Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (48)

Глава втора

Обадих се на „Дингълинг, Чейс и Амбо“. Вдигна Амбо.

— Обажда се Смит — казах. — Как вървят нещата?

— Чудесно — отвърна Амбо. — Имуществото му е обвързано с брак. Той все още е на свобода, но това няма да е задълго.

— Какво означава това?

— Вече разполагаме и със съдебно решение за двуженство. Делото се превърна от гражданско в криминално. Веднъж като го задържим в затвора по обвинение в престъпление, можем да го унищожим и да издоим всичко, което има, а после да заграбваме и онова, което въобще някога ще има. Чудесен правен случай. Той няма никакъв шанс.

— Можете да имате неприятности при арестуването му.

— О, не мисля така — отвърна Амбо. — Имаме връзки в полицията и ще направим така, че всяко летище, автобусна и жп гара да бъдат наблюдавани. Опитват се да бягат, когато им нанесеш голям удар. Така че ще го заловим, ще го хвърлим в пандиза и после ще го измъчваме. Стандартна правна процедура. Старото рутинно изнудване. Съди ги по гражданско дело, изфабрикувай нещо криминално и тогава им изсмучи кръвчицата. Рутина.

— Има още нещо, което можете да направите — казах аз.

— Какво? — попита той нетърпеливо. — Винаги сме отворени за нововъведения, които довеждат хората до още по-голяма мизерия.

— Искам да напишете и заведете съдебна заповед, според която след арестуването му трябва да бъде изпратен в „Белвю“ за преглед на душевното състояние.

— О, чудесно! То е ясно от само себе си, че щом е практикувал двуженство, трябва да е с безотговорен и нездрав разум. А ние можем да бъдем назначени като изпълнители на завещанието по имуществото му, да си го разделим между нас и да бъдем богати! Това е чудесно.

— В заповедта — казах аз, — уточнете, че лицето му е твърде привлекателно, може да разврати сестрите и заради това трябва да бъде почернено.

— Нищо по-лесно. В една съдебна заповед можеш да напишеш каквото си искаш. След това всичко, което трябва да направиш, е да накараш съдията да я подпише, а той никога не чете онова, което подписва. Абсолютно новаторска идея. Освен това ще вдигне добър шум в печата. Придава на целия случай зловещ ореол. Тия неща не могат да се спечелят, да знаеш, ако преди това не ги пробваш в печата.

— Има още една заповед, която можете да изготвите — казах аз. — Той си има наложница. Името й е Хевънли Джой Крекъл. Известно е, че тя му помага. Какво мога да направя с нея?

— О, няма нищо по-лесно. Просто трябва да заявите заговор и незаконно въздействие в ущърб на интересите на нашите клиенти. Издай заповед за задържане, която, ако я наруши, ще бъде хвърлена в затвора, издай друга заповед да бъде призована като особено важен свидетел и задържана докато започне да вижда нещата както ние искаме. Нали разбирате, обичайните неща. Можете ли да ми дадете описанието й?

— Пет фута и девет и половина инча висока, с руса коса и сиво-сини очи. Абсолютен демон на външен вид. Често се вбесява. Използва електрически камшик. Ръцете й са като нокти на граблива птица. Стъпква мъжете с алени пети, спечени от тяхната кръв.

— О, Боже мой — възкликна Амбо. — Тя е заплаха за случая. Да, веднага ще издам заповедите! О, много се радвам, че ни казахте всичко това!

— Трябва непременно да уточните в заповедта жената да бъде изпратена в „Белвю“ също маскирана. Знае се, че лицето й превръща мъжете в камък!

— Така и ще направя! — каза Амбо. — Голямо облекчение е да знам, че съдът и полицията винаги си вършат работата. Тоя Уистър и тая Крекъл трябва да бъдат затворени!

— В „Белвю“ — повторих аз.

— О, няма никакъв проблем за това. Всеки гражданин може да бъде взет и изпратен в „Белвю“ при съществуващите закони. Ще осигуря предварително да бъде сложен в заповедта лекарски подпис за изпращане в лудница.

Изведнъж ми се появи едно опасение. Ами ако ги изпратеха в „Белвю“ и въпреки всичките предпазни мерки Кроуб все пак ги разпознаеше? Това щеше да развали целия заговор. Не беше ли достатъчна и обикновената психиатрия? Тя щеше да ги извади от строя завинаги.

— Уточнете в заповедта — казах аз, — че на доктор Фийтъс П. Кроуб, главен психиатър там, му е категорично забранено да ги преглежда. Накарайте някой друг психиатър да подпише заповедта. В края на краищата става въпрос само за нещо рутинно и законно.

— Както кажете — съгласи се Амбо. — Просто една рутинна заповед. Боже мой, мистър Смит, чудесно е, че ни помагате. Вие разсъждавате точно като адвокат, с приятни заобикалки. Много подпомагате този случай.

Той затвори телефона.

Разцъфнах от комплимента. Колко не приличаше той на подигравките на Медисън. Геният ми беше оценен.

Облегнах се назад и се почувствах наистина страхотно. Изведнъж започнах да се кикотя. Даже ако Кроуб ги забележеше, нямаше да ги разпознае. Той не знаеше имената Уистър и Крекъл. Вероятно щяха да ги заведат там дрогирани, да ги сложат в апарати за електрошок и да съсипят останалата част от живота им. Обикновената психиатрия беше съвсем достатъчна за тях.

Съдилищата, законът и психиатрията бяха безценен екип. Защо си бях направил труда да наемам убиец, когато те изцяло бяха на моите разпореждания?

Как можех да пропусна? Ако не хванеха Хелър веднага, той можеше да намери Крек, а ако това станеше, той сигурно веднага щеше да я доведе в тресавището, което бяха направили адвокатите, за да станат богати. Беше бездънна яма, която щеше да ги погълне и двамата! Със злорада усмивка! Да бъде благословена връзката между земното право и психиатрия! Можеше да е съвсем шантава, но, слава Богу, вършеше работа на елита на власт!