Ина Ритер
Той искаше любов, а не пари (16)

Глава XVI

— Вие трябва веднага да се представите на господаря, трябва много да побързате, било много важно — Герда беше силно запъхтяна, когато предаде на Холгер поръчката на господин Шюте.

— Идвам веднага. — Младият мъж хвърли поглед, пълен със съжаление, към добре сервираната маса за закуска и вдигна рамене. Задълженията му бяха над всичко останало.

— Изпий набързо поне чаша кафе и изяж един сандвич — помоли го княгиня Кристине. — Възможно е да трябва да караш някъде господин Шюте и кой знае кога ще можеш нещо да хапнеш.

— Той искал веднага да говори с мен, мамо — Холгер я целуна набързо по челото и излезе.

Лудвиг Шюте го очакваше в работната си стая.

— Седнете, драги — той посочи с десницата си, в която държеше неизпушена пура, към едно кресло.

Холгер седна, но не се облегна назад и с държанието си явно изразяваше, че се чувствува на служба. Шюте се изкашля.

— Аз узнах, че вие сте княз, Лобвайден — премина той веднага към същината на темата.

Холгер се поклони в знак на съгласие. „Сега той ще ме изхвърли“ — помисли си той и въпреки цялото си самообладание, не можа да удържи едно неволно потръпване на лицето си.

Бащата на Розмари разглеждаше горния край на пурата.

— Аз не държа много за вас, князете — заяви тогава той на Холгер с шокираща откровеност, — но моите жени са съвсем подивели по старите титли! Така че аз нямам нищо против вие да се ожените за моята дъщеря.

„Трябва да съм чул зле“ — помисли си Холгер. Той нямаше абсолютно никакво намерение да вземе невъзпитаната Розмари за своя жена.

— Тя е моята единствена дъщеря и един ден ще наследи всичко, каквото притежавам. На сватбата аз ще припиша на Розмари петстотин хиляди марки. Но държа вие да се ожените възможно най-скоро. Донесете ми, моля, необходимите документи, аз ще наредя да се извършат по-скоро нужните формалности.

— Страхувам се, че тук има някакво недоразумение. Аз нямам намерение да се женя за госпожица дъщеря ви, господин Шюте.

— На едно такова щастие вие разбира се не сте се надявали, мога да си представя това — Шюте се усмихна с разбиране. — При нормални обстоятелства аз бих ви изхвърлил, ако бихте ми отправили подобно предложение. Но вие знаете глупавата история с фалшивия граф Дален и аз нямам намерение да оставя дъщеря си да бъде така подиграна. Тя ще се омъжи за някой благородник, защо пък не и за вас?

„Този човек е полудял — мислеше си Холгер. — Той явно никак не се интересува какви планове бих могъл да имам аз. Аз нямам никакво намерение да се оженя за едно момиче като Розмари. По-добре да си остана беден.“

— Страхувам се, че вие ще трябва да промените вашите планове, господин Шюте — отвърна той спокойно. Той знаеше, че неговият отказ означава моментално уволнение.

— Ние не сме достатъчно добри за вас? — Гласът на тромавия мъж прозвуча заплашително. — Вие какво собствено си въобразявате, Лобвайден? Вие трябва да сте доволен, ако малко свежа и здрава кръв най-сетне се влее във вашия дегенерирал род.

Холгер стана.

— Мисля, че ние няма какво повече да си кажем, господин Шюте.

— Човече, не играйте ролята на обиден княз — но въпреки волята си Лудвиг Шюте се чувствуваше сконфузен от държанието на Холгер, което му направи силно впечатление. Този княз имаше маниери, които му харесваха. — Седнете пак, нека поговорим по-разумно и спокойно.

От любов към майка си Холгер пак зае мястото си. Една ледена студенина се излъчваше от него.

— Розмари си е втълпила в главата чрез женитбата си да влезе в по-добри кръгове на обществото. Вие сам знаете, Лобвайден, че ние сме прости хора, макар и в живота си да спечелих много пари. Аз нямам никакво светско честолюбие, никакво желание да общувам с по-висшите кръгове. Не считам за нужно да се свързвам с хора от вашия сорт.

Холгер седеше вдървено, без да възрази нищо на тези признания.

— Аз ви предлагам една сделка, Лобвайден. Розмари е едно мило момиче, това вие трябва да признаете и когато тя стане ваша жена, тогава никой повече няма да пита откъде произлиза тя. Аз ви обещавам, ние ще се държим много сдържано и няма да ви се натрапваме.

— Аз ценя вашето предложение, господин Шюте, но моят отговор все още е не.

— Назовете ми тогава вашите условия. — Лудвиг Шюте беше привикнал да се пазари и в този случай той не очакваше друго. — Вие искате да имате пари за себе си? Но добре, аз ви разбирам. Колко пари искате?

Холгер прекара ръка през челото си. „Аз навярно сънувам всичко това. Не е възможно господин Шюте да счита брака само за сделка.“

— Двадесет хиляди. Размислете още веднъж, колко много пари са това, Лобвайден.

Холгер импулсивно поклати глава.

— Не е ли достатъчно? Добре, петдесет хиляди, но това е вече последната ми дума. Не мислете, че ние разчитаме само на вас. Във вашите кръгове има мнозина пропаднали благородници, които биха изтърпели какво ли не, само за да се оженят за моята дъщеря.

— Аз не мога, господин Шюте.

— Както искате. Забравете разговора ни.

— Не, татко! — Розмари не се беше срамувала да подслушва. Тя се втурна в работната стая на баща си и се спусна към него. — Аз искам да имам Холгер и никой друг! Моля, Ваша Светлост, аз разбирам, че вие сте изненадани, но… — умолително тя протегна ръцете си към Холгер.

Князът я гледаше под мрачно свитите си вежди.

„Ако се оженя за нея — помисли си той за първи път, — тогава за мен няма да има вече борба за съществуване, аз ще бъда напълно осигурен. Мама ще може да живее без всякакви грижи. Аз самият ще имам това, от което се нуждая.“

„Не — помисли той отново, — цената е много висока.“

— Махни се оттук! — Шюте изтика дъщеря си към вратата. — Не се бъркай в мъжките разговори. Аз ще уредя работата с Лобвайден.

— Никога ти няма да намериш друг княз, който би могъл да се ожени за мен, татко. И помисли за… Ти знаеш вече.

— Проклятие, но побързай да се махнеш! — За детето Лудвиг Шюте наистина не беше помислил. Нима неговата Розмари щеше да роди едно извънбрачно дете? Да станат за подигравка на съседите? Не!

— Запалете си една пура — тикна той към Холгер кутията с пури, като отново се отпусна в креслото. — Вие сам чухте, че моята дъщеря си е втълпила в главата да има само вас. Затова кажете сега вие какво предлагате.

— Аз не обичам госпожица дъщеря ви.

— Глупости! Любов! Касае се за пари, Лобвайден! Сто хиляди марки! Но затова пък трябва да бъдете поне малко мил към Розмари. Боже мой, та толкова много ли искам? — изкрещя той на княза.

— Аз обичам друга, господин Шюте — Холгер направи това признание с понижен глас.

„Какво каза той?“ — запита се Розмари, която отново подслушваше на вратата.

— Оженете се за Розмари. Тогава ще видим по-нататък. Един такъв брак не е нужно да трае цял живот — също и Лудвиг Шюте говореше с понижен глас. „Детето трябва да има баща!“ — като че някакъв чук удряше главата му. А един малък принц в неговия дом, тогава съвсем няма да е лошо!

— Господин Шюте! — Какво предложение се беше осмелил да му направи бащата на Розмари!

— Оженете се за моята дъщеря и след известно време може да се разведете. Тогава тя ще си остане княгиня, ще общува с висшите кръгове и ще има време и възможност да си потърси друг мъж, който ще съумее да оцени правилно нейните качества. Лобвайден, та това е за вас един скок нагоре, така вие ще се осигурите!

— Как си представяте подробностите? — попита Холгер потиснато.

— Аз ви предлагам в брой сто хиляди, ако вие заявите, че сте готов да се ожените за моята дъщеря в срок до три седмици. Ние сме готови да се съгласим на един евентуален развод, в случай че вие и Розмари след изтичането на известен срок все още желаете това. Докато трае вашият брак, вие ще получавате от мен нещо като един вид заплата!

Холгер преглътна.

— Аз не мога така бързо да кажа да или не — каза той с тих глас. — Вашето предложение е така изненадващо за мен.

— Това е една сделка. Аз купувам едно име за моята дъщеря и това име ще ми струва сто хиляди марки. След развода вие ще сте един състоятелен мъж и ще можете да си уредите едно разумно съществование. Или искате завинаги да останете шофьор?

Лицето на Холгер съвсем беше изгубило цвета си и изглеждаше напълно отпаднало, когато той стана.

— Мога ли сега да си вървя? — попита той замаян.

— Ще очаквам вашето решение до десет часа, дотогава ще си бъда вкъщи. Ако дотогава нищо не чуя за вас и от вас, то аз ви съветвам да приберете нещата си и да поръчате една кола за вашия багаж. Надявам се, че ние се разбрахме Лобвайден.

„Изнудване — помисли си Холгер. — Ти знаеш добре, че ме държиш в ръцете си.“ Той не беше подозирал, че толкова много може да мрази някого, както този прост парвеню.

„Трябва да продам моята чест и гордост и всичко това за сто хиляди марки. Ако не го направя, тогава мама ще бъде изхвърлена на улицата. Аз лесно ще се справя, но какво ще стане с нея? И този мръсник знае, че ме държи в ръцете си!“ — Холгер се отправи като сомнамбул към вратата и Розмари побърза да се скрие в една съседна стая.

Тогава тя се втурна в работната стая на баща си.

— Какво каза той? — извика тя вън от себе си.

— Той ще го направи, само че още се преструва. Негова светлост се нуждае от време за размишление! Всичко е наред, Розмари. Тези хора са наистина много особени, но не са и съвсем луди. Моят внук ще бъде един принц.

Лудвиг Шюте се усмихваше под мустак. Той не държеше уж никак на благородническите титли, както твърдеше често и с удоволствие, но ако дъщеря му станеше княгиня, това естествено беше нещо съвсем друго.

— Ти си истинско съкровище, татко — Розмари покри лицето му с целувки.