Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Borgia Ring, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)
Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Майкъл Уайт

Заглавие: Пръстенът на Борджиите

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: Роман

Националност: Английска

Редактор: Боряна Даракчиева

ISBN: 978-954-655-179-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3155


Пролог

Рим, август 1503 г.

Папа Александър VI имаше глава като голям скротум. По брадичката му се стичаше мазнина, а злите му черни зеници се разшириха, докато съзерцаваше големия като планина сладък пудинг пред него. Дъщеря му Лукреция Борджия го погледна и й се догади. Тя беше едва на дванайсет, когато баща й я запозна със своите сексуални наклонности. Беше принудена да мастурбира с разпятие, докато той насилваше деветгодишен слуга. Когато свършваше, подпухналият старец грухтеше като пронизан с копие шопар.

До баща й седеше брат й Чезаре. Веднъж, след като цяла нощ я беше държал будна с ненаситната си похот, той се беше похвалил, че е убил много хора и някой ден ще заколи и баща им, а после ще опита да се качи на папския престол. Но сега Чезаре Борджия беше болен. Страдаше от френската болест. Всички го знаеха. Лицето му беше покрито с течащи язви, а в очите му имаше лудост, по-лоша от всичко, което Лукреция беше виждала в тях преди.

От лявата й страна седеше момчето алхимик Корнелий Агрипа — нежен шестнайсетгодишен момък с черни пронизващи очи. Той беше едновременно неин любовник и спътник по пътя на окултното. Агрипа я беше научил на много неща: как да запази младежката си красота, как да накара всеки мъж да я обожава. Но най-важното беше, че я научи на нови начини да убива. Заедно бяха произвели смъртоносни отрови, които довеждаха смъртта с вълнуваща бързина и не оставяха следи.

Последната фигура, която попадна под втренчения й поглед, беше на Доменико Гонзага, най-малкият син на Франческо II, маркиз на Мантуа. Красивото лице на Доменико едва беше започнало да показва следи от твърде охолния живот. С Чезаре си бяха играли като деца, но сега се презираха. Нейният баща, папата, беше уредил гостуването на сина на маркиза — последния в дългата редица кандидати за ръката на Лукреция. Разбира се, Чезаре ги мразеше всичките.

В края на вечерята Александър беше толкова пиян, че едва стоеше на краката си, но Лукреция знаеше, че още има енергия за своето любимо забавление. Начинът, по който гледаше двамата черни роби, които му помагаха да стане от стола, не можеше да се сбърка. Беше виждала този поглед много пъти. Веднъж баща й беше споделил, че черните момчета, които бе довел във Ватикана, го задоволяват както никой друг и нищо друго. Беше странно, че мъжете в живота й искаха да споделят с нея своите най-интимни тайни. Тя се наслаждаваше на усещането за власт, което това й даваше.

Скоро остана сама с Доменико. Бяха седнали един до друг на нисък диван и той плъзна пръст по бузата й.

— Наистина не съм толкова лош — каза младежът с натежал език и гранив дъх, а зъбите и устните му бяха оцветени от червеното вино.

— Кой е казал, че сте?

— Вие отказахте да срещнете погледа ми на масата.

— Това щеше да е неприлично.

Доменико избухна в смях, но лицето му се изопна, когато видя, че тя остава сериозна.

— Простете, мадам. — Той се изкашля и подръпна елека си.

— Доменико, моят баща организира това гостуване, а не аз — каза тя тихо. — Вашият баща е богат, а моят крайно сребролюбив.

— Вярно е, че баща ми е много богат човек и аз съм наследник на неговите владения. Обаче ми се ще да мисля, че у мен има нещо повече от пари и земи. — Приближи се към нея и тя усети топлия му дъх на бузата си. Той грубо обърна лицето й и я целуна силно по устата. Лукреция усети животинската миризма на потта му. Преди да успее да го спре, той повдигна роклята й.

Лукреция изигра съвършено опита да го отблъсне. Беше завършена актриса и знаеше, че може да сложи в джоба си всички актьори по римските сцени. Тя беше в позицията на силата тук, въпреки че този тромав глупак си мислеше друго. Знаеше силата си от дете, преди разцъфтяването на сексуалността й. И сега, на двайсет и четири години, беше в разцвета си.

— Брат ми ще ти пререже гърлото — прошепна тя, когато Доменико успя да напъха пръстите си под бельото й. Той замръзна за секунда и измърмори колебливо:

— Баща ти няма да позволи.

— Баща ми не е господар на Чезаре.

— Но Чезаре го няма тук.

Лукреция почувства как започва да се топи като лед, когато Доменико разтвори краката й. Той се беше освободил от панталоните и тя усети как прониква в нея. Отметна глава назад и изстена.

— Вие си мислите, че ме владеете — каза тя с надебелял глас, а черните й очи бяха приковани в неговите.

— Лукреция, любов моя, не само го мисля — задъхано отговори Доменико и на лицето му се появи жестока усмивка.

— За жалост бъркате. Вие ме пронизвате, но и аз мога да ви пронижа.

Доменико усети пареща болка във врата си. Погледна надолу. Лукреция Борджия достигаше до оргазъм, очите й бяха огромни, слабините й се блъскаха в неговите. Той изстена и се опита да се отдръпне от нея, но беше напълно лишен от сили. Не можеше да помръдне. Лицето на Лукреция беше застинало от екстаза, а очите й бяха здраво стиснати. Тя изви гръб и застина, потрепери и отвори очи.

Отблъсна Доменико и той падна на дивана като кукла. Опита да помръдне, но не успя. А болката… болката беше неописуема. Тя се разпростря от врата до гърдите му. Не можеше да диша. Тогава почувства как от устата му изригва течност. Червена пяна, която покри лицето му, стигна до очите и го заслепи. Той се опита да вдигне ръка, но не успя да помръдне дори пръст. Стомахът му отново се надигна и той избълва още кръв с частично смлени парчета свинско, пилешко и захаросани плодове.

Лукреция се беше надвесила над него. Избърса кръвта и повърнатото от лицето му, за да може да я вижда, и вдигна единия си пръст. На него имаше голям пръстен с едър кръгъл смарагд. Камъкът беше вдигнат и в отвора под него Доменико успя да различи малък метален шип, покрит с нещо червено.

Лукреция се усмихна сладко и се обърна, а Доменико Гонзага, най-малкият син на Франческо II, маркиз на Мантуа, потрепери за последно и умря.