Майкъл Уайт
Пръстенът на Борджиите (20)

19.

Джак Пендрагън излезе от полицейския участък и светкавиците заплющяха. За миг бе напълно объркан. Едва тогава видя групата журналисти в горния край на стълбището, което водеше към паркинга. Двамата фотографи продължаваха да щракат. Реши да не им обръща внимание. Преди години „Оксфорд Таймс“ пусна най-неудобните негови снимки, които можаха да намерят само защото беше вдигнал шум.

— Главен инспектор Пендрагън — подвикна един журналист — Фред Тейлър от „Газет“. Ще ни кажете ли нещо повече? Вярно ли е, че на една строителна площадка са изкопали труп? На същия строеж, където Амал Керим беше пребит до смърт?

Пендрагън направо изгуби дар слово. Забави крачка и останалите журналисти се спуснаха отгоре му.

— Мисля, че сте разбрали погрешно фактите — отговори той презрително. Веднага осъзна, че звучи страшно надуто.

— Защо мислите така, инспекторе?

— Главен инспектор — отвърна Пендрагън, сваляйки още гарда и веднага се ядоса на себе си. В този момент трябваше да направи пауза, да си поеме дълбоко дъх и да бъде отзивчив. Вместо това стрелна новинаря с леден поглед.

— Извинете — каза саркастично Фред Тейлър, — главен инспектор Пендрагън. Нима искате да кажете, че в петък следобед на строителната площадка на Фримли Уей не е бил открит труп? Няколко часа преди работникът да бъде убит?

— Нямам какво да добавя — отговори Пендрагън и понечи да продължи. Без да бъдат преднамерено заплашителни, журналистите успяха някак да му препречат пътя.

— Хайде, Джак — обади се друг репортер. — Само се опитваме да си вършим работата. Дай ни нещо!

С широка усмивка той беше пъхнал диктофона точно под носа му. Пендрагън го погледна гневно и усмивката се стопи.

— Казах ви, няма какво да кажа по въпроса. Когато му дойде времето, ще има пресконференция. Тогава ще разполагаме с нещо конкретно.

Проби си път между тях и тръгна по стъпалата към дежурните автомобили.

— Вие сте нов тук, нали, главен инспектор Пендрагън? — подвикна Тейлър след него.

Той не му обърна внимание и се отпусна на шофьорското място в най-близката патрулка.

Тялото на Тим Мидълтън лежеше на дисекционната маса. Разрезът започваше от раменете му и се спускаше до пъпа. Ребрата му бяха срязани и разтворени. Белите им краища стърчаха като невиждащи очи в супа от червени и сиви вътрешности. Малко по-ниско се виждаха странно бледи черва. Парчета от скалпа закриваха очите му. На Пендрагън му хрумна нелепата мисъл, че така мъртвецът прилича на клепоух заек.

— А, Пендрагън — каза Джоунс и вдигна очи от клавиатурата на компютъра. Дописа изречението, като печаташе неуверено с два пръста и се взираше напрегнато в екрана, след това отмести поглед към него. — Трябва да ти сложим едно походно легло тук.

— Какво откри? — попита Пендрагън.

— Както ти казах по телефона, мой стар приятел успя да вземе доклада на токсикологията, но първо искам да ти покажа нещо друго. — Той махна на Пендрагън да заобиколи масата. След като се наведе над трупа, Джоунс посочи едно месесто място на хълбока му. Пендрагън едва успя да различи червената точица от убождане.

— Мястото на проникване — каза патологът, — това обяснява как е вкарана отровата.

Пендрагън доби изненадан вид.

— Искаш да кажеш подкожна инжекция? В пълен ресторант?

Джоунс вдигна рамене.

— Ти си детективът.

— Това е малко а ла Джеймс Бонд.

— Е, убождането е прясно, или по-скоро е било, и открих следи от химикали на мястото на проникването. Мидълтън със сигурност не е поел отровата орално. Ето, погледни това. — Той подаде на Пендрагън разпечатка и продължи да говори, докато главният инспектор опитваше да дешифрира данните. — Определено става дума за отравяне. — Джоунс се наведе и посочи цветната графика. — В отровата има четири съставки. Голямо количество арсен триоксид. — Той посочи една дебела крива от графиката. — Но също така кантаридин, абрикова киселина^[1]. Плюс олеандър. Много любопитно съчетание.

— На местопрестъплението каза, че никога не си виждал подобна отрова.

— Не съм. Първо, концентрацията на арсеник е необикновена. За да убиеш човек с размерите на Мидълтън толкова бързо, ще ти е нужен половин грам триоксид. Или количеството е огромно, или е по-малко, но със засилена по някакъв начин токсичност.

— Може би затова са добавени останалите три вещества? Кантаридинът и така нататък — предположи Пендрагън.

— Със сигурност те сами по себе си са смъртоносни, но не можем да избягаме от факта, че отровителят трябва да даде голяма доза арсеник, без да го видят и без жертвата да забележи. Не бива да забравяме, че макар да наричат арсеника „любимеца на убийците“, защото преди е можело да се сдобиеш с него чрез различни стоки за домакинството, днес е почти невъзможно да се снабдиш с арсеник. Контролът на отровните вещества си върши добре работата.

— Добре — кимна Пендрагън, — разкажи ми за останалите три съставки.

— Както може би знаеш, другото наименование на кантаридина е „испанска муха“.

— Афродизиакът?

— Мит — поклати Джоунс глава. — Всъщност е свръхтоксично и малко количество може да те убие почти веднага.

— И човек може лесно да се сдобие с нея.

— И да, и не. Преди се намираше в сексшоповете или се поръчваше по пощата, но строгите нови наредби промениха това. Обаче има хиляди сайтове, които продават веществото незаконно.

— Добре — каза Пендрагън и погледна разпечатката. — Абрикова киселина.

— Никога не съм попадал на нея, но една бърза проверка в „Гугъл“ ме снабди с богата информация. Идва от женското биле с научно име Abrus precatorius. Известно е и като „щастливото зърно“. Но за горкия човечец не се оказа твърде щастливо. — Джоунс стрелна с поглед дисекционната маса и се усмихна кръвожадно на Пендрагън.

— Значи можеш просто да си я купиш?

— Не, и това е голямата въпросителна. Трудно можеш да се сдобиеш с нея. Произхожда от Африка и Азия, извлича се от пълзящо растение. Абриковата киселина се дестилира от абрин, който се съдържа в семената му.

— А олеандърът? — попита главният инспектор.

— Още една мистерия. Много токсичен. Вечно зелен храст с тесни листа и червени цветове. Понякога го наричат „йерихонска роза“. Произхожда от Азия, рядко се среща в Британия, но изглежда в Щатите е много популярен като градинско растение. Отровата се дестилира от всички части на растението. Според „Гугъл“ често се използва като отрова за плъхове в Индия, Бангладеш и части от Бирма.

Пендрагън не беше виждал патологът така оживен.

— Ти се наслаждаваш на това, нали?

Джоунс засия срещу него.

— Разбира се. Раните от ножове и разбитите черепи могат да станат много досадни.

— Значи този доклад съвпада с твоите данни?

— Да, разбира се — отговори патологът с безгрижно свиване на раменете. — Първите данни отговарят напълно. Мисля, че може да ми бъде простено, че пропуснах абриковата киселина и олеандъра.

Пендрагън го погледна със съмнение.

— Какво, още ли не си убеден? Нека ти покажа нещо.

Редица епруветки за проби стояха на стойка зад гърба на полицая. Джоунс използва пипета, за да извади малко безцветна течност от една от тях.

— Както си спомняш, аз бях почти сигурен, че Мидълтън не е умрял от хранително отравяне. От онова, което разказаха свидетелите, беше ясно, че смъртта е настъпила много бързо. Казаха, че е стиснал гърлото си и след това е повърнал кръв. Това веднага ми подсказа арсеник. Единственият проблем бе, че е доста старомоден метод. Преди век — може би, но не и днес.

— Това е проба от урината на Мидълтън — продължи патологът и вдигна пипетата към светлината. След това взе парче пластмаса с размерите на кредитна карта. В центъра й имаше леко повдигнат диск. Джоунс пусна една капка от пипетата върху диска и той веднага стана кафяв. Патологът постави пластмасовата карта до ивица хартия, по която имаше поредица цветни дискове. Този най-вляво беше почти безцветен, следващият с цвета на охра, след това жълтеникав, оранжев и най-десният беше кафяв.

— Това е тест за съединения на арсеника. Резултатът показва, че в урината на мъртвеца има три единици на милион.

— Смъртоносна доза?

— И то каква! Арсеникът се среща в незначителни количества в човешкото тяло. Фактически ни е нужен като катализатор за важни биохимически процеси в тялото. Обаче три единици на милион е около сто хиляди пъти повече от равнището, което може да откриеш в жив човек.

Отидоха до масата за дисекции. На количка до нея имаше съд от неръждаема стомана, който съдържаше нещо като купчина боровинково желе.

— Черният дроб на нашата жертва — делово обясни д-р Джоунс. — Толкова тежка некроза, че почти се е втечнил. Точно това може да се очаква от кантаридина. Същото се отнася и за другите вътрешни органи. — Джоунс посочи подобна количка от другата страна на масата. — Бъбреците и панкреасът са почти унищожени.

Джоунс докосна рамото на Пендрагън и посочи с химикалка тялото.

— Гениталиите са подути и пълни със съсирена кръв. Това също е дело на кантаридина. Освен това той е отрова, която причинява повръщане на кръв.

Пендрагън не можа да скрие отвращението си. Малко неща вече можеха да го шокират и ужасят, но почувства известна утеха, че още може да сметне някои форми на смърт за неописуеми.

— Значи всяка от трите отрови би могла да убие Мидълтън на място? — провери той отново.

— Меко казано, инспекторе. Някой е искал Мидълтън много мъртъв.