Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (26)

Глава трета

Бум-Бум прошепна на графиня Крек:

— Лекарят каза, че не мога да бъда излекуван. Тръгнал е обаче на вечерната си визитация. По-добре да изчезваме!

Чуха се стъпки. Бум-Бум погледна разтревожено към прозореца, явно за да прецени дали от него може да се скочи навън.

Стъпките продължаваха.

Д-р Прайс влезе.

Погледна Бум-Бум много строго.

— Мислех, че сте си тръгнали. Може би трябва да ви прегледам отново за някакви други симптоми, например за навиране на носа в чужди работи. Опа, а какво прави тук тази млада дама?

— Не можахме да намерим изхода! — изстена Бум-Бум.

Д-р Прайс отиде от другата страна на леглото. Подръпна черното си сако с професионален жест. Махна русата си коса от очите. Наведе се и хвана китката на д-р Грейвз.

— Ако сте нарушили спокойствието на този пациент…

Вратата се отвори.

Влезе Стоунуол Бигс!

— Какво е това? — попита д-р Прайс. — Среща на два лагера?

— Бигс! — извика д-р Грейвз, като седна в леглото и освободи китката си. — Бигс! За бога, дай ми писалка и малко хартия! Тоя артрит ме убива!

Бигс изглеждаше стреснат. После погледна графиня Крек.

— Вие требе да сте младата дама…

— Ето — каза графиня Крек и пъхна няколко листа и писалка в ръката му.

— Не мога да позволя да тревожите този пациент! — излая д-р Прайс.

— Дай ми хартията! — изстена Грейвз.

Бигс веднага му я подаде. Графиня Крек бутна една креватна масичка към Грейвз. Той се наведе над нея и започна яростно да пише.

Бигс погледна първите думи, които Грейвз изписа и хукна навън. След няколко секунди се върна, довличайки две от болничните сестри.

— Какво е това? — извика д-р Прайс, като скубеше русата си коса.

— Млъквай — каза Стоунуол Бигс. — Изглежда стария Тремор е зает с некакво признание. А сички вие гледайте, щото ж’го подпишете като законно, истинско и автентично, направено по собствената му свободна воля и съгласие и без заплаха от насилие!

— Не можете да нарушавате тайната му! — извика д-р Прайс.

— Той сам я нарушава — отвърна Стоунуол Бигс. — Признанието е ужасно полезно за душата. А като окръжен съдия моа да нарушавам сичко, което си поискам. Тъй че стойте и гледайте.

Д-р Грейвз пишеше с лудешка скорост.

Внезапно си дадох сметка, че никой не отговаря за Хелър. Неговият екран бе захвърлен малко далеч от мен, а аз бях твърде погълнат, за да гледам какво става с неговата съдба, която считах за окончателно решена. На екрана се появи тъпата френска кола „Карин“, която се виждаше в далечния мрак, по което предположих, че са пресекли някъде пътя му и сега го държат прав, здраво хванат в белезници. Нямах време да превъртам лентите. Можех да им се насладя по-късно.

В момента въпросът бе дали графиня Крек ще се измъкне при това скандално нарушаване на всички юридически правила за даване на показания? Беше сигурно, че умни мъже като самите Прайс и Бигс щяха да прозрат истината: нетърпението на летящата писалка щеше да им се стори странно. Грейвз на практика се тресеше! А после си дадох сметка и за още нещо: за шанса, който имаше Торпедо сега. Графиня Крек стоеше право срещу прозореца на стаята. От другата страна на леглото д-р Прайс беше с гръб към него, но не го закриваше. Всичко, което Торпедо трябваше да направи, бе да стреля покрай д-р Прайс и така щеше да прониже графиня Крек! Нито едно тънко стъкло на прозорец не би могло да отклони куршума за слонове от „Холънд и Холънд, 0.375 Магнум“! Хайде, Торпедо!

Д-р Грейвз свърши. Той сложи под признанията един голям подпис, след което се отпусна назад. Красива усмивка заливаше старческото му лице.

— О — възкликна той, — какво облекчение! Никаква болка!

Бигс четеше признанията. Графиня Крек надничаше през рамото му.

— Значи така! — каза Бигс. — Били са двама по неговите думи!

Сестрите също се опитваха да зърнат нещичко от онова, което Грейвз беше написал.

— Не, не — каза Бигс. — Останалите не бива да го четат. Вие сте тук единствено като свидетели на туй, че той го е написал. Така че се подпишете, тука долу, секи от вас.

Д-р Прайс и двете сестри се подписаха, когато Бигс им го бутна под носовете.

— Сега, Тремор — каза Бигс, — дигни десната си ръка. Заклеваш ли се тържествено, че това е истината, целата истина и само истината, та Бог да е с теб?

— О, да — отвърна д-р Грейвз. — Това е единственото почтено нещо, което съм извършил през живота си.

— Добре — каза Бигс. — Сега с властта, дадена ми като нотариус на суверенния щат Вирджиния, мирови съдия и окръжен съдия на окръг Хамдън, обявявам тоя документ за валиден и обвързващ всички страни и Бог е с нас, амин!

Той извади марка и сложи нотариалния знак в края на документа. После го подписа и постави датата. Извади джобен релефен печат и го удари със скърцане върху подписите. Извади малък тефтер и записа датата и номера на документа, а после накара всички да се подпишат в книгата.

— Сега т’ва — каза Бигс, като го подаде на графиня Крек, — е най-най-легалният документ, който тоя окръг е виждал!

— Благодаря ви, мис — каза д-р Грейвз. — Чувствам се толкова добре сега, че мога да умра спокойно!

ТРЯС!

Прозорецът се разби!

Гърмеж от пушка!

Всичко се завъртя.

Нещо удари графиня Крек!

Тя беше на пода!

Бум-Бум я пусна и удари друг чифт крака.

— Долу! Долу! — крещеше той. — По очи, новобранци такива!

Нов залп от изстрели!

Из стаята полетя още стъкло!

Помислих, че вероятно Торпедо вече стреля с пистолета на убитото ченге.

Изстрелите спряха.

— Някой да е наранен? — изпищя Бум-Бум.

— Аз не съм — каза д-р Прайс, като пропълзя по-навътре под леглото. — Мина само през сакото ми.

Една от сестрите се вдигна. Тя изпищя!

Другата застана на колене и погледна. Извика:

— Д-р Грейвз е ранен.

Съвсем леко раздвижване на екрана на Хелър привлече погледа ми. Беше вдигнал поглед нагоре. Прозорец на болница! Той беше отвън! Пълзеше през храсталака!

Вбесих се! Мръсният подлец не беше заловен!

Вероятно от предпазливост беше останал отвън и беше пуснал Бигс да влезе сам!

Застанала на колене до края на леглото, едната сестра каза:

— Д-р Грейвз е мъртъв!

Бигс промърмори от пода:

— Надявам се Младши да е наред.

С очи на нивото на дъските графиня Крек погледна Бигс.

— Младши? Искате да кажете, че моят любим е отвън?

— Той виде некаква френска кола в храстите и помисли, че Харви Лий е дошъл насам — отговори Бигс. — Мен ме изпрати вътре.

Графиня Крек се вдигна на колене и тръгна към вратата.

Бум-Бум я сграбчи и натисна надолу.

— Не правете това, мис Джой. Отвън теренът може да гъмжи от скапани стрелци, а вие нямате каска.

— Господи — изстена Стоунуол Бигс, — след сичко това се надевам, че не са убили Младши! Още си немам ново съдилище!