбира се, сравнението с днешните терористични клетки в Англия е стряскащо.

Последователите

Това е наименованието, дадено на онези, които са работили за Франсис Уолсингъм, ръководителя на кралския шпионаж, чиято задача е да преследва и разкрива католическите активисти. Поддръжниците на римокатолическата църква са живели в постоянен страх от тези хора, които са били нещо като Гестапо от епохата на Тюдорите. Те действали по сведения, събрани от шпионската мрежа на Уолсингъм, и нападали тайни събирания и литургии на католиците. Заловените били съдени за държавна измяна и жестоко убивани.

Скелети под Лондон

Има много такива. Със застрояването на града все повече и повече скелети излизат на бял свят. Един скорошен репортаж („Приказки отвъд гроба“, Би Би Си — онлайн, 19 юли 2008 г.) описва как през последните трийсет години в Лондон са изкопани повече от 17 000 скелета. Много от тях са жертви на чумата и са били погребани в общи общински гробове. Често обаче се случва да бъдат разкопани и единични скелети при строежа на сгради, както е описано в „Пръстенът на Борджиите“.

Саутуарк

Днес кварталът на южния бряг на Темза е доста скъп и желан район за живеене. Но до средата на двайсети век той е смятан за един от най-лошите лондонски райони. По времето на Тюдорите там са се намирали мечите градини, театрите, бардаците и комарджийниците.

Лондонският театър

По времето на Тюдорите театърът преживява разцвет. Самата кралица е голям негов почитател и лондонската сцена е плодоносна почва за развитието на безсмъртни таланти, като Уилям Шекспир, Бен Джонсън, Джон Флетчър и Кристофър Марлоу.

Театърът на Шекспир „Глоуб“ е построен едва в 1599 г. — десетилетие след времето, когато се развива действието в книгата. Обаче се смята, че по това време Шекспир започва да играе на сцената и затова се появява за миг и в романа. „Орелът“ — театърът, описан от мен, е измислен, но съм използвал стари описания на театри в Саутуарк и на други места.

Знамената са се използвали, за да се съобщи на публиката каква пиеса ще се играе съответната вечер. Различни цветове обозначавали комедиите, трагедиите или историческите драми.

Екзекуциите по времето на Тюдорите

Те се провеждали до голяма степен както са описани в книгата. Разликата между екзекуцията за предателство и държавна измяна е огромна. Онези, които били осъдени за предателство, били бесени или обезглавявани. Но хората, които имали нещастието да бъдат осъдени за държавна измяна, били бесени, изкормвани и разчетворявани. Екзекуцията в началото на „Пръстенът на Борджиите“ се основава в значителна степен на екзекуцията на мисионера Хенри Уитингъм, който с декрет на Елизабет I е обесен, изкормен и разчетворен в Тайбърн.

Франсис Уолсингъм

Сър Франсис Уолсингъм е роден в аристократично семейство около 1532 (точната дата не е известна). Той е голям администратор и дясна ръка на кралица Елизабет в продължение на трийсет години. Служи и като посланик, военен съветник и главен секретар. Получава титлата рицар през 1577 г. Уолсингъм е най-известен като ръководител на шпионската мрежа на кралицата. Той създава първата специално организирана тайна служба и прилага много новости, за да постигне напредък в работата, включително използването на оригинални кодове и методи за събиране на информация. Той използва мрежа от хиляди шпиони в Англия, Шотландия, Уелс, Ирландия и в континентална Европа. Уолсингъм почти еднолично успява да предотврати няколко опита за убийство на кралицата, а неговата шпионска мрежа се оказва безценна заради несекващите сблъсъци с Испания по време на дългото царуване на Елизабет. Уолсингъм умира около година след времето, когато се развива действието в тази книга — април 1590 г.