Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (20)

Глава четвърта

Кълнейки и ръмжейки под нос, Бум-Бум успя да открие достатъчно контролни механизми по богато украсения и лъскав шофьорски пулт, за да запали главния дизелов двигател на сухопътната яхта. Като заобикаляше отдалеч стълбовете и бордюрите, я изкара през портала и я подкара надолу по пътя. Беше странно да се наблюдава как този пет фута и петинчов, стофунтов сицилианец опитва да се пребори с гигантското превозно средство.

Графиня Крек беше клекнала върху багажа и му показваше пътните знаци през широкото предно стъкло. Тя прочете един: „Парк Кингсланд Пойнт“; с очевидното нежелание да продължи, Бум-Бум свърна в него и почти веднага спря чудовището на паркинг, обърнат към Хъдсън. Слънцето залязваше и реката се беше опнала в целия си простор пред тях, широка две мили на това място и позлатена от слънцето.

— Защо паркираме тук? — попита графиня Крек.

За мен беше идеално, че паркираха там. Можех с точност да определя позицията за Торпедо. План.

Бум-Бум не й отговаряше. Беше заобиколен от множество хромирани бутони, разпределителни табла, копчета, лостове и управляващи механизми. А точно до седалката му имаше подвижен радиотелефон. Той го вдигна, вслуша се и лицето му светна доволно, когато чу сигнала.

Графиня Крек се придвижваше към една всекидневна отзад и се опитваше да подреди багажа.

— Междуградски? — попита Бум-Бум. — Дайте ми спешен личен разговор с Прити Бой Флойд, хотел „Очокийчокий“, Очокийчокий, Флорида.

Графиня Крек прекъсна заниманието си и се вторачи.

— Джет! — извика Бум-Бум. — Ти ли си? Слава Богу. Намираме се само на пет мили южно от Синг-Синг и мисля, че току-що откраднахме една сухопътна яхта на стойност един милион долара! — Послуша за секунда, а след това протегна телефона към графиня Крек. — Иска да говори с вас.

Тя пое слушалката:

— Как си, скъпи? Добре ли пътува?

Гласът на Хелър:

— Какво си замислила?

— Хубава ли е стаята ти? Надявам се, че в нея нямаше алигатори.

Хелър каза:

— Забрави това! Тук всичко е наред. Ти какво си замислила?

Тя отговори с много сладко гласче:

— Ами и тук всичко е наред.

— Слушай — каза Хелър. — Какво правите със сухопътна яхта за един милион? Къде отивате?

Тя каза:

— Тук е самотно без теб, скъпи.

— НАКЪДЕ сте тръгнали? — попита Хелър.

— Наистина искаш да знаеш, нали, скъпи?

— ДА!

— Е, няма да ти отговоря направо. Местният полицейски инспектор може да се намеси в линията, нали разбираш.

— Значи наистина ОТИВАТЕ някъде!

Тя попита:

— Спомняш ли си една каменна стена?

— НЕ! Не отивайте там! Не се приближавайте до него!

— Щом казваш, скъпи. Но трябва малко да поускоря нещата.

На другия край тишина. Най-накрая:

— Добре. Но само ако ми направиш една услуга.

— Каквото кажеш, скъпи. Знаеш, че никога не върша неща, които не одобряваш.

Хелър каза:

— Карайте бавно. Не бързайте. Дайте ми четири дни, за да ви посрещна там. И НЕ пристигайте преди мен.

— Добре, скъпи.

— През тези дни ще свърша своята част от проекта тук и ще се присъединя към вас.

— О, страхотно! Това означава, че ще имаме прекрасна ваканция.

— Очаквам я с нетърпение — отвърна Хелър. — Обичам те. Дай ми пак Бум-Бум.

Тя предаде слушалката. Бум-Бум заслуша внимателно. После каза:

— Тоя телефон е подвижен. — И даде на Хелър номера и паролата му. После каза: — Да, СЪР, мистър Джет. Това смъква голям товар от раменете ми. — Затвори.

— Какво каза той? — попита графинята.

Бум-Бум не отговори. Той упорито се опитваше да се свърже отново. Не бях на себе си от радост. Какъв късмет! Хелър неволно беше уредил забавянето, което можеше да ми свърши работа! Четири дни! Цели четири дни графиня Крек щеше да бъде изложена на пътя в превозно средство, което се забелязваше толкова лесно, че беше фасулска работа да го откриеш.

— Гаражът „Джифи-Спифи“? — попита Бум-Бум. — Мога ли да говоря с Майк Мутационе… Здрасти, Майк. Бум-Бум на телефона. Слушай, Майк, нали знаеш онова старо такси?… Да. Паркирано е в храстите тук в индианската провинция — той му даде точното местонахождение и каза, че ключовете са „на обичайното място“. После се обърна към графинята: — Това такси вече не принадлежи на фамилията. Иска да знае кой ще плати за превоза.

Графинята пъхна ръка в чантичката си и му подаде кредитната ми карта от „Скуийза“. Опа, помислих си. Да се превози с кораб едно такси около трийсет мили надолу до Нюарк няма да е толкова скъпо. Трябваше да помня, че половин милион ще бъде конфискуван, ако Крек надхвърлеше стойността на кредитната карта.

— Тук имам валидна кредитна карта — каза Бум-Бум в слушалката. И даде на Майк номера и името. — Окей, радвам се, че това ще се нареди. Още нещо, Майк. Таксито получи няколко вдлъбнатини напоследък, та докато е при теб, можеш да го пооправиш.

— Кажи му — намеси се Крек, — че трябва да го пооправи така, че да може да лети.

— Да, Майк — каза Бум-Бум. — Дамата иска и да го вдигнеш. Така че му постави нов двигател… Да, можеш да го преправиш цялото. Нова кожа на седалките. Ти знаеш… Страхотно. Има и още нещо, Майк. Опитвам се да карам нещо, което е пораснал, разширен автобус на „Грейхаунд“, та сега е двуетажна сухопътна яхта. Искам да ми наемеш някой пенсиониран шофьор от „Грейхаунд“… Добре. Освен това една възрастна жена да готви и още една да го почиства… Добре… Да, на всяка цена изпрати някой учтив стар механик, който може да поддържа машинарията в действие… Разбира се, готвачката може да донесе тонове храна и алкохол… Да, това е добре… Да, нови униформи. Би било чудесно… Разбирам какво имаш предвид, Майк. Втора, по-малка къща на колела и един шофьор за екипа. Добре, ей, голям късмет, че имаш при себе си един. Какво ще кажеш за това? Само петдесет бона! Добре, чудесно, изпрати екипажа в онази… Да, временно сме паркирали в парка „Кингсланд Пойнт“… Лесно е да се забележи, голямо е колкото къща… Да, ние ще чакаме тук екипажа… О, да, разбира се, Майк. Прехвърли всичко на кредитната карта от „Скуийза“ — надниците, втората къща на колела, всичкото… Чао засега.

Бях почти припаднал! Току-що беше навъртял сметка за около осемдесет хиляди долара! С всички други покупки на Крек, Мудур Зенгин можеше да закъса за пари и да ми вземе сертификата за депозит от половин милион!

Бум-Бум върна кредитната карта на графиня Крек.

— Какво каза Джетеро? — продължи да му досажда тя.

— Да съм сигурен, че ви е удобно и че сте в безопасност — отвърна Бум-Бум. — И аз се сетих, че пролетта дойде и ако имаме екипаж, бихте могли да прекарате тия четири дни в разходки из полята, докато се шляем на юг, да берете диви цветя и да се наслаждавате на гледките. Провинцията е красива по това време на годината. Ще ви хареса на открито.

Всичките ми тревога се изпариха. Бум-Бум неволно я беше нагласил като най-удобния прицел на света!

— Става ужасно тъмно — каза графиня Крек. — Тази машина няма ли светлинни плочи?

— Искате да кажете фарове? — попита Бум-Бум. — Генераторът не е задействан. Я да видим. Трябва да е едно от тия копчета тук. — Той разглеждаше множеството разпределителни табла в обсега на шофьорското място. Намери и натисна някакъв бутон.

Моят екран затрептя!

Ръмженето на стартера на двигателя.

КАРТИНАТА НА ЕКРАНА МИ ИЗЧЕЗНА!

Интерференция! Трябва да идваше от въглеродните четки на генератора! Може би беше редуцирана за радио от земен тип, но без съмнение пречеше на дължината на вълната, с което аз боравех!

Нито виждах, нито чувах каквото и да било!

Изругах. Но Торпедо можеше да ги открие и знаех, че дори ако се придвижваха, щеше да е лесно да се проследят, защото имах направлението им: „Каменна стена“ можеше да означава само Стоунуол Бигс^[1], главния съдия на окръг Хамдън, Вирджиния. А само едно главно шосе и след това няколко второстепенни можеше да ги отведат до Феър Оукс. Можеха да бъдат следвани или пресрещнати с лекота.

Трябваше да свърша нещо жизненоважно. Вдигнах телефона и се обадих в сервизния отдел на телефонната компания.

— Обажда се икономът на д-р Агнес Морлей — казах. — Имаме подвижен телефон — и им дадох номера му. — Д-р Морлей нареди този пост да бъде в режим на отпуск, защото не се използва.

— Веднага, сър — каза момичето. — Ще го изключим.

Усмихнах се. Хелър нямаше да може да им се обажда. Те нямаше да могат да му се обаждат. А даже сигурно нямаше и да разберат, че телефонът им сега не е свързан.

На Майк Мутационе щеше да му трябва доста време, за да ги приготви за тръгване. Бяха като неподвижни мишени.

Беше време за възложената ми вечерна работа. Хвърлих едно одеяло върху екраните. По всичко личеше, че проектът ми върви изключително добре!

Наслади се на последните си часове на Земята, графиньо Крек. Много скоро ще спреш да пречиш завинаги!